познават. На нея й е известно какво наистина правя, но никога не го обсъждаме. Има неща, които трябва да подбирам. Често тя го върши вместо мен. Разчитам на нея — на нея и на още няколко души. Но все пак аз съм единственият, който може да подбере тези неща и те знаят това. Странна връзка има между нас, но кое не е странно на този свят?
— Добре. Така. Кога мога да ти купя обяд?
— Догодина, предполагам. Сега съм заета. Следващите три месеца ще съм на венозно хранене. Ще ти се обадя — излъга ме сладко тя. Действащите не си уговарят срещи извън Центъра. Не се гледа с добро око на това, не е добре за кариерата. От друга страна, поканата за интимна среща в Центъра с опасност от взривяване, предполагам не привлича никой любовник. Знам че е така, но е забавно да се преструваш, че сваляш — една малка закачка между нас двамата, както и превъплъщението ми в частен детектив. Само че вратата ми не е от тъмни стъкла и името ми не е изписано на нея, а и никога не съм бил ченге. Бях музикант. Нещо като музикант.
Точно в осем без една минута интеркомът на бюрото щракна:
— Мис Рен, участниците в срещата пристигат — остава една минута и броенето.
Хората в Центъра никога, никога не подраняват за среща. Да пристигнеш по-рано означава, че не си достатъчно зает, че не излизаш от нещо също толкова важно. Бяха го измислили добре. Полагах усилия това да ми хареса.
— О’кей, Старк. Да седнем?
Покатерихме се върху бюрото. Зенда се намести красиво в стола на водещото място на масата. Седнах отсреща, за да мога да улавям промените на лицето й по време на срещата. Също така, за да мога да го гледам — високите скули, зелените очи и широката уста. Да, аз я харесвах много. Приятна гледка.
До срещата остават трийсет секунди и броенето.
Вратите широко се отвориха и двама мъже и една жена влязоха забързано. Разпознах жената. Ройн, асистентка на Зенда. Едрият мъж отпред носеше отличителните лилави ръкавели на Агенцията по Интелигентността в Центъра, АИЦ. Изглеждаше доста сериозен. Предположих, че не обича танците.
— Здрасти, Ройн.
— Здрасти, Старк. Хей, готини панталони.
Реших, че трябва отново да използвам Клоуз Валет някой път. Скришом погледнах другия мъж, докато се наместваха около масата. Петдесетгодишен, висок и слаб, с бледо, изпито лице. Това означаваше, че е достатъчно старши и може да си позволи да не спазва правилата за тена в Центъра. Дяволски старши. Чудех се кой е.
— И… Времето на срещата! — прозвуча синтетичният глас на интеркома. — От името на сградата искам да ви пожелая продуктивна и усърдна среща. Надявам се да бъде успешна за всички вас, за работодателите ви и за останалите Департаменти. Започвайте!
Докато Зенда ни представяше, аз запалих цигара. Обикновено това е строго забранено в Центъра, защото Действащите искат да изглеждат заети през цялото време, но аз сметнах, че трябва някак да се определя. Мъжът от АИЦ, Дарв, ме изгледа. Отвърнах му. И преди съм срещал такива. Мразят ме. Всъщност, те мразят това, което виждат — твърде различно нещо. Играя тази игра от десет години и знам как да действам. Истината е, че те виждат и мразят това, което искат да видят.
Слабият мъж го наричаха само господин В. Значи беше третият по важност старши изпълнителен директор в целия Департамент. Това го превръщаше в обезпокоително голяма работа. Въпреки че не каза нищо първите десет минути от срещата, аз схванах, че трябва да го взема на сериозно. Сега разбрах защо Зенда искаше да направя усилие.
Дарв започна срещата с оплюване на асансьора, което прерасна в намек за унищожаване на половите органи на архитектите по интериора. Ройн се обади по телефона някъде в мазето и РЕЗЕРВНИЯ екип инженери и психотерапевти влезе в действие.
— Сега, г-н Старк — продължи той и завъртя глава върху дебелия си врат да ме види, — сигурен съм, разбирате, че първо не бих избрал някой като вас да свърши Такава Работа. Искам да се отбележи, че това може да се окаже грешка.
Гледах го известно време. Другите очакваха да кажа нещо. Аз изпуснах дима и само си помислих нещо.
— Е — обадих се аз, — докато не ми обясните за какво става дума, не мога да кажа дали сте прав или сте просто един тъпанар.
Зенда и Ройн се ококориха, а на Дарв съвсем откровено и ясно му се искаше да ми забие един. Усетих как г-н В леко се подсмихна, а това беше много по-важно. Макар че Дарв беше назначеният говорител, последната дума в стаята имаше г-н В. Вдигнах вежди към Дарв и след тежка пауза той продължи.
— Ситуацията по принцип е изключително проста, но и много сериозна. Старши Действащият Фел Окланд е изчезнал. Той е незаменим член на Централния Департамент по Планирането, свързан с огромната работа по развитието на Да Стигнем До Сърцевината На Нещата.
Дарв се изправи и започна да се разхожда по ръба на бюрото, с ръце на гърба. Не можех да си направя труда да се въртя насам-натам, за да го виждам непрекъснато. Само слушах монотонния му глас и наблюдавах изражението на Зенда.
— Окланд е напуснал Департамента си в 6.59 преди три дни и е влязъл в близката гара Съревнование! в 7.01 следобед. Знаем това, защото един жп служител ясно си го спомня. Окланд му е дал наистина полезен съвет как да запази използваните билети чисти и се качил във влака. Както може би знаете, г-н Старк, от седем до осем е време за почивка в Центъра. Обикновено през почивката Окланд отиваше до басейните на подсекция Резултатите Са Това Което Броим в съседния Квартал. Там той работеше изключително усилено по плувки. Но този ден не стигнал дотам.
Млъкна драматично преди да завърши:
— Никой не го е виждал, откакто се е качил на влака.
— Ъхъ — залюлях се на стола си аз като герой в слаб филмов диалог. — Ами, проследете го.
Дарв въздъхна театрално — знаех, че вече е направено. Всеки Действащ има монтиран в лявата ръка търсач. Може да бъде открит в Центъра по всяко време и да му се пренасочат телефонните обаждания. Щом АИЦ говорят с мен, значи вече са опитали това и не могат да се справят. Знам, че е така. Но понякога другите не трябва да знаят това, което ти знаеш. Виждате ли? Имам си тайни.
— Очевидно сме опитали, Старк. Очевидно.
— О — ухилих се аз. Зенда леко се усмихна. — И така?
— Внимание! Внимание! — интеркомът така стресна Дарв, че той почти падна от бюрото. — Мис Рен, вашият посетител ще експлоадира след две минути.
— Господи — измънка Дарв и се скри под масата. Определено беше предпазлив човек. Аз протегнах ръка към Зенда и тя постави Удължителя си върху гривната ми — даде ми още половин час. Господин В запази спокойствие през цялото време.
— Дарв — запитах го аз, когато се показа изпод масата — да не би да подозираш, че Окланд е отвлечен в друг Квартал?
— Не, не подозирам — отвърна хладно той. Зае мястото си и се наведе напред към мен. — Знам го. Окланд не е в Центъра. В това сме сигурни. Той се занимаваше с важна и висококвалифицирана дейност. Ясно е, че е бил отвлечен. Искаме го обратно.
— Сигурно някой жп служител е забелязал нещо? Едва ли могат да го изведат без съгласието му.
— Това е — обърна се бавно към мен г-н В с безизразно лице, — което искаме да разбереш.
Десет минути по-късно напуснах Департамента. Имах достатъчно време да изляза от Центъра. Вместо да тръгна направо към влака, аз минах през парка Контетата Спират Навсякъде и Зоната за Отдих — малка зелена полянка насред разточителните кули. За съжаление паркът беше доста пренаселен. Хората провеждаха неотложни срещи, започваха работа с полезни за тях личности. Отдалечих се и тръгнах към перон Б. Напомнете ми да ви заведа в бара на Центъра някой път. Ще бъде най-скучното нещо, което някога сте преживявали.
По време на срещата не се случи повече нищо особено. Г-н В беше кратък и прям. Открий кой е
