От вратата излезе Б’Дикей, като носеше навигационните карти от спасителната капсула. Разгъна ги и с тях закри телата на Мерсър и лейди Дей.
Лейди Дей с няколко уверени движения поправи нетрадиционната си рокля и неочаквано започна да изглежда като много важна персона.
Те се върнаха в купола.
Б’Дикей зашепна обхванат от ужас:
— Връзката със Съдействието е осъществена и сега вие ще говорите с един от Повелителите на Съдействието.
На Мерсър не му остана нищо друго, освен да се настани в ъгъла и да наблюдава. Лейди Дей стоеше в средата на стаята и едва сдържаше нервите си.
Помещението се изпълни със слаба димка без цвят и мирис.
Мъглата се сгъсти. Скоро се включи основното средство за комуникация.
Във въздуха се появи някаква човешка фигура.
След миг пред лейди Дей ясно се очерта снагата на жена в старинна униформа.
— Това е Шеол. Вие сте лейди Дей. Повикали сте ме.
Лейди Дей посочи лежащите на пода детски тела.
— Това не трябва да стане — каза тя. — Шеол е място за наказание, както гласи договорът между Съдействието и Империята. Но в същият този договор нищо не се казва за наказание на ДЕЦА!
Жената на екрана започна внимателно да разглежда детските телца.
— Това е безумие! — и с обвиняващ поглед очите и се спряха на лейди Дей. — Вие на императорска служба ли сте?
— Аз бях императрица, госпожо — усмихна се лейди Дей.
— И сте допуснали подобно нещо?
— Какво?! — на свой ред извиси глас лейди Дей. — Към това нямам никакво отношение! — очите и се опулиха. — Та аз самата съм затворничка! Нима не го разбрахте?
Изображението на жената помътня.
— Не… Това не знаех…
— Аз — продължи лейди Дей — съм опитно животно. Погледнете там, на трупата сред равнината. От нея дойдох преди няколко часа.
— Настройте по-добре изображението — обърна се жената-мираж към Б’Дикей. — Искам да разгледам тази група в близък план.
Тялото и се изправи, изтъни и изпари направо през стената като ярка дъга, която след миг се оказа в самия център на групата.
Лейди Дей и Мерсър я наблюдаваха. Те дори забелязаха, че холограмата загуби контраста и формата на очертанията си.
Жената-образ махна с ръка и Б’Дикей побърза да изпълни заповедта и. След миг тя се оказа в купола.
— Моля за извинение — произнесе тя. — Аз съм лейди Джоана Найд, една от Повелителките на Съдействието.
Мерсър се поклони, загуби равновесие и падна на пода. Лейди Дей даже не се обърна от предизвикания шум и отвърна на представителката на Съдействието с наистина царствен жест.
Двете жени се заоглеждаха внимателно една друга.
— Веднага извършете разследване — продължи лейди Дей. — И щом го завършите, моля ви, възнаградете ни със смърт!
— Известно ли ви е нещо за наркотика суперкондамин?
— За бога, не казвайте нищо за това! — замоли Б’Дикей. — Не го наричайте с това име пред микрофона. Това е тайна на Съдействието.
— Съдействието, това съм аз! — гордо заяви лейди Джоана. — Боли ли ви? Не съм и мислима, че някой от вас е още жив. Знаех, че на вашата забранена планета има нещо като хирургична банка за органи, но си мислех, че я обслужват роботи, а новите органи се изпращат горе с ракети. С вас има ли още някой човек? Кой се занимава със стопанството? Кой е посмял така да постъпи с децата?
Б’Дикей излезе напред и застана пред образа на жената. Без да се поклони, той каза:
— За всичко тук отговарям аз!
— Но вие не сте човек! — възкликна лейди Джоана. — Вие сте крава!
— Бик, с ваше позволение, госпожо — в гласът на Б’Дикей се усетиха стоманени нотки. — Семейството ми се намира на земята в замразено състояние и аз с хилядолетната си служба заработвам и тяхната, и моята свобода. Що се отнася за останалото, то работата си върша сам, макар от време навреме да ми се налага да изрязвам от тялото си някои излишни части. Изхвърлям ги. На вас сигурно са известни секретните правила относно тази планета?
Лейди Джоана поговори с някой извън кадъра зад себе си. После отново погледна Б’Дикей и заповяда:
— По-малко приказвайте за наркотика. И по-подробно ми разкажете за работата.
— При нас сега се намират — започна с официален глас Б’Дикей — хиляда триста двадесет и един души, на които може да се разчита като източник на органи, когато дромозето ги зарежда. А на още стотина, включително и капитан Алварец, така са обладани от планетата, че е безполезно да се извършват операции над тях по отделяне на разни органи. Империята е посочила тази планета като място за най-тежкото наказание. Но Съдействието е дало тайно нареждане за употребата на „препарата“ — на това място човекът-крава натърти по особен начин и даде да се разбере, че се отнася за суперкондамина, — който смекчава наказанието. Империята доставя тук затворниците си. А Съдействието разпространява по Галактиката органите за присаждане.
Лейди Джоана вдигна дясната си ръка в знак на скръб и тишина. Тя огледа стаята. Очите и отново се спряха на лейди Дей.
Може би се досети, че докато двата наркотика — суперкондамина и другия от аптечката на спасителната капсула — се борят вътре в кръвоносната и система, на бившата императрица е трудно да стои права.
— Вие може да сте спокойни. За вас ще направим всичко възможно. С Империята е вече свършено. Генералният договор, съгласно който Съдействието преди хиляда години е направило на Империята отстъпки, отдавна е анулиран. Ние нищо не знаехме за вашето съществуване. С течение на времето бихме ви открили, но много съжалявам, че това не е станало още веднага след падането на Империята. Има ли нещо, което бихме могли да сторим за вас още сега?
Лейди Джоана обходи стаята с поглед и когато той падна на Б’Дикей, той падна на коленете си и вдигна огромните си ръце в знак на молба.
— Какво искаш? — запита тя.
— Ето тези… — той посочи осакатените деца. — Заповядайте да прекратят това. Веднага! — викаше той и жената се подчини на тази заповед. — И госпожо… — но се запъна от смущение.
— Какво? Продължавайте.
— Госпожо, не съм способен да убивам. Това противоречи на естеството ми. Да работя, да помагам, да, но да убивам… Какво да правя с тях? — и отново посочи четирите неподвижни детски фигурки, лежащи неподвижно на пода.
— Пазете ги — каза лейди Джоана. — Просто ги пазете!
— Не мога — отказа той. — Нямам никаква възможност да им запазя живота тук, вътре в купола. Няма храна, с която да ги храня. След няколко часа те ще умрат. А на правителствата им трябва много-много време да се захванат за нещо.
— Вие можете ли да им дадете препарата?
— Не, това ще ги убие, ако им дам веществото, преди дромозето да усили всичките им жизнени процеси.
Звънтящият смях на лейди Джоана Найд се разнесе из стаята, но заедно с това приличаше на плач:
— Глупаци… бедните ми глупаци! И най-глупавата съм аз! Ако суперкондаминът се явява наркотик след
