въздействието на дромозето, то защо трябва да правят тайна от него?
Б’Дикей скочи обидено. Намръщи се, но не можеше да подбере правилно думите, с които би се защитил.
Лейди Дей, бившата императрица на падналата Империя се обърна към другата лейди церемониално и настойчиво.
— Необходимо е да бъдат изнесени навън и дромозето да се внедри в телата им. Ще ги боли, но Б’Дикей ще им даде наркотика. Трябва да го направи в мига, когато това ще бъде безвредно за тях… Моля ви, лейди…
Мерсър едва успя да я хване, преди тя да падне.
— Достатъчно сте изпатили — каза лейди Джоана. — Един щурмовик с тежковъоръжен десант се приближава до вашия спътник. Медицинския персонал ще бъде арестуван и разследването с цел да се разкрият детайлите на това престъпление ще бъде извършено най-прецизно.
— Вие ще накажете ли виновния лекар? — осмели се да се намеси в разговора Мерсър.
— И вие още можете да говорите за наказание? — възкликна жената. — Вие!
— Това е справедливо. Аз бях наказан, защото съм извършил зло. Защо да не бъде наказан човек, който е извършил престъпление?
— Да наказваш… да наказваш! Не, ние ще излекуваме лекаря. И вас ще излекуваме, ако успеем.
Мерсър заплака. Той си мислеше за океаните блаженство, които му донесе суперкондамина и забрави за ужасните болки и уродства на Шеол. Нима повече няма да получава желаното боцване? Не си представяше живота без Шеол. И нима до него няма да се намира нежния и така благороден Б’Дикей с неговите скалпели? Той вдигна измокреното си от сълзи лице и се обърна към лейди Джоана.
— Лейди, ние сме си загубили ума на тази планета. Не мисля, че някога ще пожелаем да я напуснем.
Тя бе обхваната от силно състрадание към този мъченик и се обърна да не го гледа. Следващите и думи се отнасяха за Б’Дикей.
— Вие сте мъдър и добър, макар и да не сте човешко същество. Дайте им такова количество наркотик, което могат да понесат. Съдействието ще реши, какво да прави с тях. Ще заповядам на войниците-роботи да изследват вашата планета. Роботите в безопасност ли са, човеко-крава?
На Б’Дикей не хареса името с което се обърнаха към него, но не се обиди.
— На роботите нищо няма да им се случи, госпожо, но дромозето ще бъде възбудено до крайност, ако не може да ги измъчва и лекува. Пращайте ги, колкото се може по-малко. Ние не знаем, как живеят и умират тези същества.
— Колкото се може по-малко… — прошепна лейди Джоана.
Жената вдигна ръка и даде някакъв знак на един техник далеч от нея. Вдигна се същият онзи безцветен дим и изображението изчезна. Раздаде се пронизителен глас:
— Аз ще ремонтирам прозореца ви.
Това бе един от роботите на Митническата Служба. Б’Дикей благодари и помогна на Мерсър и лейди Дей да излязат през вратата. Когато се оказаха навън веднага започнаха ухапванията на дромозето. Но те не обръщаха никакво внимание на това.
После се появи самият Б’Дикей и изнесе на силните си но нежни ръце четирите деца. Сложи телцата без воля на земята близо до купола и започна да наблюдава, как те се загърчиха под натиска на дромозето. Мерсър и лейди Дей видяха, че пъстрите му телешки очи се наляха с кръв, а по бузите му потекоха сълзи.
Часове или столетия минаха?
Кой можеше да им го каже? Групата се върна към предишния си начин на живот. Само интервалите между убожданията станаха много по-кратки. Суздал, бившия някога капитан, се отказа от наркотика, когато научи новините. Едва състоянието му се подобри и той започна непрекъснато да върви по петите на роботите от Митническата Служба, докато те фотографираха, взимаха проби от почвата и брояха телата на затворниците.
Особено ги заинтересува планината, в който се бе превърнал капитан Алварец и заспориха на висок глас, явява ли се още форма на органичен живот или вече не е? Този масив реагираше, сякаш, на суперкондамина, но те не откриха нито кръв, нито биене на сърце. Влагата, която се привеждаше в движение от дромозето, изглежда, бе заменила, това, което някога бяха жизнените процеси в човешкото тяло.
5
В едно ранно утро небето над планетата се разтвори.
На повърхността кацаха кораб след кораб. От тях излизаха хора в защитни дрехи. Дромозето не обръщаше внимание на новопристигналите. Мерсър, който продължаваше да се намира на върха на блаженството, с огромен труд разбра, че корабите са наблъскани с най-различни телекомуникационни апаратури: „хората“ бяха или роботи, или изображения на хора, намиращи се далеч то тук, в други светове.
Роботите бързо събраха групата на едно място. Като тикаха разни колички те превозваха стотиците лишени от разум тела към корабите.
Мерсър долови познат глас. Това бе лейди Джоана Найд.
— Издигнете ме по-високо — заповяда тя.
Изображението и започна да расте и като стигна четвъртината на капитан Алварец спря. Гласът на жената стана по-звучен.
— Събудете ги всички — нареди тя.
Роботите заприпкаха сред затворниците и ги запръскаха с някаква течност, която миришеше отвратително на мърша. Мерсър усети разумът му да се прочиства. Суперкондамин все още управляваше нервната му система и кръвообращението, но мозъкът му бе свободен от наркотика.
— Нося ви — звучеше гласът на гигантската лейди Джоана изпълнен със съчувствие — решението на Съдействието относно планетата Шеол:
„Точка първа — Доставката на органи и части за човешките тела ще продължава. Дромозето няма да бъде унищожено. На повърхността на планетата ще се оставят различни части на тела с цел да служат за израстване, като получения материал ще се събира от роботи. Тук повече няма да живеят нито хора, нито хомункулуси.
Точка втора — Съществото от нечовешки род Б’Дикей, бик по произход, ще бъде веднага след завръщането си в къщи, на Земята, богато възнаграден. Ще му бъде изплатена двойно по-голяма сума, от обещаната за хилядогодишната служба…“
Гласът на Б’Дикей, макар и неусилван с механични средства, бе почти така гръмогласен, както и нейния. Той изрази високо недоволството си:
— Лейди, лейди!
Тя го изгледа отвисоко и произнесе няколко думи извън предвидените:
— Какво желаете?
— Позволете ми да си завърша работата — завика той така, че всички да го чуват. — Позволете ми да края да се грижа за тези хора.
Опитните, на които разсъдъка още пламтеше, внимателно го слушаха.
А тези, на които липсваше и намек за разум, се опитаха отново да се заровят в пясъка на Шеол, като заработиха буйно с могъщите си нокти. Но щом някой изчезваше под земята, веднага роботите се разтичваха и го измъкваха навън.
„Точка трета — Всички лица, чийто разум не се поддава на излекуване, ще бъда подложени на обезглавяване. Телата им ще останат на планетата. Главите им ще бъдат отнесени и умъртвени по най- хуманния начин, най-вероятно с помощта на свръхдоза суперкондамин.“
— Последното силно разтърсване — измърмори капитан Суздал, който се намираше до Мерсър. — Това е напълно справедливо.
„Точка четвърта — Откри се, че децата се явяват последните наследници на трона на Империята. Един
