Тя кимна.
— Правилно сте чули, мистър Карнахан. Във всеки случай ще трябва да убиете двама души и да се погрижите една жена да не се завърне в Лордсбърг. Или по-точно: тя също трябва да умре.
Ройбен Карнахан беше възприел думите й само с подсъзнанието си. Петдесетте хиляди долара пулсираха в мозъка му като удари по наковалня.
— Няма проблеми, мадам — измърмори той.
— Не искате ли да знаете кого трябва да убиете? — попита Бриджит Кимброу подигравателно. Изведнъж у нея се появиха съмнения дали Карнахан и неговите бандити са точно кората, които стават за тази работа, но нямаше друг избор.
— Изплюйте камъчето — изръмжа шефът на бандитите.
— Мъжете са Клейтън Кимброу и Ласитър — каза тя хладно.
Ройбен Карнахан я гледаше втренчено. Беше странно, но той изобщо не беше изненадан. Би искал само да знае коя е жената.
— Добре — каза той дебнешком. — А кой ще ми гарантира, че ще платите, като ви свърша работата?
Тя извади от чантата си един кафяв плик и му го бутна през масата.
— Тук са десет хиляди долара — каза тя студено. — Остатъка ще получите, когато успешно приключите задачата си. Жената, която е предмет на третата част от споразумението ни, е дъщерята на Клейтън Кимброу. Тя е заложница в ръцете на един бандит в Джила Маунтънс. Ласитър има за задача да освободи нея и още един друг заложник. Ласитър отиде да търси хора за тази работа. Най-добре би било, ако убиете Клейтън Кимброу, преди той да се е върнал в Лордсбърг. След това трябва да минете границата, да отидете в Аризона и да чакате, докато Ласитър се появи с хората си в Джила Маунтънс, за да заловите и него. По- нататък трябва да внимавате никой да не потегля от Лордсбърг в посока Джила Маунтънс, за да не поеме работата на Ласитър. Но не вярвам, защото след смъртта на Кимброу няма да има вече кой да я възложи.
— А дъщерята на Кимброу?
Бриджит Кимброу махна с ръка.
— Шефът на бандата даде ултиматум. Ако в срок от шест дни не получи откупа, той ще убие първата жертва. Значи само трябва да почакаме да дойде редът на Гуендолин.
Тя стана.
— Надявам се, че мога да разчитам на вас, мистър Карнахан.
— Същото бих искал да ви кажа и аз — отвърна Ройбен Карнахан, хилейки се. — Имам предвид останалите четиридесет хиляди долара.
Лека усмивка пробяга по хубавото й лице.
— Може да ви дам и специална премия, ако изпълните всичко така, както си го представям, мистър Карнахан.
След тези думи тя се обърна и изчезна безшумно и плавно през друга врата.
Ройбен Карнахан гледаше след нея и облизваше дебелите си устни. Той добре разбра смисъла на думите й и с усилие потискаше обземащата тялото му възбуда.
Накрая се обърна, отиде до вратата и извика хората си вътре.
— Получихме нова поръчка — каза той. — И то по-добра от тази, която би могъл да ни възложи Кимброу. Преговарях, без да правя отстъпки. Госпожата ни даде даже предварителна премия. Десет хиляди долара. Е, какво ще кажете?
Той забеляза алчността в очите на другите и злорадо потри ръце.
— Как ще разделиш парите? — попита Мич Бърнс предпазливо.
Ройбен Карнахан направи величествен жест.
— Ние сме пет души — каза той. — Значи ще делим на пет. Всеки получава по две хиляди долара. Мич, ти ще делиш мангизите.
Всички го гледаха втренчено, после се спуснаха към парите, които Карнахан беше изсипал върху масата.
— Ти си дяволски щедър, шефе — измърмори дългият Джоел Уолш, когато парите вече шумоляха в ръцете му.
7.
Ласитър никога не бе могъл да понася Жилбер Коб. Гърбавият човек с щръкналите зъби представляваше съвършен образец на подлост и коварство, каквито Ласитър рядко беше срещал досега. Той с най-голямо удоволствие би извил врата на Коб, но сега имаше нужда от него.
Изглежда, антипатията беше взаимна, защото Коб категорично отрече, че продава оръжие, когато Ласитър му заговори за това.
Ласитър нямаше нито желание, нито време да говори със заобикалки.
— Престани, Коб — каза той рязко. — Не съм дошъл тук да се бъркам в тъмните ти афери, а защото ми трябва една картечница и някои други неща.
Той хвърли върху тезгяха на спекуланта хилядата долара, които получи от Кимброу. Тристата долара за Бакет беше платил от собствените си пари. Щеше да си ги върне в Лордсбърг от Кимброу.
— Това съвсем не е всичко, Коб. Моя доверител не го интересуват парите.
Алчността на гърбавия беше прекалено голяма и той потисна недоверието си.
— Добре, Ласитър — измърмори той. — Но ако ми погодиш някой номер, ще вдигна срещу теб всички убийци, които познавам.
Ласитър кимна. Той знаеше, че тези заплахи не са празни приказки. Коб сигурно познаваше всички убийци в Аризона.
Те отидоха в един склад и през таен отвор в пода влязоха в подземен бункер, в който имаше всичко, което би накарало сърцето на всеки мексикански революционер да се разтупти.
Ласитър реши да вземе една картечница и едно малко, останало от гражданската война оръдие. Това бяха неща, които иначе трудно биха могли да бъдат пласирани, но Ласитър познаваше клиентите на Коб, които биха могли да се възползват от това оръдие. Това бяха ловците на скалпове, които пълнеха оръдието със заряд от накълцано олово и желязо и изтребваха с него цели индиански села, за да могат след това да смъкнат скалповете на индианците, без да ги заплашва опасност.
Жилбер Коб имаше на склад даже цял сандък от този заряд. Ласитър го купи заедно с няколко резервни пълнителя за картечницата. Той не знаеше дали зарядът ще му потрябва, но поне пък нямаше да го получат ловците на скалпове.
Жилбер Коб потриваше ръце. Той покачи още малко цената и поиска хиляда и двеста долара. Ласитър му даде хилядата долара от Кимброу и добави още двеста от собствените си пари. Не искаше да се пазари. Кимброу имаше достатъчно пари.
Коб извика двама от своите хора и им заповяда да опаковат оръдието в сандъци и да го натоварят на една малка бричка.
— Колата получаваш безплатно — каза той, хилейки се. — Не съм и предполагал, че някога можем да стигнем до сделка.
Ласитър също не беше мислил за това. Той с нетърпение чакаше да натоварят колата му. Знаеше, че Кено Бакет го чака в кръчмата на форт Хуачука. Ако не побързаше, той щеше да се натряска и трябваше да го закара до Лордсбърг върху колата.
— Имаш ли достатъчно хора за работата, която ще вършиш? — попита весело гърбавия Коб.
Ласитър сви рамене.
— Знам един за теб, който дяволски добре се справя с картечница, а също и с оръдие — каза Коб.
Ласитър го погледна.
— Кой?
Коб се ухили и протегна ръка:
— Сто долара за съвета.
Ласитър му даде парите. И те минаваха към голямата сметка за разходите на Клейтън Кимброу.
