връщаше. Но бързото сгодяване с друга жена малко след изчезването й му приличаше на ужасна и грозна изневяра. Той бе презрял мъжа, откакто бе разбрал, че Джералд се е интересувал само от зестрата на Уейкфийлд и може би въобще не е обичал Катрин.
— Какво искаш да кажеш? — Ръцете на Катрин се впиха в скута й и тя се приготви да чуе нещо ужасно.
— Джералд Ратклиф изчака само няколко месеца, преди да покори друга жена — глухо каза Едуард. — Той се ожени още първата година, след като ти изчезна.
Катрин преглътна с мъка.
— Оженил се е… Толкова скоро? — В този момент всичките й мечти за Джералд и тяхното общо бъдеще се срутиха и тя осъзна каква глупачка е била да тъгува за него през всичките тези години.
— Катрин, съжалявам… — Едуард я докосна по бузата. — Знам колко много го обичаше.
— Обичах този, за когото го мислех — бавно отвърна тя, като откри колко е трудно да се откажеш от мечта, пазена толкова дълго.
— Аз също мислех, че е по-добър човек — съгласи се тъжно Едуард.
Продължи да й разказва за болката от тяхното изчезване с Алекс и за нещастието му, породено от тази раздяла. Тя му разказа за годините с Малик, как се бе опитала да избяга и как след това й бе забранено да споменава дома и семейството и как Малик се бе съгласил тя да замине, след като животът на Алекс бе поставен на карта.
— Какво чувстваш към този мъж Малик?
— Той е добър и аз много го харесвам. Никога не е бил груб или жесток е мен и обикна Алекс като свой собствен син. — Образът на Малик се появи в съзнанието й. Малик, който я искаше за своя жена. Малик, който отпрати всичките си жени заради нея. Малик, който я обичаше безрезервно и без задръжки, на когото тя през цялото време дори веднъж не каза, че го обича. Сърцето й потръпна.
Разговорът им прекъсна, когато каретата спря пред затвора.
— Какво ще правим сега? — попита нервно Катрин.
Сградата изглеждаше застрашителна и я изпълваше със страх.
— Първо ще уредим среща с Александър и ще се уверим, че е добре. След това ще се осведомим и ще разберем какво трябва да направим, за да го освободим.
— Мислиш ли, че това ще бъде трудно?
— Мисля, че парите и влиянието могат всичко, а ние имаме и двете, мое мило дете. Имаме ги и двете.
— Благодарение на Бога. А ако нещо се случи с Алекс?
— Няма да го позволим. Ще го спасим и след това мисля, че е време да посетим Вивиан.
Нюгейт беше толкова ужасен, колкото Едуард си го представяше. Мразеше мисълта, че ще трябва да си има работа с пазачите, но ако от това зависеше спасението на внук му, би направил всичко.
Джордж беше там и наблюдаваше приближаването на Едуард с интерес, като се чудеше какво ще иска този достолепен възрастен мъж.
— Аз съм херцог Хънтингтън — обяви Едуард. — Разбрах, че имате затворник на име Серад.
Джордж беше учуден, че някой от такъв произход се интересува от пирата, но той разви старата версия.
— Имахме, доскоро.
— Какво имате предвид? — възкликна Катрин, опасявайки се, че вече е бил екзекутиран.
— Глупакът се опита да избяга и бе застрелян.
— Грешите, той не може да е мъртъв — настояваше отчаяно Катрин. Беше изминала толкова път, за да го спаси. Той не можеше да е мъртъв! Това бе невъзможно!
— Как така? Искам да знам всички подробности и да видя тялото! — настоя Едуард, като постави подкрепящо ръката си на рамото на Катрин.
Джордж побърза да им наговори нещата, които беше съчинил точно за такъв случай.
— Вече отнесоха тялото, но със сигурност мога да ви кажа, че това беше той — пиратът Серад. Беше застрелян и умря. Наистина…
Катрин и Едуард бяха потресени и напуснаха затвора. Вървяха бавно, с разбити сърца. Сълзите на Катрин се стичаха и тя стенеше.
— Той е мъртъв… мъртъв е. Аз не пристигнах навреме.
Едуард бе покрусен колкото Катрин, но в същото време бе и ядосан. Някой трябваше да плати за всичко това и той знаеше кой с този някой. Вивиан… Качиха се в каретата и старецът каза на кочияша да ги закара до къщата на Вивиан.
Лека светлина осветяваше спалнята й. Върху леглото лежеше Вивиан, вкопчена за Джералд. Тя се изсмя гърлено. Бяха прекарали чудесна вечер, след като бяха решили да отидат в леглото вместо на вечеря. Искаше той да остане с нея до сутринта. Жена му можеше да върви по дяволите.
Рязко почукване по вратата на спалнята я стъписа и тя приглушено изсъска:
— Какво има? Казах ти, че не искам да бъда безпокоена.
— Лейди Вивиан… Трябва да слезете долу — синът ви и годеницата му са тук и са довели с тях един посетител.
— Кажи на Александър, че съм неразположена и ще го видя утре — каза тя, учудена от дързостта му да идва в дома й в този час.
— Да, мадам.
Уверена, че Дейвид ще се подчини на командата й, Вивиан се обърна към Джералд и го целуна. Веднъж обсебен от нейната всепоглъщаща ненаситна страст, той отвърна горещо и страстно. Бяха вкопчени в топла прегръдка, когато изведнъж вратата се отвори с крак и се блъсна силно в стената. Вивиан извика гневно и се обърна да види кой се осмелява да й досажда. Видя сянката на мъж да се появява и очите й се разшириха от страх, когато той пристъпи напред на светло. Мигновено го позна и бе толкова шокирана, че не успя да чуе думите, които той остро произнесе.
— Добър вечер, майко. — Алекс влезе в стаята, последван от Дейвид и Тори.
— Александър… — Името му прозвуча приглушено, когато тя сграбчи чаршафите, за да скрие голотата си.
— Да… Твоят отдавна изгубен син се върна. — Алекс пристъпи застрашително към леглото. Всяко чувство на нежност към родната му майка бе умряло отдавна. Сега я гледаше като зло същество, което се бе опитало да убие него и Катрин.
— Сега, виж сега! — измънка Джералд, усещайки заплахата в движенията му. Бе започнал да се опасява за собствения си живот.
— Млъкни, Ратклиф! — извика Алекс, възстановил се бързо от шока при вида на Джералд в леглото на майка му. — Чудя се какво би си помислила Катрин, ако ви види заедно. Може би и двамата сте били в заговора с баща ми от самото начало.
— Александър… нека ти обясня! — Вивиан започна да се моли, искаше да го спечели отново, като се надяваше, че той все още изпитва някакви чувства. Въпреки всичко тя беше негова майка.
— Няма нищо за обяснение. Дейвид ми разказа всичко. Сега трябва само да уведомиш дядо и нещата ще си отидат по местата.
— Дейвид! Глупак! Пълен глупак! — Вивиан отправи злобен поглед към него. Обхвана я отчаяние. Всичките й внимателно подготвени планове бяха разбити. Истинският Александър се бе завърнал и сега Едуард щеше да разбере всичко. Животът й бе свършен. — Александър… аз съм твоята майка — молеше тя уплашено, в последен опит да спаси себе си. Сълзи на унижение и страх течаха по страните й.
— Ти не си моя майка. Една майка обича децата си, тя не се опитва да ги погуби — каза той твърдо. Взираше се в изкривеното й от плач лице, но не изпита нищо друго, освен презрение.
Вивиан се обърна към Дейвид:
— Направи нещо. Ти не уби онази жена в Америка, но можеш да убиеш него! Можем да продължим с играта и никой няма да разбере! Бъдещето ти е заложено на карта! Мисли за парите! Мисли за властта!
Дейвид я гледаше в пълно недоумение.
— Не съм убил момичето!?
