прекалено ревностен чиновник ги е изпратил тук, с цел да се предотврати възможна реставрация на едноличната власт, когато те израснат. Лекарят се е подчинил на заповедите и дори не се е опитал да ги оспори. И чиновника, и лекаря ще бъдат подложени на лекуване, като спомените им за този случай ще бъдат изтрити, така че да не се срамуват от извършеното и…“
— Това не е справедливо! — възкликна получовекът. — Следва да ги накажат, както са наказали и нас!
Лейди Джоана наведе погледа си към него:
— С наказанията е свършено. Ние ще ви дадем всичко, което пожелаете, но не ни молете, да причиним страдания на други. Позволете ми да продължа…
„Точка пета — Понеже никой от вас не изяви желание да живее така, както е живял преди изгнанието на Шеол, то ние ще ви прехвърлим на друга планета. Намира се близо и напомня тази, но е много по- красива. На нея няма дромозе…“
При тези думи тълпата бе обхваната от вълнение. Затворниците викаха, плачеха, ругаеха и се молеха. Всички искаха да получат инжекция и ако да я получат, трябваше да останат на Шеол, то те без да се замислят, щяха да останат.
„Точка шеста — На новата планета няма да получавате суперкондамин, защото при отсъствието на дромозе наркотикът ще ви убие, но там ще има калпаци. Нали ги помните от спътника на Шеол? Ние ще се опитаме да ви излекуваме и отново да ви направим нормални хора.
Но ако се откажете, ние няма да ви принуждаваме. Полето на насладата на калпаците е много мощно. И при съответната медицинска помощ вие ще успеете още дълги години да живеете.“
Сред затворниците се възцари тишина. Всеки се опитваше да сравни електрическите калпаци, които възбуждаха центровете на наслада в кората на главния мозък с наркотика, който отваряше клапите за екстатическите нервни полета.
— Имате ли някакви въпроси? — запита лейди Джоана.
— Кога ще ни дадат калпаците? — разнесоха се едновременно няколко гласа.
За това кратко време те бяха станали вече толкова хора, че се шегуваха сами над собственото си нетърпение.
— Скоро — ободри ги тя и веднага допълни. — Много скоро.
— Много скоро — като ехо се отзова Б’Дикей.
— Имам въпрос — възкликна лейди Дей.
— Кажете, уважаема госпожо — произнесе лейди Джоана, като прояви нужната учтивост към бившата императрица.
— Ще ни бъде ли разрешено да влизаме в брак?
На лицето на лейди Джоана се изписа удивление.
— Не зная — усмихна се тя. — Но не виждам причини, по които да не може…
— Взимам за мъж този човек, на име Мерсър — каза лейди Дей. — Когато отравянето с наркотика бе най-силно и мъченията най-страшни, той бе единственият, който се опитваше да мисли. Мога ли да се омъжа за него?
Мерсър си помисли, че всичко това е така нелепо, защото и така беше безкрайно щастлив, но не каза нищо. Лейди Джоана го изгледа внимателно и кимна одобрително. После вдигна ръка, благослови ги и се сбогува със всички.
Роботите започнаха да събират розовите тела в две групи. Едната поемаше път към нов свят, където им предстоеше нов живот и нови проблеми. Другата, независимо, че много от членовете и се опитваха да се заровят в калта, бе събрана за последната почит, която човечеството можеше да им даде.
Б’Дикей изостави всички и забърза с незаменимата си бутилка през рамо към човека-планина капитан Алварец, с едничкото желание да го удостои с поредната му грамадна порция блаженство.
Информация за текста
© 1961 Кордуайнър Смит
Cordwainer Smith
A Planet Named Shayol, 1961
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|СМЪРТ НА МАРС (агресивна фантастика)]]. 1993. Изд. Неохрон, Пловдив и Изд. Хермес, Пловдив. (SF Трилър, No.16) Редактор, съставители: Иво ХРИСТОВ, Николай СТРАНСКИ. Превод: [не е указан; най-вероятно са съставителите]. Формат: 120?165. Страници: 192.
Съдържание: [без назв.; въведение от изд.] — с.2;
[[321|Момчето и неговото куче]] [повест], Харлан ЕЛИСЪН — с.3;
[[11|Съдът на зрителите]], Алън Дийн ФОСТЪР — с.51;
[[148|Планетата Шеол]], Кордуайнър СМИТ — с.86;
Как умират на Марс, Лари НИВЪН — с.137;
[[1035|Имиджкон]], Джордж Х. СМИТ — с.175;
Съживиха го, Дени ПЛЕКТЧА [не е указано в съдържанието] — с.185;
Енциклопедия на световната фантастика, част VIII (ВАЙС-ВЕРКОР) — с. 189.
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/148)
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40
