Дейвид не можеше да си представи защо тя се нуждае от помощта му. Но повече от всичко желаеше да направи каквото трябва за нея. Нареди да докарат каретата му и потегли веднага.
Тори не бе спала през цялата нощ, защото притесненията за Серад я бяха изтощили. Часовете сякаш течаха прекалено бавно и тя си отдъхна с облекчение, когато най-после настана време, удобно, за да изпрати съобщение на Александър.
Докато го чакаше, Тори си мислеше как да се справи със ситуацията. Харесваше Александър и му вярваше напълно, но не можеше да си представи как би реагирал, когато му каже, че обича друг мъж и се нуждае от помощ, за да го спаси от затвора. Цялата потръпна, когато си спомни за Серад — заключен и окован в онзи затвор. Споменът за неговите мъчения я заставяше да направи всичко необходимо, за да го спаси.
Почукване на вратата на спалнята я върна към действителността. Слугинята й съобщи, че лорд Александър е пристигнал и я чака долу и тя се втурна навън от стаята. Лицето на Тори бе като маска, а треперещите й ръце се бяха впили в полата така, че Александър да не разбере колко нервна е всъщност. Слизаше по стълбите с привидна лекота, изглеждаше като чудесна млада лейди. Само Джоунс знаеше за душевните й безпокойства, но тя бе горе в стаята си, където се бе съгласила да остане, докато Тори говори с Александър.
— Александър, толкова се радвам, че дойде — меко каза тя, като влезе в приемната да го поздрави.
— Тори, изглеждаш чудесно тази сутрин — отвърна Дейвид и се изправи от дивана, за да поеме ръцете й и я целуна по бузите. — Получих съобщението ти и веднага пристигнах.
Готовността му да й се притече на помощ бе толкова голяма и открита, че за момент цялата предпазливост на Тори се изпари.
Дейвид долови един нещастен поглед, който тя се мъчеше да овладее, и това го озадачи.
— Тори… какво има? Как мога да ти помогна?
— О, Александър! Ти си толкова добър, но има много неща, които трябва да ти кажа… Толкова много неща, които не знаеш.
— Ще направя всичко, каквото мога. Знаеш колко много държа на теб.
Тори преглътна с мъка. Не искаше да нарани Александър, но трябваше да спаси Серад. Животът й нямаше да има значение, ако нещо се случи с него.
— Александър, нуждая се от помощта ти. Но след като ти кажа от какво имам нужда, може би няма да искаш да се намесиш в това.
Дейвид нямаше представа какво я тревожи, но знаеше, че ще направи всичко възможно за нея.
Тори съзнателно изправи раменете си и го погледна в очите.
— Нуждая се от твоята помощ, за да измъкна един човек от затвора.
— Моля?! — Дейвид бе изумен.
— Серад е заловен. Докарали са го тук и са го вкарали в затвора. Аз трябва да го спася. Няма да го оставя да умре. Не мога… — Очите й бяха трескави от решителност.
— Серад е пиратът, който залови вашия кораб?
— Да… Александър. И аз го обичам.
Времето спря и двамата се гледаха един друг. Дори в най-смелите си мечти Дейвид не бе си представял, че такова нещо можеше да се случи с него. Мислеше, че ще съкруши сърцето на Тори, когато й открие любовта си към Тес. Мислеше, че ще разбие живота й. Страхуваше се да й каже истината, но сега разбра, че може да го направи.
— Тори, ще направя всичко, което искаш, за да ти помогна да го спасиш. — Разтвори ръце. Тя се притисна в него с дълбоко ридание.
— О, благодаря ти, Александър! Знаех, че мога да разчитам на теб — каза тя и го прегърна.
— Има нещо друго, което трябва да обсъдим — каза сериозно той.
Тори отстъпи назад, не знаеше накъде бие.
— Тази сутрин, когато получих бележката ти, вече бях тръгнал насам, за да говоря с теб.
— Така ли? За какво?
— Аз също имам да ти кажа нещо много важно. Ти си единствената, на която мога да се доверя, защото само на теб вярвам.
— Не разбирам? Какво по-лошо може да има от това, че твоята възлюбена току-що ти обяснява, че обича друг мъж? — леко се усмихна тя.
Седнаха на дивана и Дейвид се протегна да хване ръката й.
— Това, което имам да ти кажа, не е най-приятната история, Тори. Но ти трябва да я знаеш.
Тори слушаше внимателно, когато Дейвид започна да й разказва истината за своя живот. Разказа й всичко — от мръсните подробности по арестуването му до изнудването от Вивиан да заеме мястото на Александър. И това как се бе влюбил в Тес. Обясни й как се е измъчвал, докато реши да й каже всичко, и как не би могъл да живее повече с тази измама.
— Моето истинско име е Дейвид… Дейвид Маркъм — заключи той, като прекъсна изповедта си, за да й даде възможност да говори.
Тори беше смаяна от всичко, което научи, но в очите й нямаше упрек, докато го слушаше.
— А херцогът?
— Точно за това исках да говоря с теб. Не знам какво да правя. Обикнах херцога. Той е почти като мой истински дядо. Не искам да го наранявам, но не мога да продължа да живея повече с тази ужасна лъжа. Мамя всеки, когото уважавам, и Вивиан все още командва целия ми живот.
— Алекс… тоест Дейвид… — Тори бе още замаяна от новината, че той не е Александър Уейкфийлд. — Мисля, че те познавам достатъчно добре, за да съм сигурна, че никога не би сторил нищо лошо някому. Сигурна съм, че не си убил момичето.
— Благодаря ти — каза той чистосърдечно. — Но властите не ми повярваха. Откакто Вивиан ме измъкна от затвора, тя ме заплашва с бесило, ако посмея да проваля плановете й да вземе парите на Уейкфийлд.
— А Тес?
— Както ти обичаш Серад, така и аз Тес — отговори той. — Тя е всичко за мен.
— Разбирам.
— Какво ще правим?
— Първо, ще измислим план как да измъкнем Серад от онзи затвор. След като той е спасен, ще се опитаме да решим вашия проблем така, че по-малко хора да бъдат наранени.
Дейвид стисна ръката й и успя да се усмихне.
— Вярвам ти, Тори.
— Какво можем да направим за Серад?
— Разбрах, че парите са ключът, който отваря този затвор — продължи Дейвид.
— Вярно е. Джоунс и аз успяхме да го видим миналата нощ.
— Вие… какво?
Тори го погледна гордо.
— Късно снощи разбрах, че е там и трябваше да съм сигурна, че е добре.
— Двете отидохте в затвора без придружител?
— И Тес би направила същото за теб, ако трябваше да спаси живота ти, нали?
— Да, така е. — Той спря, като съобрази, че Тес може да направи точно същото, когато истината за неговата личност излезе наяве. — Колко платихте за посещението?
Тори му каза и той замислено поклати глава.
— Знам колко трябва да взема със себе си тогава. Кога искате да отидете.
— Бих искала още сега да отидем, но се налага да изчакаме до довечера. Трябва да сме на бал тази вечер, нали?
— Да.
— Тогава ела да ме вземеш, както обикновено, и ще отидем в затвора.
