отвлякъл Окланд, къде го е отвлякъл и го върни обратно жив и здрав. Имаше и една неизречена подзадача: дръж си устата затворена. Действащите не обичат да се разчува, че не са най-добрите в абсолютно всичко, а АИЦ няма никаква власт вън от Центъра. Те смятаха, че които и да бяха похитителите, имаме шанс да ги изловим в Червения Квартал, който граничеше с източната част на Центъра. Не бях толкова сигурен, но така или иначе трябваше да отида дотам. Щях да започна от това място.
Имах кубче с биографията на Окланд. Знаех как изглежда, както и разни други неща. Имах двайсет и четири часа да направя първия си доклад за Зенда. Стандартна, изтъркана, обикновена задача. Колкото да не си без работа.
Взех влака до Действен Портал номер 3. Имах пет излишни минути и открих Хели, служителят, който последен видял Окланд. Беше преместен от вътрешната линия. Ройн ми каза къде да го намеря. Той искаше да помогне, но не можа да ми каже нещо, което вече не знаех.
Преди да се кача, Хели ми показа използваните билети. Разбрах защо толкова много искаха да си върнат Окланд. Купчинката беше наистина много, много чиста.
Две
В 8.30 вечерта се качих на Червена Линия Едно и както винаги си пожелах да не бях го правил.
Червения Квартал не е като Центъра. Нито като Цветния. Не прилича на никой друг. Центъра има такава голяма шибана стена, само за да се предпазва от Червения Квартал.
Нека да ви обясня за Кварталите. Старият обичай градовете да се разделят според раса и вяра отмрял преди много, много време. Предполагам, всички са се отегчили: да мразиш цял ден съседите си е дяволски уморително. По същото време започва да се променя и цялата концепция за градовете. Ясно е, че когато главният град на нацията започва да покрива седемдесет процента от населението на цялата страна, нещата трябва да се организират малко по-различно.
Случило се следното: кварталите станали Квартали, самоуправляващи се щати със собствени закони и свобода да правят, каквото поискат, по дяволите. Хората, които живеят в даден Квартал, харесват това, което харесва Кварталът. Ако не харесваш Квартала, биваш изхвърлен и трябва да си намериш такъв, който да ти подхожда. Освен ако не произхождаш от лош Квартал. В този случай си оставаш там, където си. Някои неща се променят, други остават същите. Така де, чудо голямо.
С времето нещата започват да стават все по-странни и така си и остават. Всичко се събира, увеличава, втвърдява, но не в една и съща посока. Някои Квартали поддържат помежду си по-тесни връзки и когато трябва да се вземат решения, засягащи цялата страна, те се събират и си плещят. А останалите? Ами, кой ги знае. Виждал съм много от Града — доста съм пътувал, но има редица места, където не съм стъпвал, места, където никой не е бил стотици години, никой освен хората, които живеят там. По такива места никой не ходи, защото е твърде опасно, а в други не се допускат външни лица. Повярвайте ми: има Квартали, в които стават много странни и гадни работи.
Червения Квартал не спада към тази категория. Не е лош. Само е напрегнат. Бях там, защото исках да си купя пистолет, а нито в Центъра, нито в Цветния можеш да го направиш. В Червения купуваш каквото си пожелаеш, и то с намаление.
Няма добро или лошо време да се качиш на влак за Червения. Там няма определени часове, в които нещо се случва, нито дори дни. Просто си плащаш и се възползваш от шанса. Всъщност, според стандартите на Червения вагонът, в който се качих, беше доста цивилизован. Наистина, на седалката до мен някой беше повръщал и срал, но съм виждал и по-лоши неща. Проститутките бяха прекалено вкочанени, за да вършат сериозна работа. Битките в задната част на вагона свършваха много бързо и никога нямаше повече от два трупа по едно и също време.
Зенда си мисли, че съм много смел, щом ходя в Червения сам. Отчасти е права. Но пък трябва да знаеш как да се нагодиш, как да се държиш, за да не те объркат. Ако Дарв или някой от ония АИЦ костюмирани покаже носа си тук, ще си го изпроси още преди да е седнал, защото няма да подхожда на обстановката.
Погледнете ме. Добре, нося хубави дрехи, но не е там работата. Те не са от значение. Не струват нищо. Лицето е важно. Не приличам на човек, който умира да приключи с това пътуване, или ще се напикае от страх. Не приличам и на човек, който се отвращава от онова, което вижда. По-скоро приличам на тип, който ще ти забие нож в гърлото, преди дори да си помислиш да му създадеш проблеми. Приличам на тип, чиято майка е умряла на улицата, задушена от повръщане на Допаз. Приличам на тип, който е станал сводник на сестра си не само заради парите, но и защото я мрази.
Мога да изглеждам като тип, който принадлежи към групата.
Слязох на Шибана гара Нула и тръгнах по задните улички. В Червения не си правят труда да извозват боклука. В истинската вътрешност — места като окръг Хю, има боклук, който буквално се е вкаменил. Да откриеш пътя не е проблем, ако знаеш откъде да тръгнеш. Няма никакви карти. Ако не си наясно къде отиваш, трябва незабавно да се махнеш от Червения преди да ти се случи нещо деморализиращо и вероятно фатално.
От няколко месеца не бях идвал и си отдъхнах като видях, че Бар Джи все още функционира. Местата за забавления в Червения не се задържаха дълго заради войната на бандите, палежите или напалма. Бар Джи съществуваше вече почти шест години, което е чист рекорд. Причината е много проста — Джи.
Винаги е малко изнервящо да се напъхаш в бар в Червения Квартал. Съвсем сигурно е, че тече битка, но не е ясно каква. С юмруци, с пистолети или химическо оръжие? Лична схватка или свободен за всички бой? Битката при Джи беше малка — с ножове. Придаваше усещане за църква в сравнение с гротескно силния войнствен рок от колоните.
Причината? Джи.
Джи е един стар… ами, приятел, предполагам. Срещнахме се преди много време, когато и двамата бяхме замесени в нещо. Може да ви разкажа някой път за това, когато реша. Тогава той не живееше в Червения, а в Квартала Обърни се Отново — втория странен Квартал, където съм стъпвал. Бил съм два пъти в Обърни се и няма никакъв шибан начин да стъпя отново там.
Няма да
Джи беше голямо копеле дори и според стандартите на Обърни се. В Червения той бе цар. Дрогирани банди наоколо прорязваха улиците с бронирани коли, взривяваха се един друг и подпалваха пешеходците. Но влезеха ли в неговата част, те захвърляха пистолетите и спазваха ограниченията на скоростта, докато не преминат границите. С поредица внимателно планирани и ужасни зверства Джи се беше утвърдил като личност, с която по никакъв начин не трябва и да си
Седнах на маса близо до стената и си поръчах алкохол. Това не се хареса на бармана, но аз изтърпях неодобрението му. Знаех, че помощниците на Джи следят всеки, който влиза в бара чрез видео екрани и че Джи ще се обади веднага щом му съобщят. Отпих, загледах се в „Прилично Опасен“ и се слях с цвета на мястото.
Преобладаваше оранжевото. Декорът беше оранжев, питието беше оранжево, светлините бяха оранжеви, както и телата на жените, които вяло си провеждаха гинекологични прегледи на оранжевата сцена. Барът на Джи е Допаз бар и всеки Допазски безделник ще ви каже, че портокалът е оранжев и оранжевото е като
Две неща се наричат Допаз в Червения Квартал. Основният наркотик за развлечение. Също и най-често срещаната причина за смърт. Силен ли е Допаз? Да го кажа с други думи. Наркотиците често биват разреждани или „смесвани“ с други съставки, за да бъдат измамени купувачите или просто да се намали дозата. Много наркотици са смесени с брашно. Допаз го смесват с Крек.
Повечето от безделниците в Бар Джи са вън на главния бар. Гледат урока по биология и пият ниско концентрирани питиета с Допаз. Четири от тези могат да те превърнат в труп за четиридесет и осем часа.
