В продължение на няколко секунди Изабел Дарлинг остана загледана в отражението му. Цялото й тяло излъчваше изненадана невинност. Миг по-късно на устните й се разля лукава усмивка и впечатлението за непорочност се изпари мигновено.
Тя стана грациозно от столчето, беше толкова ниска, че едва стигаше до рамото на Керн. Докато се отдалечаваше от него, бедрата й се поклащаха чувствено. Пеньоарът й не откриваше толкова много от стройната й фигура, колкото бе очаквал той. Въпреки това Изабел Дарлинг бе въплъщение на мъжките фантазии.
На неговите фантазии.
— Тогава кажете каквото имате да ми казвате — измърка тя.
— Вие притежавате една неморална творба, в която е включен и баща ми. Ако се осмелите да я публикувате, ще се погрижа да ви арестуват за клевета.
— Тогава докажете, че мемоарите са фалшиви. Това ще направи съдебният процес доста интересен, милорд.
Той стоеше напълно неподвижно, вбесен от дързостта й, но още по-вбесен, защото трябваше да признае, че тя беше права. Изабел Дарлинг притежаваше средство, с което можеше да опетни доброто му име, да превърне баща му в посмешище, семейството му — в обект на клюки и критики.
— Негова светлост се е възползвал от майка ми — продължи Изабел. — Всички би трябвало да научат за непочтеното му поведение. Освен ако, разбира се, не изпълните молбата ми.
— Молба. — Керн се изсмя рязко. — По-точната дума е изнудване.
— Така ли мислите? — Тя почука с показалец по брадичката си. — Хм. Аз бих нарекла това правосъдие.
— Правосъдие? Смятате да принудите баща ми да ви финансира. Да ви представя като дама. Да представи една извънбрачна дъщеря на проститутка във висшето общество.
Погледът й си остана все така непоколебим и безсрамен.
— Точно така.
Керн започна да крачи из будоара.
— Това е смешно. Вие нямате потекло и възпитание. Мястото ви не е сред елита на обществото.
— Не е по-смешно от това баща ви да се явява в кралския двор и да се преструва на почтен.
— Във вените на Негова светлост тече кралска кръв.
— А похотта на развратник тече в неговия… — Тя замълча. — Е, знаете какво имам предвид.
— Майка ви е била курва, която е вършила онова, за което се плаща на курвите.
Изабел пребледня, но не сведе глава. Малките й бели пръсти се свиха в юмруци.
— А на вас кой ви плаща да се държите като праведен сноб, господине?
— Много забавно. С колко злато може да се купи мълчанието ви?
— Не искам вашите пари. Влизането в обществото ще бъде достатъчно.
— За да можете да подлъжете някой богат глупак да се ожени за вас? Не съм съгласен.
Въпреки че жената продължаваше да го гледа по същия начин, както и преди, графът не можеше да се отърси от впечатлението, че Изабел Дарлинг преследваше някаква друга, скрита цел.
— Че защо да не се омъжа добре? Искам живота, който бе отказан на майка ми. Тя беше една бедна женица, която Линууд прелъстил. А след това я оставил на милостта на съдбата.
— Мелодраматични глупости — отрече Керн, сякаш всичко това нямаше значение. — Тя бързо си е намерила друг клиент. Всъщност смея да твърдя, че е обслужвала твърде много мъже още докато е била с баща ми.
Погледът на госпожица Дарлинг потрепна и Керн с радост осъзна, че предположението му се беше оказало вярно. Имало бе и други мъже. И то много. Несъмнено тя знаеше всичко за тях, тъй като беше прочела мемоарите.
А колко мъже бе подмамила Изабел Дарлинг? Колко клиенти бяха прокарвали пръсти по това прекрасно тяло? Колко мъже бяха делили леглото й?
И защо, за бога, на него също му се искаше да го сподели?
Той тръгна към нея.
— Не се правете, че не знаете, госпожице Дарлинг. Жените с вашата професия сте еднакви. Забавлявате всеки, който е готов да плати желаната от вас цена.
— Така ли? Няма сума, която би ме накарала да обслужа вас.
— Да предположим, че се съглася да ви финансирам. Да ви оставя да влезете в обществото, за да осъществите плана си. Какво ще ми дадете вие в замяна?
Когато спря само на няколко сантиметра пред нея, той забеляза, че очите й се разшириха. Във въздуха се усещаше напрежение, сякаш току-що бе паднала мълния. Керн бе дошъл тук, очаквайки да се срещне със загрубяла, опитна проститутка, а не с това изящно момиче с тъмни очи и красиви черти. Колкото и да го ядосваше планът й, не можеше да не се възхищава на смелостта й. Тя не отстъпи дори и сега.
Тялото му изгаряше от желание по нея, но той успя да се въздържи, въпреки че клепачите й потрепнаха леко, което му показа, че тя беше готова да отстъпи. Устата й беше мека и чувствена, устните й — леко разтворени и откриваха блестящи бели зъби.
Никога през живота си Керн не беше правил предложение на обикновена проститутка. Тази обаче го възбуждаше толкова, че той не можа да издържи. Наведе глава към нейната, повдигна брадичката й с пръст.
— Вещица — измърмори. — Подходила си съвсем неправилно още от самото начало. По-разумно би било да потърсиш моето благоразположение.
Златисти искрици проблеснаха в кафявите й очи. Той усети, че потръпна леко. Миг по-късно тя му обърна гръб и се отдалечи.
Изабел застана зад един стол. Тялото й излъчваше гняв, но когато заговори, гласът й беше съвсем спокоен.
— Вие сте също толкова противен, колкото и баща ви. — Ще ме въведете в обществото… или ще публикувам мемоарите до един месец.
Керн стисна зъби. Какъв глупак беше, че се беше оставил хубостта й да му замае главата. Ако похожденията на баща му бъдеха разкрити в печата, щеше да настъпи истински ад. Скандалът щеше да опетни името на цялото му семейство и щеше да се отрази дори и на годеницата му, лейди Хелън Джефрис. Подобно нещо сигурно щеше да провали годежа му.
Но той нямаше — не можеше — да отстъпи пред такова изнудване. Това беше противно на всичките му принципи.
Керн тръгна към Изабел Дарлинг Тя остана на мястото си, като мъченик, застанал предизвикателно пред дебнещ го лъв. Не, по-скоро като аморална кучка. Зад физическата й красота се криеше грозен характер.
Този път той даде воля на яростта си. Пръстите му се увиха около нежния й врат и той усети пулса й през тънката материя на ръкавиците.
— Играете опасна игра, госпожице Дарлинг. Но ще ви се наложи да си намерите друг идиот.
— Няма да посмеете да ми откажете — каза тихо тя.
— Напротив — той я изгледа презрително. По-лесно би било да направя дама от една прокажена, отколкото от вас.
Тя изсъска неволно и се втренчи смело в него въпреки обидата. Дори и сега мекотата на кожата й продължаваше да го възбужда. Керн се отврати от желанието си да я събори на пода и да получи освобождаването, което тя продаваше на останалите мъже.
— Виж ти, виж ти — каза протяжно един дрезгав женски глас откъм вратата. — Каква мила картинка.
При тези думи Изабел се опомни и отстъпи назад толкова бързо, че сякаш стаята се завъртя около нея. А може би това усещане се дължеше на замайващия ефект от твърде дългото вглеждане в безмилостните зелени очи на граф Керн.
Същинско въплъщение на арогантността, той се обърна спокойно към жената, която току-що бе застанала на вратата, сякаш само преди миг не бе държал Изабел за гърлото. Тя все още усещаше натиска на пръстите му, гладки и заплашителни, способни да задушат живота й. Потисна желанието си да потръпне и
