— Не, аз инсценирах това, за да те убедя да ми помогнеш. А сега, когато имаш всичко, за което си мечтал, искаш да се откажеш? Наистина можеш да отидеш в затвора за измама! Направи нещо! Спаси всички ни!
— Ти си луда! — каза Дейвид с отвращение. — Алекс, какво ще правиш?
— Искам да видя моя дядо. Аз…
От портала долу долетяха ядосани гласове и Алекс се обърна към посоката, от която идваха.
Едуард и Катрин бяха нахълтали направо в къщата, отстранявайки протестиращия слуга, който им бе отворил вратата. Поискаха да узнаят къде е тя и когато разбраха, се отправиха нагоре към стълбите.
— Вивиан! Искам да говоря с теб. — Едуард почти крещеше, когато стигна края на стълбите, следван от Катрин. Отправиха се към стаята направо през отворената врата. Когато Едуард приближи, висок тъмнокос млад мъж пристъпи напред и застана срещу него.
— Дядо! — Алекс стоеше неподвижен и го гледаше с открита обич. Сякаш не бе минало толкова време, като че ли бе едва вчера, когато те разговаряха за името на неговия кораб — играчка. Алекс не можеше да спре сълзите, които напълниха очите му, а не се и опита. Преглътна, искаше да проговори, да каже, че го обича и че много му е липсвал.
— Александър! — Викът на Катрин разкъса мълчанието и тя изтича край баща си и се хвърли в ръцете на Алекс. — Ти не си мъртъв! — Обърна се към баща си и му подаде ръка. — Ето го Александър…
— Александър… — Едуард инстинктивно го бе познал, но не бе способен да мръдне и проговори, докато вълнението на Катрин не прекъсна мълчанието. Пристъпи напред, за да прегърне и двамата. Сълзите им потекоха неудържимо. Когато се разделиха, за да се погледнат един друг, Алекс попита:
— Лельо Катрин, защо си тук и защо мислеше, че съм мъртъв?
— Веднага след като новината, че си заловен, стигна до нас, аз тръгнах към теб. Знаех, че татко може да те спаси, така че се върнах в Лондон и отидохме да те освободим. Пазачът ни каза, че си мъртъв, дори… всъщност това няма значение, когато си жив и здрав.
Едуард я прегърна отново и тогава попита с безчувствен глас:
— Къде е Вивиан?
Алекс кимна с глава към вратата на спалнята точно когато Дейвид и Тори излязоха навън.
— Ти? — каза Едуард, когато влизаше в стаята. Отправи студен поглед към младия човек, когото толкова месеци приемаше за Алекс. — След това ще се разправям с теб!
Дейвид кимна с глава и отстъпи с уважение, за да му позволи да влезе в спалнята. Тори стоеше до Дейвид и държеше ръката му в знак на подкрепа. Всички очакваха какво ще се случи.
Катрин последва баща си и се стресна, когато се намери пред Вивиан, загърната в широк дълъг халат, и Джералд, който бързо навличаше дрехите си.
— Джералд? — Тя произнесе името му с изумление, докато гледаше ту нея, ту него.
— Катрин! — Той я погледна с широко разтворени очи. Бе изумен. — Нямам нищо общо с това. Тя и Ейвъри са планирали всичко. Бяха двама заговорници. — Както винаги, излезе страхливец и се мъчеше да спаси себе си.
Едуард ги изгледа с гняв.
— Ратклиф, можеш да бъдеш сигурен, че истината за действията ти ще бъде съобщена на съпругата ти и нейното семейство и ти ще бъдеш отхвърлен от обществото. Семейството на жена ти е доста влиятелно и съм сигурен, че няма да приемат новината спокойно. Особено след като живееш изцяло на тяхна издръжка.
— Но… — Джералд успя да види целия си живот разрушен. Той се измъкна от стаята. Един съкрушен човек. Великите мечти, които споделяше с Вивиан, бяха изчезнали завинаги.
— И сега, Вивиан! — Едуард насочи гнева си към жената, която бе подкрепял през всичките тези години. — Твоите лъжи са повече от жестоки. Вече не си част от моето семейство. Ще загубиш този дом, а с него и всички средства, които ти подсигурявах.
Вивиан знаеше, че е свършено. Беше толкова близо до целта, а сега всичко пропадна. Присъдата, която я обричаше на бедност, беше много по-жестока от смъртта и тя можеше само да стои и да го гледа с изпълнени с омраза очи.
— Ненавиждам те! — извика тя.
— Единственото ми успокоение е, че измамата ти бе разкрита — отвърна й Едуард със същите чувства. — До сутринта да си се махнала оттук!
Той й обърна гръб с отвращение и напусна спалнята заедно с Катрин. Срещна другите в хола и погледна към Дейвид.
— А ти… — попита той. — Кой си ти?
— Името ми е Дейвид Маркъм и съм…
— Дядо — намеси се Алекс, — той е бил изнудван от майка ми да играе тази роля.
— Вярно ли е това? — попита Едуард.
— Да, сър, но осъзнавам какво зло съм причинил и съжалявам. Готов съм да изкупя вината си за моето участие в измамата. — Дейвид смело посрещна неприязънта на Едуард.
— Той току-що спаси живота ми, дядо.
— Наистина ли? — попита учуден Едуард.
— Да, наистина. — Тори също защити Дейвид и постави ръка около кръста на Алекс.
Херцогът ги погледна озадачен за момент и после се усмихна.
— Сигурен съм, че имате обяснение на всичко това и много желая да го чуя. Нека се приберем у дома и там да разговаряме.
Тридесет и четвърта глава
Едуард стоеше на прозореца в кабинета си и гледаше навън към малката градина в задния двор на къщата. Усмихна се доволно. Бе преживял много черни мигове в живота си, но сега бяха избледнели и забравени. Най-после всичко бе както трябва. Семейството му отново се бе събрало и това бе всичко, което винаги бе желал.
При мисълта за свободата на Александър и сватбата му с Тори очите му се изпълниха с щастие. Беше скромна семейна церемония, но те бяха пожелали точно това. Тори беше красива булка, Александър — чудесен младоженец. Родителите на Тори бяха пристигнали точно навреме за сватбата. Те също усетиха дълбоката любов, която ги свързваше. Новото семейство се надяваше да получи Божията благословия и да бъде щастливо.
Александър му бе казал, преди да отпътува за медения месец, че има намерение да се установи в Англия и да заеме полагащото му се място на негов наследник. Тази новина го въодушеви и на Едуард му беше трудно да запази спокойствие. Чакаше с нетърпение времето, когато ще бъдат двамата. Бяха се уговорили, че първото нещо, което ще направят, когато Алекс се върне, и да напишат името „Ятаган“ на корабчето — играчка. Това бе нещо, което бяха отлагали прекалено дълго.
Изведнъж Дейвид изплува в мислите му. Едуард се почувства добре от начина, по който нещата се развиха за него.
След като научи цялата истина за измамата на Вивиан, той разбра трудната ситуация, в която е бил притиснат Дейвид. Едуард оцени високо бързата му реакция в инсценирането на
Едуард избягваше въпросите за самоличността на Дейвид, когато разказваше за изнудването на Вивиан. Бе обикнал Дейвид такъв, какъвто е, и искаше да осигури бъдещето му. Когато научи за любовта му към Тес, го изпрати в Хънтингтън с благословия. Знаеше, че Дейвид възнамерява да й предложи женитба и се надяваше да бъдат щастливи колкото Алекс и Тори.
След всичко това идваше ред на Катрин. При мисълта за любимата му дъщеря усмивката на Едуард стана меланхолична. Въпреки че току-що се бяха събрали, той трябваше отново да се раздели с нея. Катрин бе дошла при него на сутринта след отвличането на Александър от затвора с вестта, че обича Малик и възнамерява да се върне в Алжир, за да се омъжи за него.
Едуард бе развълнуван от решението й. Тя остана в Лондон, за да отпразнуват сватбата, и отпътуването
