— Ще бъда тук.
— Благодаря ти. Той ще се нуждае от нови дрехи. Имаш ли нещо, което може да използва?
— Колко е висок?
— Точно колкото теб.
— Ще донеса нещо. Къде смяташ да го отведем, когато го освободим?
— Има една свободна стая над помещението за карети, която никой не ползва. Там ще бъде в безопасност поне за една нощ — отвърна Тори. — След това ще трябва да намеря начин да напусне страната. Но първо трябва да излезе от онзи затвор.
Дейвид се възхищаваше от куража й.
— Ти си много смела жена.
Тя го целуна леко по бузата.
— И ти си чудесен мъж, Дейвид. Никога няма да разбереш колко много означава за мен твоята помощ.
— Знам, Тори. Повярвай ми, знам. Аз току-що споделих моята ужасна тайна с теб и ти не ме осъди.
— Ние всички правим неща, за които после съжаляваме. Ти и аз имаме шанса да ги поправим. Всичко ще бъде в наша полза, ще видиш.
— Надявам се да си права, Тори.
— Права съм. — Дори когато казваше тези думи, тя трескаво се молеше това да е така.
Тори си мислеше, че вечерта никога няма да дойде, но най-после тъмнината се спусна и Александър, вече Дейвид, пристигна, за да я вземе за бала. Бе разказала на Джоунс целия план и старата жена, макар и неспокойна, се съгласи да не казва нищо, като се молеше всичко да мине добре. Тори пожела на дядо си приятна вечер, грабна наметалото си и напусна къщата с една-единствена мисъл — да спаси Серад.
Дейвид й помогна да се качи в каретата и даде нареждане на кочияша къде да ги откара. Макар и учуден, той не го показа. Подкара направо към затвора и спря пред главния вход.
— Скрий се в тъмното и стой там, докато не видиш, че излизаме — инструктира го Дейвид.
— Да, сър.
Дейвид изчака, докато той се оттегли, и тогава хвана ръката на Тори. Тя се бе погрижила да нахлупи качулката си за по-голяма предпазливост.
Джордж видя идващата двойка и веднага позна жената. Той се ухили. Кесията, която получи миналия път от нея, бе тежка и той очакваше сега да вземе повече пари.
— Добър вечер, господине, мадам — поздрави, като се усмихна на двамата.
Дейвид кимна в отговор.
— Идваме за пиратския капитан.
— Защо?
— Искаме да го изведем навън.
Джордж го прецени с поглед. Изглеждаше много богат и пазачът имаше намерение да вземе възможно най-многото.
— Това ще ви струва пари.
— Колко?
Дейвид мразеше пазарлъците с такива противни хора, но това бе единственият начин.
Джордж назова голяма сума и Дейвид веднага постави парите пред него.
— Искам Серад навън, веднага.
— Не се тревожете. Ще си получите човека — отвърна Джордж, като прибра в джобовете си парите. Той повика другия пазач и когато Сам се появи, каза му да изведе пиратския капитан от килията.
Сам кимна и забърза. Разбра, че нещо става и ако съдейства, ще бъде добре възнаграден за старанието си.
— Идвам с вас — обади се Тори.
— Сега, чакай… — Джордж започна да протестира.
Дейвид го прекъсна:
— Или жената идва, или няма да има сделка.
Той махна на Сам и мистериозната жена го последва по пътя към затворника.
— Има още нещо… — каза Дейвид, когато те изчезнаха надолу по коридора.
— Какво? — попита пазачът подозрително.
— Искам да съм сигурен, че никой няма да разбере, че Серад е изчезнал. На властите ще им трябват няколко часа, за да ни открият, нали?
Джордж кимна с глава в отговор на прозорливостта на мъжа.
— Мисля, че знам как да уредя това, но ще струва допълнително.
Алчността му бе неоспорима, но Дейвид знаеше, че няма друг начин. Ако властите разберяха, че Серад е избягал от затвора, щеше да има преследване и бог знае какво можеше да се случи на Тори, ако ги хванеха заедно. Трябваше да е сигурен, че са в безопасност.
— Колко допълнително?
Докато Дейвид привършваше сделката с Джордж, Тори следваше другия мъж през лабиринта от мръсни коридори, надолу по студените каменни стъпала, които водеха към килията на Серад. Бе толкова нервна и развълнувана, че трепереше. Бе притеснена, че нещо може да се случи и планът й за спасяването на Серад да се провали. Знаеше, че следващите няколко минути ще са най-критични. Спряха пред заключената врата и тя се отдръпна, докато пазачът отключи.
— Серад! — Побърза да влезе и го намери в същия вид, както и предната нощ.
— Тори!
След като го бе оставила през нощта, Серад не знаеше какво да очаква — свобода или смърт. Това бяха ужасни двадесет и четири часа и сега бе трудно да овладее радостта си при нейното завръщане. Бързо се изправи на крака.
— Дойдох да те изведа оттук. Пазач, побързай! Веднага свали тези белезници от него! — заповяда тя сърдито, като се отмести настрани, за да може той да го освободи.
Когато Сам развърза ръцете му, Тори се втурна към него.
— О, Тори… — Той я целуна отново, без да обръща внимание, че пазачът стои наблизо. Единствено това, че тя бе тук, при него, и той бе свободен имаше значение.
— Хайде. Трябва да те изведа веднага оттук — забързано каза Тори, когато устните им се отделиха и усетиха завистливия поглед на пазача.
Серад и Тори последваха Сам навън от тъмната килия. Серад чувстваше Тори до себе си, но не оставяше без внимание и пазача. Не вярваше на никого от затвора и знаеше, че може да се отпусне едва когато са далеч оттук.
Когато Тори видя, че Дейвид не чака пред главния вход, забърза навън и го намери в каретата.
— Качвай се, Тори — каза Дейвид, седнал до кочияша.
— Не искаш ли да стоиш тук, при нас?
— Мисля, че имате нужда да останете насаме — каза й той с разбираща усмивка. Погледът му се отмести към високия тъмнокос мъж, който стоеше до нея, и той се взря за момент в него в тъмнината на нощта.
— Благодаря ти, Александър — каза тя, като използва това име, за да звучи правдоподобно в присъствието на кочияша. Тогава тя и Серад се качиха в каретата и когато заповедта бе дадена, потеглиха бързо.
Щом тримата се отдалечиха от затвора, Джордж погледна Сам и се ухили самодоволно.
— Добри пари си изкарахме тази вечер.
— Така ли?
— Да. Има само още едно нещо да свършим и тогава ще ти дам твоя дял.
— Какво е то?
Джордж започна да му обяснява как ще поставят тялото на затворника, който „случайно“ е умрял по- рано този ден, в килията на пирата. Инструктира Сам, в случай че някой пита за пирата, да обяснява, че е бил убит при опит за бягство. Сам се съгласи с плана, без да мисли много, и когато работата бе свършена, получи добра сума за съучастието си.
