Само напред

Постепенно дрогираните се оттеглят в стаите отзад. На сутринта ще ги видите на купчини в боклука на улицата. Чакат да се вкаменят като всичко останало. В Червения Квартал няма предпазна мрежа: ако пропаднеш, пропадаш и това е. Не може да напуснеш Червения и да отидеш в по-добър Квартал. Всички си имат стандарти, критерии, изпити и такси. Ако си роден Червен или свършиш в Червения, никой няма да научи за теб. Единственият път от Червения е надолу.

Докато чаках Джи, разгледах куба на Окланд. Действащият беше на шейсет и две години, роден и възпитан в Центъра. Баща му е бил Б в Департамента за Теглене на Задници седем години. Следващите тринайсет години е бил А. Майка му подновила теорията и практиката на паметта. Кариерата на Окланд представляваше нещо като стрела, отвесна линия нагоре. Той не беше просто мъж, добър в правенето на нещата, а перфектен продукт на Центъра, сто процента всеможещ човек. Работата му през последните пет години беше от класа. Аз нямах необходимото ниво да отворя кода, но знаех, че става дума за упорита работа. Департаментът на Да Стигнем До Сърцевината На Нещата е основен в Центъра. Всеки се отчита пред тях, и А там означава Абсолютен Главен Действащ. От куба може да научиш всичко, което ти трябва, ако не си Действащ. Според тях човек се отъждествява с работата си. Мен ме интересуваше защо похитителят е избрал точно него, а не някой друг. Исках да знам кой е бил Окланд, а не какъв е бил. Трябваше да разбера човека.

Без да искам, включих на Портрет и изскочи една холограма 10?8?8 на масата. Видях скулесто лице, сива оредяла коса и остър нос. Очите зад очилата гледаха интелигентно, но нежно, а бръчките около устата разказваха историята на кривите усмивки. Изглеждаше прекалено изнежен за Действащ. И това беше всичко. Нямаше какво повече да науча от куба и с какво да продължа.

— Старк, кучи сине, как си по дяволите, да ти го начукам?

— Майната ти — обърнах се усмихнат аз. Знам, че изразите ми са далеч от идеалните, но в сравнение с Джи приличам на отмрял поет. Изправих се и му подадох ръка. По стар обичай той я разтърси много силно и болезнено. Двамата мъже от двете му страни, високи седем фута, ме огледаха с подозрение.

— Кой е този да му го начукам? — попита ме Джи и кимна към холограмата.

— Едно от нещата, за които искам да говорим — казах аз и седнах отново.

Главният бар при Джи всъщност е най-уединеното място за разговор. Посетителите са толкова отнесени, че може да им подпалиш носовете, без дори да забележат. Тук никой не идва, за да подслушва разговори.

— Ами, трябва да е затънал в някакви големи лайна, за да го търсиш — Джи се отпусна тежко върху един от столовете. Приличаше на човек, изсечен от много голяма скала от талантлив, но дрогиран скулптор. Имаше някаква груба пропорционалност в него като изключим очите, покрити с големи белези.

Бодигардовете му седнаха на съседната маса. Наблюдаваха всяко мое движение. Джи можеше да ги убие и двамата без много труд. Винаги съм ги смятал за безполезни, но предполагам, че има някакъв протокол в това да бъдеш шеф на банда побъркани.

Джи махна към бара и преди да свали ръката си, кана с алкохол стоеше вече на масата. Той кимна към сцената:

— Какво мислиш за шоуто?

— Отвратително — кимнах одобрително. — Гениално отвратително.

— Йеа — изръмжа доволно той. — Затова са обучени. — Той не се шегуваше: наистина беше така. Червения не е най-любимият Квартал на жените. Забелязах, че както обикновено всички момичета имат гъсти черни коси. Джи ги умее тези работи.

Дрънкахме общи приказки известно време. Говорих за последните месеци, споменах няколко общи познати, които бях видял. Джи ми каза, че земята му се е увеличила с още половин миля на север. Това обясняваше защо барът му продължава да съществува. Подробно описа няколко особено ужасни успешни акции и използва „да ти го начукам“ само четиристотин пъти.

— Така — накрая отново махна с ръка и получи друга кана. — Какво по дяволите искаш? Имам предвид какво друго освен да се порадваш на лицето ми? Готини панталони, между другото.

— Благодаря. Две неща — аз се наведох над масата и понижих глас за всеки случай. — Трябва да намеря този. Казва се Окланд. Хората, които го търсят, смятат, че може да е някъде тук.

— Действащ?

— Йеа, и не е просто един стар елегантен задник, който върши всичко. Този е златно момче.

— Какво тогава търси тук, да му го начукам?

— Това не знам. Дори не съм сигурен, че е тук. Всичко, което знам е, че не е в Центъра. АИЦ предполага, че е бил отвлечен и скрит някъде в Червения: мисля, че това е първото логично нещо, което им е хрумнало.

Облегнах се и отпих от чашата. Джи знаеше какво питам. Нямаше нужда да му обяснявам. Още една двойка момичета се присъедини към другите изпотени и отрудени артисти на сцената и ги напика. Това е развлечение в Червения.

— Не.

Кимнах и запалих друга цигара. Мисля, че забравих да ви кажа — току-що бях изпушил една. Добре пуша. Свърших, загасих я и запалих още една. Използвайте въображението си.

— Предполагам, че не.

— Ще се ослушам за него. Все още ли си в Цветния?

— Йеа.

— Ще ти пратя съобщение, ако чуя нещо. Но не си мисли, че ще се случи.

— И през ум не ми минава. Не мисля, че в Червения съществува банда, достатъчно силна да отвлече един Действащ направо от Центъра. Трябва да е някой друг, може би отбор от Обърни се или от другаде. Но би могло да го държат някъде тук.

— Какво друго?

— Имам нужда от пистолет. Изгубих моя.

Джи изръмжа и махна към единия бодигард. Биваше си го в махането: нямаше нужда бодигардът да идва, за да разбере какво се иска от него. Той просто изчезна някъде.

— Благодаря.

— Няма проблем. Ще ми оставиш ли куба?

— Не мога. Зенда ще ме убие.

— Все още ли работиш за нея?

Натиснах куба, извадих цветен образ на Окланд и го подадох на Джи.

— Познаваш ме. Работя за всеки.

— Особено за нея.

— Особено за нея.

* * *

Върнах се късно в апартамента си. Не беше разрешено да посещаваш Центъра два пъти на ден. Затова трябваше да мина по обиколния път, през други два Квартала. Имах късмет, че Джи, хитрата стара лисица, притежаваше няколко Оръжия Негаторц и успях да получа пистолет, неуловим за детекторите.

Пистолет, наистина — Джи ми даде пистолет, такова оръжие си бях избрал. И Фърт към него като премия. Фърт е удобно лазерно оръдие, което се раздвоява и се използва и като нож. Пистолетът просто изстрелва енергийни куршуми. Жесток, но ефективен. Сам генерира куршумите и няма нужда да го зареждаш. Това е спасявало живота ми единайсет пъти. Този беше удобен и много приличаше на предишния, който загубих при последната си работа. Още не съм ви разказвал за нея. Обсъдихме с Джи каква е равносметката на услугите ни над още няколко кани алкохол. По това време вече бяхме доста пияни, но в края на краищата се оказа, че той ми дължи още една услуга.

Седнах с кана кафе Джахаван. Всяка капка от него бе програмирана да обстрелва алкохолните молекули в кръвта. Замислих се какво ще правя по-нататък. Засега нямах с какво да продължа. Бях разбрал, че Джи не е замесен в похищението на Окланд, но аз и преди си го знаех. Единственото нещо, което искаше Джи,