— Къде отиваме?
Тя не отговори веднага. Отново се обърна към страничния прозорец и се загледа навън.
— В болницата — отвърна накрая.
Тръгнахме по безкрайните коридори на сградата и след цяла вечност стигнахме до гишето за регистрация на посетители. Една възрастна дама й подаде листа със заявките.
Савана се пресегна за химикалката и автоматично попълни графите.
— Как си, Савана? — попита жената. — Държиш ли се?
— Опитвам се — измърмори тя.
— Ще видиш, че всичко ще се оправи. Целият град се моли за него.
— Благодаря — каза Савана и върна листа. После се обърна към мен. — Той е на третия етаж. Асансьорът се взима от партера.
Последвах я със свито сърце. Хванахме веднага асансьора, някой тъкмо излизаше от него. Вратите се затвориха зад нас и изведнъж се почувствах като зазидан в гробница. Слязохме на третия етаж и Савана уверено тръгна по коридора. Последвах я.
Тя спря и ме погледна.
— Мисля, че е по-добре да вляза първа. Ще почакаш ли малко?
— Разбира се.
В погледа й долових благодарност. Пое дълбоко въздух и влезе.
— Здрасти, скъпи — чух бодър глас, преди да затвори вратата. — Как си днес?
През следващите няколко минути не чух нищо повече. Стоях в коридора, заобиколен от същата стерилна безлична обстановка, която ме бе потискала при посещенията при баща ми. Всичко миришеше на неизвестен дезинфектант, из коридора разнасяха колички с храна. В дъното на коридора група сестри се бяха скупчили пред нечия врата. Някой вътре повръщаше.
Савана подаде глава през вратата и ми кимна. В очите й имаше тъга.
— Можеш да влезеш. Той те очаква.
Последвах я, подготвен за най-лошото. Ръката на Тим беше на подложка и към нея бе включена система. Изглеждаше отпаднал, кожата му бе бледа, почти прозрачна. Беше отслабнал дори повече от татко и нямаше как да отрека очевидното — пред мен лежеше умиращ човек. Но очите му все още бяха пълни със светлина. В ъгъла на стаята седеше младеж на около двайсет години и мяташе главата си от едната на другата страна. Веднага разбрах, че е Алън. Навсякъде из стаята имаше цветя: всички възможни плотове и масички бяха заети с букети във вази и буркани. Имаше и поздравителни картички. Савана седна до него на леглото и взе ръката му в своята.
— Здравей, Тим — казах.
Изглеждаше прекалено отпаднал, за да се усмихне, но успя.
— Здрасти, Джон. Радвам се да те видя отново.
— И аз — отвърнах искрено. — Как си?
Казах го и веднага усетих гафа. Но Тим сигурно бе свикнал, защото не реагира.
— Добре. Днес се чувствам по-добре.
Кимнах и се загледах в Алън. Той продължаваше да върти глава и изведнъж се почувствах като натрапник в чужд свят.
— Това е брат ми Алън — представи го Тим.
— Здрасти, Алън.
Алън не отговори. Тим му прошепна:
— Алън, той не е доктор, а приятел. Кажи му здрасти.
Няколко секунди изглеждаше, че Алън не го е чул, но после се надигна от стола си, прекоси стаята и макар да избегна погледа ми, протегна ръка.
— Здрасти, аз съм Алън — каза с изненадващо монотонен глас.
— Радвам се да се запознаем, Алън — отвърнах и хванах ръката му. Беше отпусната, раздруса я веднъж и побърза да се върне на стола си.
— Ако искаш да седнеш, там има стол — каза Тим.
Отидох в другия край на стаята, взех стола и седнах. Преди да попитам, Тим беше готов с отговора.
— Меланома, в случай, че се чудиш.
— Но ще се оправиш, нали?
Алън започна да мята още по-бързо глава и заудря с юмруци по бедрата си. Савана се извърна. Разбрах, че не е трябвало да питам.
— Нали затова са докторите? — отвърна Тим. — Тук съм в добри ръце.
Отговорът явно беше предназначен повече за Алън, защото видях, че той започва да се успокоява.
Тим затвори очи и след малко ги отвори, сякаш се опитваше да се концентрира.
— Радвам се да те видя цял и невредим. Молих се за теб през цялото време, докато беше в Ирак.
— Благодаря.
— Какво става с теб сега? Предполагам, че още си в армията?
Гледаше късата ми прическа.
— Да. Май съм осъден на доживотна.
— Това е добре. Армията има нужда от хора като теб.
Не отговорих. Сцената ми се стори сюрреалистична, виждах се отстрани като в сън. Тим се обърна към Савана:
— Скъпа, ще вземеш ли нещо за пиене на Алън? Не е пил нищо от сутринта. И дано успееш да го прилъжеш да хапне нещо.
— Разбира се — отвърна тя. Целуна го по челото, стана и отиде до вратата. — Ела, Алън. Хайде да си вземем нещо за пиене.
Алън възприе бавно значението на думите й, но накрая стана и тръгна след нея. Тя сложи нежно ръка на гърба му и го изведе от стаята. Когато останахме сами, Тим се обърна към мен:
— Всичко това му се отразява зле.
— Разбирам.
— Не се оставяй да те заблуди клатенето на главата. То не е свързано с аутизма или с интелекта му. По-скоро е тик, прави така, когато е нервен. Както и удрянето по краката. Знае много добре какво става, но го показва по начин, който притеснява околните.
— Мен, не ме притеснява. Татко също си имаше свои тикове. Той ти е брат и е естествено да се тревожи за теб.
— Много мило от твоя страна — усмихна се Тим. — Повечето хора се плашат от реакциите му.
— Не и аз — поклатих глава. — Мисля, че бих могъл да се сприятеля с него.
Засмя се с глас, въпреки че беше мъчително за него.
— Сигурен съм. Алън е мил и любезен. Дори прекалено. На мухата път нрави.
Кимнах, осъзнал, че целият този разговор цели да ме отпусне, но не ставаше.
— Кога откриха болестта?
— Преди година. На крака ми се появи бенка. Разчесах я и я разкървавих. Не обърнах внимание, но след известно време пак я разчоплих и тя отново се разкървави. Шест месеца по-късно отидох на лекар. Беше петък. В събота ме оперираха и в понеделник започнах процедури с интерферон. Сега съм тук.
— И през цялото време си в болницата?
— Не, влизам и излизам. Обикновено интерферонът се поставя амбулаторно, но аз го приемам зле. Затова влизам, докато трае серията, в случай, че отпадна много или се дехидратирам. Като вчера.
— Съжалявам — казах тихо.
— И аз.
Огледах стаята и погледът ми се спря на една снимка в евтина рамка. Беше на Савана и Тим, двамата се усмихваха, помежду им беше Алън.
— Как го понася Савана?
— Както предполагаш — отвърна той и проследи с пръст една гънка на чаршафа си. — Но е истински герой. Справя се и с мен, и с ранчото. Никога не се оплаква. Опитва се да бъде силна, особено когато е с
