към него, омраза за това, че през всичките тези години се беше преструвал, че не знае за съществуването й. Искала бе да погледне в очите му и да види в тях студената жестокост на един убиец.
Вместо това обаче той се беше държал с нея учтиво, дори любезно. Сега тя чувстваше болезнена празнота и копнеж, който я отвращаваше. Напомни си, че нямаше причина да го подозира в убийството на майка си повече отколкото останалите мъже в живота на Аврора.
Дали той беше баща й? Спомените не бяха достатъчно изчерпателни по тази тема и това принуждаваше Изабел да чете между редовете. В няколко от записките си Аврора се обръщаше към бащата на Изабел с името Аполон. Странно беше обаче, че сър Джон Тримбъл беше единственият от любовниците на майка й, който не беше наречен с името на някой бог. Той беше единственият мъж, който истински бе обичал Аврора Дарлинг, и единственият, който знаеше тайните й.
Но какви точно бяха тези тайни? Въпросът дразнеше Изабел повече отвсякога. Тя се питаше с горчивина дали той наистина бе възнамерявал да напусне града, или бе решил да го направи само защото не бе имал желание да се изправи срещу незаконната си дъщеря. Когато Тримбъл се върнеше от провинцията, тя възнамеряваше да се срещне с него на четири очи и веднъж — завинаги да разбере какво знаеше той за смъртта на майка й.
Като слана върху роза, заплахата на лорд Керн задушаваше цветето на нейната увереност. Той беше в състояние да разруши репутацията й и да сложи край на опитите й да намери убиеца. И което беше по-лошо, Изабел трябваше да признае, че откровената му оценка я беше наранила. Думите му й напомняха, че тя никога нямаше да бъде приета в неговия свят. Независимо на колко балове щеше да присъства Изабел, независимо колко много аристократи щеше да измами, присъствието й в обществото щеше да бъде само временно.
Ръката на Кали се уви около кръста на Изабел и тя долови аромата на тежък парфюм.
— О, не прави такива мрачни физиономии — каза Кали. — Ако задаването на въпроси на тези лордове ще те накара да се почувстваш по-добре, няма да се опитвам да те спра. Но искам да внимаваш. Когато разбуниш гнездо на оси, има голяма вероятност да бъдеш ужилена.
— Трябва да получа възмездие за смъртта на майка си — заяви Изабел. — А ти трябва да се държиш като моя прислужница. Моля те, леличко, това ще продължи само няколко седмици.
— Не се тревожи за мен. Никой няма да ме забележи да се измъквам от тази къща. Пък и без това се прибрах у дома за малко… — Кали притисна ръце към бузите си. — Всъщност точно това исках да ти кажа. Състоянието на Персефона се влоши. Тя пита за теб.
— Леля Пърси? — Новината накара Изабел да забрави за всичко останало. Тя сграбчи раменете на Кали. — Какво й е?
— Получила е ужасно стомашно разстройство, а онази нещастница Мини не иска да извика лекаря. Казва, че той нямало да й помогне с нищо.
— О, боже!
Изабел отиде в другия край на спалнята и свали красивото, бродирано със злато, наметало, което бе носила на бала. Тя сграбчи едно тъмносиньо вълнено палто от закачалката в тоалетната стая, метна го върху раменете си и вдигна качулката, за да скрие косата си. След това изтича обратно при Кали.
— Ела — каза Изабел. — Трябва да ми покажеш как да се измъкна незабелязано оттук.
— О, значи сега искаш да започна да се промъквам из тази хубава къща.
— Само докато ми покажеш вратата, която ми трябва. След това искам да се върнеш право тук и да ме чакаш.
— Не е безопасно за една дама да се мотае сама из града през нощта. — Кали потръпна леко. — Кой знае, може някой мъж да се опита да ти направи нещо.
— Нося си камата — отвърна Изабел и потупа скрития джоб. Докато убиецът на майка й не си платеше за престъплението, тя възнамеряваше да не се разделя с камата си. — Хайде, да тръгваме.
Кали повдигна вежди, но стана от леглото, взе свещта и тръгна към вратата.
В коридора Изабел вдигна пръст към устните си. Кали извъртя очи, след което я поведе към задната част на къщата. Мрак обвиваше портретите и статуите по пътя им. Дебелият килим заглушаваше стъпките им. Докато подминаваха спалнята на Хелън, Изабел дочу приглушения глас на Хелън. Тя сигурно разказваше на прислужницата си как беше минал балът.
За техен късмет от долния етаж не се чуваше нито звук. Когато се бяха върнали, Изабел и Хелън бяха оставили Керн и Хатауей във фоайето. Един прислужник беше отишъл да доведе коня на графа, който бе проследил Изабел с враждебен поглед, докато тя бе изкачвала стълбите.
На Керн сигурно много му се искаше да я хване в някакво прегрешение и да я разобличи публично.
Тя потърка голите си предмишници под палтото. Нямаше от какво да се страхува. Беше изминал повече от четвърт час и арогантният граф сигурно отдавна си беше тръгнал.
В библиотеката на долния етаж Керн поклати леко глава, когато Хатауей вдигна кристалната кана за бренди. Маркизът си наля една чаша, след което се настани в креслото до камината, отпи и наклони глава назад.
— Вече съм твърде стар за тези балове — каза той. — Дай ми чаша бренди и хубава книга и можеш да ме отпишеш за цялата вечер.
Керн обикаляше неспокойно стаята с огромните лавици, натежали от книги.
— Не виждам как можеш да бъдеш доволен, докато онази измамничка живее под покрива ти.
Спокойното изражение на маркиза изчезна и бе заменено от леденостуден поглед.
— Престани да обикаляш стаята — нареди той. — И повече не искам да те чувам да говориш за гостенката ми. Стореното е сторено и връщане назад няма.
Керн се хвърли в един кожен стол.
— Връщане назад има. Можеш да я изгониш от дома си. Измисли някаква история как е трябвало да се върне спешно в провинцията. Отсъствието й няма да направи впечатление на никого.
— И да позволя мемоарите да бъдат публикувани.
— Да. — Керн сграбчи облегалките на стола. — Не е твоя вината, че лорд Реймънд се е забъркал с някаква курва.
— Вече сме го обсъждали. Името му не трябва да бъде замесено в скандал. Ако това стане, той ще изгуби възможността да стане епископ на Лондон.
Някога леденият поглед на маркиза сигурно щеше да разколебае Керн. Но не и сега. Не и докато чувстваше това силно негодувание.
— Тогава помисли за Хелън. Госпожица Дарлинг не е най-подходящата компания за бъдещата ми съпруга.
— Госпожица Дарси се държа много добре тази вечер. Тя е интелигентна и добре образована. Майка й я е пратила да учи при гувернантка. Освен това тя обеща да си тръгне в края на сезона.
— Прекалено голямо доверие имаш на думите на една изнудвачка. Тя ще подмами някой глупак да й направи предложение за женитба. Не можеш да позволиш със спокойна съвест на някой джентълмен да се ожени за нея.
— Ако се случи нещо подобно, ще мисля как да се оправям, когато му дойде времето.
— Ще се случи, запомни ми думите. И това е още една причина още сега да се отървеш от момичето преди някой да разкрие коя е тя в действителност. Преди хората да разберат, че си поставил собствената си чест на карта.
— Не поставяй честта ми под съмнение, Джъстин.
Когато забеляза, че кокалчетата на маркиза побеляха докато стискаха чашата, Керн осъзна, че не беше много разумно да атакува по този фронт.
— Не исках да проявя неуважение. Но мястото на Изабел Дарлинг не е в нашия свят. Тя е незаконна дъщеря на проститутка.
Хатауей пресуши чашата си и я остави.
— Никой от нас не може да си избира като какъв да се роди. Брат ми също не може да промени миналото си и да заличи прегрешенията си. Просто трябва да продължим да живеем.
— Тогава остави лорд Реймънд да си плати за греховете. Аз пък ще направя същото с Линууд.
