Изабел се обърна колебливо към леля си. Мини стоеше с наклонена на една страна глава и изражението й показваше загриженост. Изабел си пое дълбоко дъх и изрази с думи едно ужасно подозрение.
— Мама пише, че… че някой иска да й попречи да довърши дневника си.
Мини присви очи.
— Да й попречи? Кой?
— Един от господата, които са й били любовници. — Изабел изрече ужасната мисъл, която не й даваше мира от един месец. — Разбираш ли, той е отровил мама. Тя е била убита.
Миналата нощ Зевс дойде при мен.
Неочакваното му посещение в будоара ми ме зарадва, защото той се държа, сякаш не бе минало никакво време от ужасната ни караница преди толкова много години. Възрастта не е пощадила и Негова светлост Л. Той обаче изглеждаше нетърпелив да изиграе бика на моята Европа и аз го накарах да се поизпоти доста. Едва след като ме покори най-славно, той изясни истинската цел на посещението си — нареди ми да прекратя писането на мемоарите си.
Не мога да разбера как Л. е узнал тайната ми, защото не съм говорила с него от години. Може би, ако не бях толкова ядосана, щях да успея да разбера кой е бил шпионинът му. Също като Хера в яростта си, аз изпратих моя Зевс да си върви с жестоко одрано ухо.
Сега, когато той е научил тайната ми, могат да го последват и други. Тези мои похотливи любовници не биха искали да видят подвизите си отпечатани в книга. Те са високопоставени мъже, също толкова могъщи, колкото и безсмъртните богове на Олимп, с чиито имена съм ги нарекла — и по-сладострастни, отколкото би могла да се надява една жена.
Всъщност, колкото повече мисля върху възможностите, толкова по-нетърпеливо очаквам да се срещна отново с всеки един от тях.
Глава 2
Това беше тя.
Цялото тяло на Керн се стегна, докато той гледаше през прозореца на каретата. Преди няколко минути мъжът бе излязъл от двореца Уестминстър, след като бе напуснал Камарата на лордовете по време на дебатите по някакъв селскостопански закон. За разлика от наследниците на други титли, които убиваха времето край масите за хазарт, Керн вярваше, че трябва да се подготвя за момента, в който щеше да заеме полагащото му се по наследство място в парламента. Днес обаче се бе чувствал толкова неспокоен, че се бе оказало невъзможно да седи на едно място. Бе открил, че не можеше да престане да мисли за нея.
Каретата излезе от правителствения комплекс и навлезе в съседните бедняшки квартали. Графът по навик посегна да дръпне завесите. Когато каретата спря на пресечката между две тесни улички, той я забеляза.
Една жена вървеше по паважа край порутените сгради. Късен слънчев лъч правеше тъмната й коса да изглежда огнена.
Въпреки че виждаше само гърба на жената, той разпозна стройното тяло и походката с поклащащи се бедра. Това беше същото тяло, което го бе преследвало в сънищата му през изминалите три нощи.
Жената сви към един набит, брадат мъж, който я повика откъм някаква странична уличка. Скитникът й подаде една бутилка и когато тя я сграбчи и отпи жадно, той я дръпна към себе си и опипа задника й.
Керн сграбчи дръжката на вратата. Краката му се напрегнаха от порива да скочи и да й се притече на помощ. Тогава каретата подмина двамата и той успя да види лицето на жената. Тя имаше грубата, съсухрена кожа на алкохоличка. В ъгълчето на тесните й устни се стичаше джин.
Напрежението напусна Керн и той се отпусна сред кожените възглавници. Колко глупаво беше да обърка една обикновена уличница с красивата и лукава Изабел Дарлинг.
Загледа се мрачно в гъмжилото от хора — крадци, джебчии, просяци и проститутки, които обикаляха в търсене на клиенти близо до Уестминстърското абатство. Госпожица Дарлинг нямаше причини да упражнява професията си в Дяволския акър. Тя притежаваше луксозен бордей на няколко мили оттук. И сигурно щеше да спечели много от публикуването на мемоарите на майка си.
Керн се намръщи още по-силно и се размърда върху седалката. Можеше да си представи каква сензация щеше да предизвика една такава книга. Цял Лондон щеше да се тълпи, за да се сдобие с нея и да прочете за благородните любовници на Аврора. Скандалът щеше да разтърси обществото и да посрами почтеното име Линууд. Като глава на семейството по време на хроничните заболявания на баща си, Керн трябваше да се подготви за предстоящата криза.
Имаше и още нещо, което трябваше да направи веднага.
Тази задача го притесняваше. Той беше длъжен да предупреди Джордж Джефрис, маркиз Хатауей. През целия си живот бе смятал маркиза за образец на почтеност и джентълменско поведение. Хатауей беше уважаван държавник, в когото се вслушваше дори министър-председателят. През годините той се бе държал повече като баща на Керн, отколкото херцог Линууд.
Връзките между двете семейства бяха от поколения. Дядото на Керн бе отгледал Хатауей и малкия му брат, когато двамата бяха останали сираци, а по-късно Хатауей бе върнал услугата, осигурявайки на Керн напътствията, от които толкова отчаяно се нуждае едно момче, чийто баща изчезва от дома си в продължение на седмици — а понякога и на месеци — и сменя постоянно любовниците си, като се появява само колкото да направи още едно дете на своята нещастна херцогиня.
Керн помнеше майка си като мадона, която никога не се усмихваше и стоеше затворена в покоите си. Тя се разплакваше при най-малката провокация и още от малък той бе знаел, че не трябва да я безпокои. Въпреки това я беше обожавал и бе живял за онези редки мигове, в които му бе отделяла внимание. Сега можеше да разбере тъгата, която бе изпълвала целия й живот. Тя се беше омъжила за един непрокопсан развратник, а Керн беше единственото от шестте й деца, което бе успяло да оцелее.
Тя бе починала, когато той бе навършил десет години. Той си спомняше смътно как я бе видял да лежи в ковчега със скръстени върху гърдите ръце. Когато бе настъпил моментът да бъде затворен ковчегът, той бе изпаднал в паника, защото си я беше представил обвита в тъмнина и нападната от червеи. Той се беше нахвърлил върху викария, бе ритал и крещял, докато лорд Хатауей не го беше изнесъл навън и го беше държал докато не се бе наплакал и изтощил напълно.
Линууд не бе присъствал на погребението. По това време той бе някъде из континента и въпреки че беше побързал да се върне у дома си веднага след като бе научил, че жена му е тежко болна, бе пристигнал с една седмица закъснение за погребението й.
На сутринта, когато Керн бе тръгнал за първия си срок в Итън, баща му отново не се беше появил да го изпрати, тъй като не бе успял да се събуди след поредната, изпълнена с разврат нощ. Хатауей се беше отбил да пъхне в ръцете на момчето кесия със златни монети и да помаха за довиждане на отдалечаващата се карета.
Керн винаги бе знаел, че ще се ожени за единствената дъщеря на Хатауей, когато тя навършеше пълнолетие. Подобно на него, лейди Хелън Джефрис също бе загубила майка си като малка. Сега Хелън беше на осемнайсет години, а той на двайсет и осем. Двамата щяха да се оженят след два месеца, малко преди края на сезона. Бракът беше напълно приемлив за него, тъй като лейди Хелън бе както хубава, така и с добър характер, а и така двете известни семейства щяха да се сродят завинаги.
Ако Хатауей все още го смяташе за добра идея. Ако Керн успееше да оцелее след бурята, предизвикана от някоя си Изабел Дарлинг.
Пръстите му се стегнаха около дръжката на вратата, когато каретата зави зад ъгъла на площад „Гросвенър“. Дяволите да я вземат онази проклета продавачка на похот. Ако някога я видеше отново, може би щеше да се изкуши да удуши кучката и веднъж завинаги да сложи край на долния й план.
