— Много съм щастлива — отрече тя прекалено бързо. — Сгодена съм за красив, интелигентен мъж и ще стана херцогиня.
— Аз се осмелявам да кажа, че ще си много нещастна след няколко години, ако не си внимателна — натърти тя.
— Защо казваш това?
— Ти не го обичаш.
— Има ли значение? Аз го харесвам. Александър е всичко, което един мъж трябва да бъде. Мил, съобразителен, красив.
— Вярно е, да не говорим, че е богат и с титла, но, Виктория, той не е Серад — заключи Джоунс.
— Знам. — Едва доловима тъга се прокрадна в думите й.
— Какво чувстваш към Серад, Виктория?
— Серад не означава нищо за мен. Той бе грубиян и съм щастлива, че го напуснах.
— Не бях забелязала, че е грубиян — замислено каза Джоунс.
— Джоунс, какво искаш? — попита Тори. — Прибрахме се вкъщи, животът ни ще бъде толкова красив, колкото трябва да е, а сега връщаш миналото, което искам да забравя.
— Просто искам да съм сигурна, че миналото е забравено, Виктория. Понякога сме толкова заети с това, което трябва да правим, че губим представа за това, което искаме да правим.
— Ако за миг си помислила, че искам да се върна в Алжир и да бъда с… — Тори се развика, но старата жена вдигна ръка, за да прекрати тирадата й.
— Нищо не мисля. Просто искам ти да мислиш, това е всичко. Ако имаш нужда от нещо, ще бъда в стаята си — каза Джоунс и я остави сама.
Тори имаше намерение да си ляга, но острите забележки на Джоунс бяха възбудили чувствата, които се опитваше да скрие и отрече. Серад… сега тя си позволи свободно да помисли за него и си спомни всичко. Серад не бе грубиян. Единствения път, когато прояви силата си, бе в деня, в който я отнесе от харема. Тори се усмихна несъзнателно при спомена. Въпреки че можеше да отрича, времето, прекарано с него в пустинята, бе приказно. Тогава се бе влюбила в него… и призна неохотно и болезнено пред себе си, че още го обича. Вярно е, бе арогантен, но също така и мил. Сърцето я заболя и се чудеше как би прекарала остатъка от живота си, омъжена за човек, когото „харесва“, когато бе опитала от страстната любов на Серад!
Неспособна дори да помисли за почивка, Тори излезе от спалнята си и слезе долу в кабинета с надежда да намери нещо за четене. Дядо й вече се бе оттеглил и тя можеше сама да прегледа безкрайните лавици с подвързани с кожа книги. Тори искаше да намери книга, която да откъсне съзнанието й от спомените, но никоя не привлече вниманието й. И тогава попадна на един вестник, лежащ на бюрото.
Тори обикновено не следеше новините по света, но по някаква причина тази вечер реши да го прочете. Първата страница предлагаше нещо като въведение, но това, което прочете на втората, толкова я шокира, че тя застина права и не можеше да повярва на очите си.
„Капитанът на фрегатата «Белведер» Деморест докладва, че той и неговите хора са заловили пиратския кораб «Ятаган» в открито море преди няколко седмици. Корабът бил докаран на пристанището днес и капитанът му и целият екипаж са отведени в Нюгейт.“
Лицето й пребледня и тя стоеше, вцепенена от ужас, породен от статията. „Ятаган“… неговият капитан…
Вестникът се изплъзна от изтръпналите й пръсти и тя побягна по стълбите. Не почука, а нахълта в стаята на Джоунс задъхана.
— Обличай се! — истерично викна тя на своята компаньонка.
Джоунс тъкмо се бе настанила удобно в леглото си с шапчица и дълга до земята нощница, когато Тори се втурна като хала. Изпитателно я изгледа, учудена от вида й и от ужаса, изписан на лицето й.
— Какво се е случило?
— Серад…
— Серад? — Нямаше представа за какво става дума. — Какво е станало с него? Да не е пристигнал? — Джоунс си мислеше колко романтично би било, ако красивият дявол бе изминал целия път до Лондон, за да обяви, че Тори е негова. Но следващите думи на Тори изтриха всички романтични мисли от съзнанието й.
— Не… Всъщност да. Джоунс, те са го заловили и отвели в затвора. Трябва да отида при него. Просто не мога да го оставя да умре.
— О, господи, ти наистина го обичаш!
— Да. Аз го обичам с цялото си сърце и трябва да му помогна.
Старата жена се надигна и стана от леглото, преди Тори да продължи.
— Къде е той?
— Нюгейт — изрече бързо името на ужасния затвор.
— Ще кажем на дядо ти, че той…
— Не. Не можем да направим това. Ще се зарадва, че Серад е заловен и прибран. Не го ли чу да говори на херцога за това? Той каза, че всички пирати трябва да бъдат хванати и затворени и други такива ужасни неща. Сигурна съм, че желае смъртта на Серад и съм убедена, че никога няма да позволи да отида при него. Трябва да го спася сама.
Джоунс усети, че я обхваща отчаянието на Тори. Докато искаше да обсъдят проблема, изведнъж разбра, че Тори е права. Маркизът никога нямаше да се притече на помощ на пирата и вероятно мислеше, че Серад е получил точно каквото заслужава. Против волята си, Джоунс започна да се облича. Бе решена да остане на страната на Тори и да се опита да я предпази от грешки, дори и да трябва да жертва живота си за това.
— Ще се приготвя, но знаеш, че ще имаш нужда от пари. За да посетиш Серад, ще трябва да подкупиш пазачите, а съм сигурна, че те ще искат доста пари за това. Облечи тъмно наметало с качулка. Не бих искала някои от онези противни мъже да успее да те види ясно.
— Сега се връщам. — Тори забърза да вземе парите, които й бяха нужни, и своето голямо, загръщащо я цялата наметало.
Когато се върна, Джоунс бе облечена и обвита в маскиращо наметало. Измъкнаха се от къщата възможно най-тихо, защото не искаха слугите да усетят заминаването им. Наеха кола близо до къщата и като не обърнаха внимание на учудения поглед на кочияша, помолиха го да ги закара до затвора възможно най-бързо. Когато каретата спря, Тори видя грозната сграда да се издига пред тях и се ужаси. Само любовта й към Серад и решението й да му помогне й дадоха сила да продължи. С Джоунс, изправена до нея, те приближиха главната врата на затвора.
Тори се изуми от влиянието, което имаха парите. За минимални суми бе сигурно, че човек може да направи всичко, което иска, и да влезе в това ужасно място. Раздърпаният грозен пазач, който ги посрещна на вратата, я гледаше похотливо, докато му броеше исканата сума.
— Изглеждаш красива. Моето име е Джордж. Ако ти… — започна той с предложение, като вдигна ръка да отметне качулката от лицето й.
Джоунс бе нащрек. Тя бе защитавала Тори и в по-лоши моменти и пристъпи смело напред, за да възпре нахалника.
— Махни мръсните си ръце от нея и прави това, за което току-що ти се плати. Тук сме, за да видим пиратския капитан. Заведи ни при него.
Джордж изгледа дребната жена е раздразнение, но знаеше много добре, че не бива да върши глупости. Желаеше парите повече, отколкото жената.
— Хайде! — изръмжа ядосано.
За Тори и Джоунс бе кошмар да преминат през това адско място. Продължиха смело, защото желанието им да спасят Серад не им позволяваше да се откажат.
Когато накрая пазачът спря пред една заключена врата в едва осветения коридор в дълбоките подземия на затвора, двете жени се свиха в наметалата си.
— Там е! — остро каза Джордж.
— Отвори вратата! — заповяда Тори, на която й бе прилошало от всичко видяно.
Пазачът широко отвори вратата, за да влязат.
