израснала в провинцията.
— Как ще реагира баща ти на тези разходи?
— Ще остане доволен. Татко е най-щедрият и най-възпитаният джентълмен на света. Сама ще се убедиш в това.
Не. Изабел никога нямаше да повярва, че това може да се отнася за Хатауей или за някой друг благородник. Набожният му брат беше използвал майка й, беше се възползвал от нуждата от обич, която бе изпитвала Аврора.
Въпреки това Изабел затаи дъх, когато усети мрачен копнеж. През целия си живот тя бе изпитвала нужда от баща, който да я прегръща, когато се чувства наранена, да я слага вечер в леглото и да я разказва приказки, да споделя надеждите, мечтите и страховете й. Тя искаше да има защитата, близостта и любовта, които се долавяха в гласа на лейди Хелън.
Радостта на Изабел от първоначалния й успех се изпари и бе заменена от горчивина. Дали Хатауей се беше съгласил да изпълни желанията й само за да защити безценната си репутация? Дали пък не беше действал в името на дъщеря си, за да я предпази от скандал? Отговорът караше Изабел да се чувства омърсена, сякаш бе опетнила с нещо това щастливо семейство.
— Толкова се радвам, че ще живееш у нас — Очите на Хелън блестяха, докато се настаняваше на колене пред стола на Изабел и я хващаше за ръцете — Ще бъдем най-добри приятелки. Ти ще бъдеш братовчедката — не, сестрата, за която винаги съм си мечтала.
Допирът на тези топли, доверчиви пръсти само засили неудобството на Изабел. С огромно усилие тя успя да си наложи да се усмихне. Лейди Хелън не знаеше истинската причина за присъствието на Изабел тук. Въпреки това истината можеше да излезе наяве, и то доста скоро, ако тя успееше да докаже, че лорд Реймънд бе отровил Аврора Дарлинг.
Междувременно Изабел трябваше да разследва още един мъж. Аврора се беше опитала да прикрие истинската му самоличност, но в мемоарите си беше оставила улики, които не бяха убягнали на Изабел. Тя се беше досетила за самоличността на баща си.
Сега възнамеряваше да го открие.
Глава 3
Тази вечер Изабел щеше да се появи за първи път в обществото.
Един млад паж и помогна да слезе от каретата на Хатауей. За миг задържа облечената му в ръкавица ръка, докато оглеждаше огромната къща, чиито прозорци блестяха от светлината на свещите и я правеха да прилича на приказен замък. Обзе я паника и сърцето й затуптя учестено. Тази вечер щеше да се присъедини към висшето общество. Тази вечер щеше да танцува с представителите на елита. Тази вечер щеше да остави зад себе си обикновените хора, които се бяха събрали от другата страна на улицата и се възхищаваха на безкрайната върволица от карети, които стоварваха изисканите си пътници пред входа на къщата.
Пажът подръпна дискретно ръка и върна Изабел към действителността: тя задържаше редицата от гости. Младата жена пусна ръката му и му се усмихна.
— Благодаря, господине.
Младежът се изчерви, докато се покланяше леко.
— Да, милейди.
Милейди. Почтителното обръщение я изпълни с радост. С помощта на Хелън бе прекарала последните две седмици в подготовка, усвоявайки правилата на доброто поведение. Изабел се беше научила да танцува под ръководството на учител по танци и се беше сдобила с множество прекрасни рокли, най-хубавата, от които беше облякла сега. Обличането беше най-лесната част от маскарада й. Сега обаче й предстоеше най-голямото изпитание — дали щеше да успее да заблуди тези аристократи?
Изабел се присъедини към колоната от гости, които се качваха по стълбите към заобиколената от колони веранда. Долавяше шумоленето на копринените поли на роклята си, откъслечни думи от разговори и весел смях. Въпреки всичките си страхове и съмнения, беше изпълнена от радостно вълнение. Баща й беше част от този свят.
Изкачваше стълбите с гордо вдигната глава. Имаше право да бъде тук. Да, имаше право. Най-сетне щяха да се държат с нея като с дъщеря на благородник, а не като с незаконно дете на проститутка.
Студени пръсти, облечени в ръкавица, уловиха предмишницата й и я стиснаха силно. Тя вдигна поглед и видя намръщеното лице на лорд Керн. Радостта й бе помрачена мигновено.
Бялата вратовръзка контрастираше рязко с мургавата му кожа и черната му коса, а светлината на факлите хвърляше зловещи сенки в зелените му очи. Той не беше онзи приятен мъж, който бе говорил с нея и с Хелън в каретата. Цялото му поведение излъчваше враждебност.
— За бога, проявете малко повече дискретност.
Той беше майстор на преструвките и успяваше да прикрие мрачната страна на характера си от всички, с изключение на Изабел. Тя не обичаше да бъде мразена, въпреки че по време на годините, през които селските грубияни я бяха обиждали, беше научила какво значи да бъде наранявана.
— Моля? — отвърна с възможно най-високомерния си тон.
— Ако държите да флиртувате със слугите — изсъска той, — поне го правете, когато наоколо няма никой.
— Да флиртувам? — Осъзнавайки, че той имаше предвид пажа, тя се вбеси и снижи гласа си забелязала, че една от дамите пред нея й хвърли любопитен поглед. — Предполагам, че никога не сте казали любезна дума на слуга. В противен случай несъмнено щяхте да възприемете любезността ми.
— За вашата любезност се носят легенди — измърмори той. — Особено по отношение на по-богатите мъже.
— Държите се просташки, милорд — Тя се втренчи в ръката му, която все още стискаше здраво предмишницата й. — Пуснете ме. Можете да си намерите друга, която да придружавате.
Той не я пусна.
— Хелън е единствената друга жена в нашата група. Тя обаче върви след нас с баща си, затова двамата сме принудени да играем вашата игра.
— Прекрасно — процеди през зъби Изабел. — Но когато влезем вътре, ще ви бъда много благодарна, ако стоите далеч от мен.
— Благодарността ви е твърде преждевременна — той се наведе по-близо до нея и тя долови аромата на одеколона му, който предизвика неочаквано разтапящо се чувство в нея. — Бъдете спокойна, госпожице Дарлинг. Нямам намерение да ви изпускам от погледа си нито за миг.
Тя се овладя да не потръпне. Какво искаше да каже той с тази заплашителна забележка? Лорд Керн притежаваше властта да провали всичко. Само една дума и тя щеше да бъде разобличена.
Близостта на останалите гости правеше личните разговори невъзможни. Двамата продължиха да се движат към масивните врати, предадоха палтата си на един слуга и се наредиха зад гостите, които очакваха да бъдат поздравени от домакините. Изабел чу Хелън да говори с баща си, след което лорд Керн се присъедини към разговора им и се разсмя на една от забележките на Хелън, при което чертите му се смекчиха от топлина и чар.
Докато ги наблюдаваше, Изабел изпита силно чувство на празнота. Всички, освен нея, имаха правото да бъдат тук по рождение.
— Госпожице Дарси?
Лорд Хатауей протегна ръка, предлагайки й да я придружи до домакина и домакинята. Тя се вгледа в лицето му, търсейки проявената от Керн враждебност, но откри само хладна учтивост. Това я накара да се почувства още по-виновна, че използваше този мъж и дъщеря му като пешки в играта си. В първите няколко дни, които беше прекарала в дома на маркиза, Хатауей не й беше продумал нито дума. Напоследък обаче поведението му беше започнало да се променя леко. Докато се хранеха миналата вечер, беше похвалил маниерите й. Тази вечер, по време на пътуването насам, беше вметнал в монолога на Хелън няколко комплимента за преобразяването на Изабел. Може би наистина я приемаше.
— Колебаете се — отбеляза маркизът. — Не се страхувайте, Уинфри не хапят.
Изабел го хвана под ръка и се усмихна сърдечно.
