повик на далечен глас настояваше да се върне. Отново и отново чуваше молбата да се върне. Усети, че изплува нагоре от дъното на всеобхващащата го празнина. Все още го обгръщаше тъмнина. Преди той й се подчиняваше, но сега се бореше в търсене на гласа. Трябваше да го чуе отново.
Малик отвори очи. Примижа. Беше ден. Не беше ли нощ? Беше объркан и тогава погледна надолу и я видя.
— Раби? — Пресипналият шепот бе достатъчен, за да я събуди от лекия сън. Раби се изправи и умората веднага изчезна, когато погледна в златистите очи на Малик.
— Благодаря ти, Господи — изплака тя. — О, Малик…
— Ти се върна при мен? — с мъка успя да каже той.
— Обичам те. Не мога да остана далеч от теб — промълви Раби, като плачеше, после хвана ръката му и я притисна към устните си. — Помислих, че ще те изгубя. Мислех, че ще умреш и ще ме напуснеш.
Ярка светлина се появи в очите му. Той бе чакал години наред, за да чуе тези думи. Душата му се съживи. Той обичаше Раби… и тя го обичаше. Тя се бе върнала при него.
— Какво става в дома ти?
— Цялото ми семейство е с теб, любов моя. Ако все още ме желаеш, аз ще бъда твоя жена.
Малик направи върховно усилие и успя да вдигне ръка, за да погали косата й.
— Никога не съм преставал да те желая, Раби.
— Аз също, Малик. Трябваше почти да те изгубя, за да го открия. Но аз те обичам. — Раби се наведе към него и го целуна нежно. — И ще остана с теб завинаги.
— Това е всичко, което някога съм желал, любов моя…
Епилог
— Прекрасно е… — въздъхна Тори, която стоеше до Алекс на брега на езерото. Водата бе гладка като огледало и отразяваше зеления балдахин на приведените клони и цветовете на разцъфналите храсти, които я заобикаляха. Беше истински рай, подобен на техния оазис.
— Красиво почти колкото теб — отговори Алекс, като я погледна. Нямаше търпение да види отново своето любимо място от детството си и беше довел Тори в момента, в който пристигнаха в имението Хънтингтън. Алекс се огледа наоколо и откри, че паметта му не бе преувеличила красотата на езерото, защото го намери прекрасно, както го помнеше.
Тори бе въодушевена от това, че той я бе довел тук, и се приближи към него, като обви ръце около врата му.
— Разбирам защо го харесваш. Тук е много спокойно… и безлюдно. — Тя се изправи на пръсти, за да го целуне.
— Това бе моето съкровище, когато бях момче. Идвах тук с дядо и пускахме корабчето. Още тогава мечтаех да стана морски капитан, дори когато… — За момент в погледа му се появи замечтаност.
— Радвам се, че нещата се наредиха добре с Тарик и останалите.
Алекс се усмихна:
Дядо наистина има влияние и с положителност знае как да го използва. Почувствах се облекчен едва когато чух, че ги е освободил всички и те са на път към Алжир.
— Съжалявам, че изгуби „Ятаган“ — каза Тори. — Знам какво означаваше за теб.
Алекс остана тъжен за момент, но след малко каза с насмешка:
— Все още имам оригиналния „Ятаган“…
Той се отмести, за да вземе играчката, която беше донесъл, и гордо й показа прясно изписаното име на едната страна.
— Дядо го написа за мен.
Тори бе толкова щастлива, че очите й се насълзиха.
— Обичам те, Алекс, и се надявам, че си щастлив.
Усети закачката в гласа й и се върна при нея.
— Разбира се, че съм щастлив. Нали сме заедно! Върнах се отново при дядо и сключих мир с Джоунс. — Алекс не успя да сдържи усмивката си, като си спомни изражението на Джоунс, когато й подари чисто нов чадър след завръщането им от медения месец!
— Мисля, че ако аз не бях се омъжила за теб, тя щеше да го направи.
— А, не знам… — засмя се Алекс. — Винаги съм мислил, че Тарик е слабото й място.
— Никога! Харесваше теб, но трябваше да ме защитава, нали знаеш.
— И свърши чудесна работа. Поне за малко. Радвам се, че сега се провали.
— Аз също. — Тя го целуна нежно. — Ще ти липсва ли домът в Алжир? Май се отказа от прекалено много неща заради мен.
— Не, Тори. От нищо не съм се отказал. Спечелих целия си живот. А и това не означава, че никога няма да видя отново Малик, леля Катрин и Хасим. Ще отпътуваме след няколко месеца с дядо до Алжир. Какво повече мога да искам? Животът ми е чудесен. А какво ще кажеш за твоя?
— О, Алекс, знаеш, че съм щастлива. Все още ми е трудно да повярвам, че нещата се подредиха по този начин, но не съм толкова глупава, за да мисля, че ще изкарам чак такъв късмет.
— Значи така, наистина си била влюбена в годеника си?
— Разбира се — каза тя с насмешливо достойнство. — Просто не осъзнавах през цялото време, че това си ти.
Алекс пусна „Ятаган“ в езерото и се отдръпна, за да го наблюдава как плава по гладката вода. Главата му бе изпълнена със спомени за приключенията, за които бе мечтал като дете, и се чудеше на обрата в живота си.
Тори остана на място и погледна Алекс. Любовта й я изпълни с топлина. Изправен до брега, в панталон и бяла риза, изглеждаше като истински джентълмен и тя не успя да въздържи усмивката си. Той беше нейният пиратски капитан, нейният емир, а сега бе нейният английски благородник. И тя го обичаше във всичките му превъплъщения.
Тори се приближи до него. Без да проговори, обви ръце около кръста му и го целуна.
— Обичам те, Александър!
Той се усмихна и прие непроизнесената й покана.
— Аз също те обичам.
Алекс с лекота я вдигна на ръце и я положи на меката трева. Легна върху нея, покри тялото й със своето и я целуна отново.
— Колко усамотено е това място! — въздъхна Тори.
— Да, много — промълви той.
— Мисля, че може да стане и мое любимо място.
Алекс и Тори се прегърнаха, а „Ятаган“ плаваше по гладката повърхност на слънчевото езеро. Наслаждаваха се на любовта си в усамотението на своя рай и знаеха, че животът им заедно ще бъде щастлив, както плаването на „Ятаган“.
Информация за текста
© 1992 Боби Смит
© 1994 Илия Годев, превод от английски
© 1994 Виктория Калчева, превод от английски
© 1994 Николай Христозов, превод от английски
Bobbi Smith
Capture My Heart, 1992
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009