— Не съм направила нищо недостойно за една дама.
— Покорявате всеки мъж, когото срещнете.
— Така ли? И вас ли съм успяла да покоря?
Тя му се присмиваше. Присмиваше му се. Докато вървяха по стълбите, той долови аромата на парфюма й и се зачуди дали и кожата й беше също толкова сладка. Графът се наведе към ухото на Изабел и прошепна:
— Това не е нещо, с което можете да се шегувате. Аз лично ще се погрижа да не посрамите Хатауей и семейството му.
Изабел отвърна на предизвикателния му поглед по същия начин.
— Това заплаха ли е, милорд?
— Смятайте го за обещание. Виждате ли, аз възнамерявам да проваля плановете ви да подмамите някой богат глупак да се ожени за вас.
Тя сведе очи и не му позволи да отгатне мислите й.
— Щом така казвате, милорд.
Дяволите да я вземат! Защо му се струваше, че зад чертите на това прекрасно лице се криеха тайни, които той не можеше да разгадае? Тя не криеше нищо. Целта й беше напълно прозрачна и стара като света. Тя беше тръгнала на лов за богатство и искаше да си намери богат съпруг. Стремеше се към положение, далеч по-високо от онова, което си беше спечелила с непочтения си живот. И не се интересуваше кого трябваше да манипулира и кого да нарани, за да постигне целта си.
Той я придърпа в една празна ниша, сграбчи брадичката й и я повдигна, за да я накара да го погледне в очите. Кожата й бе топла и мека, създадена, за да изкушава мъжете.
— Искам да ви предупредя, госпожице Дарлинг. Ако подмамите някой нищо неподозиращ джентълмен в недискретност, аз ще бъда там, за да ви спра. Няколко добре подбрани думи ще го накарат да ви види такава, каквато сте в действителност — проститутка, продавачка на похот и изнудвачка.
Откъм балната зала се разнесе музика. Обидните му думи кънтяха в ушите на Изабел, сякаш се подиграваха на веселата мелодия, която свиреха музикантите. Тя стоеше неподвижно със стиснати устни. Стрелата на графа беше улучила целта си. Въпреки това обаче той не се радваше, а усещаше само някакво безпокойство, което приличаше на срам. Беше уверен, че не греши в преценката си за нея, но една част от него искаше да протегне ръка и да погали бузата й, да целуне устните й и да й върне усмивката.
Без да продума, тя мина покрай него и тръгна към балната зала, оставяйки след себе си ухание на парфюм. Достойнството, което излъчваше походката й, го караше да се чувства някак си по-малко мъж.
И му беше много трудно да си спомни защо точно я мразеше.
Един от първите уроци, които научава една куртизанка, е да търпи презрението на обществото. Тази истина научих твърде рано.
Докато пробвах една шапка в магазина на Бонд стрийт, влезе господин Терънс Д. Тъй като се бях наслаждавала на компанията му през изминалата седмица, аз тръгнах към него, но той ми обърна гръб и каза нещо на собственика на магазина, който се приближи към мен, измъкна шапката от ръцете ми и ме избута на улицата.
Тръгнах си вбесена. Как смееше един от клиентите ми да се поставя толкова високо над мен? Все още бях разстроена, когато сър Джон Т. дойде да ме посети и ме намери обляна в сълзи. Той ме прегърна, без да иска плътски услуги, и се държа с мен като приятел. Изслуша оплакванията ми от всички онези, които ме презираха, и нито за миг не спомена за собствените си нужди.
Въпреки това няма мъж и жена, които да са способни да лежат един до друг, без да се породят определени желания. Затова, когато сълзите ми пресъхнаха, аз го поканих на едно великолепно пътуване до Елисей. Нежният му допир ме накара да се почувствам като богиня, създадена да бъде обожавана от него.
Онези, които го смятат за грозен, нямат никаква представа за същността на душата му, те не виждат колко добре разбира той женското сърце. Уви, потеклото му го принуди да се омъжи за момиче от добро семейство, но аз се успокоявам с мисълта, че той ме обичаше преди нея. Той е почтен мъж, който би разкрил личните ни отношения само от загриженост към мен. Но аз не мога да запиша на тези страници историята на живота си, без да кажа, че сър Джон Т. е единственият мъж, на когото наистина имам доверие. Само той знае тайните ми. Само той знае сърцераздирателната истина за детето ми.
Истината, която ще отнеса със себе си в гроба.
Глава 4
— Крайно време е да се върнеш — извика Кали, докато влизаше в голямата, полутъмна спалня в дома на Хатауей.
Изабел затвори вратата. Приятното замайване от първия й бал се изпари, когато се вгледа по- внимателно в Кали. Русата й коса се спускаше по раменете й, безвкусната жълта рокля беше опръскана с кал, а гърдите й сякаш всеки момент щяха да изскочат от скандално дълбокото й деколте.
— Изглеждаш като хубавицата на някой джентълмен — скастри я Изабел. — Защо не си облякла слугинската си униформа? Не ми казвай, че си излизала.
Кали погали бедрата си.
— И какво, ако е така? Не е честно само ти да се забавляваш, докато аз се мотая сама тук.
— Ти трябва да се правиш, че си ми прислужница. Нали така се разбрахме.
— Само защото искам да ти помогна да откриеш убиеца на Аврора. — Кали протегна ръка и опипа зелената копринена рокля, с която беше облечена Изабел — Но може би ти си ми разказала някаква измислица. Може би истинското ти намерение е да си намериш богат и почтен съпруг.
Изабел свали ръкавиците си. Сега не му беше времето да обсъжда обвиненията, които лорд Керн й беше отправил преди няколко часа.
— Казах ти вече, мама пише в спомените си, че се страхува да не бъде отровена. Бих ти дала да ги прочетеш сама, но…
— Но аз не мога да чета толкова добре — завърши Кали и сви рамене. — И все пак, от онова, което ми каза, излиза, че Аврора не е оставила никакви доказателства в потвърждение на опасенията си.
— Неколцина от бившите любовници на мама са я посетили няколко седмици преди смъртта й. Всеки от тях е имал достатъчно време да й даде отровата с нещо, което я яла или пила. Леля Мини е видяла някакъв мъж да се вмъква в стаята й в нощта, преди да се разболее.
— Така ли? — Кали премигна изненадано. — Но той вероятно е бил клиент.
Изабел поклати нетърпеливо глава.
— Симптомите на болестта на мама отговарят на отравяне. Дори лекарят, с когото се консултирах, каза, че това е възможно.
— Хъм. Симптомите й обаче отговарят и на тези при силна треска. — Кали въздъхна тъжно. — Каквото и да е било, горкичката страда много. Аз бях там и видях.
Изабел също не беше забравила. Спомняше си колко безпомощна се бе чувствала, докато майка й бе напускала този свят. Лекарят се беше оказал неспособен да облекчи страданията й и да възстанови жизнеността, която някога бе правила Аврора Дарлинг — една от най-ослепително красивите жени в страната.
Изабел отиде до камината. Огънят беше угаснал, но жаравата все още тлееше. Също като в душата й: въпреки пренебрежението на хората край нея, никога нямаше да позволи решимостта й да угасне. Никога.
На бала беше започнала своята битка за справедливост. Беше се запознала със сър Джон Тримбъл. Тази среща я беше оставила потресена и изпълнена с неувереност. Изабел бе искала да изпита презрение
