Бес Трейнър беше отлична готвачка. Ласитър трябваше да се самопринуждава да не яде прекалено много.
Бес хапна съвсем малко. Тя поглъщаше с поглед Ласитър, когато той гледаше към чинията си. В мислите си тя сигурно вече беше един час напред.
Той знаеше, че тя е вдовица от пет години и оттогава не е срещнала мъж, който да заеме празното място до нея в леглото.
Тя остави мръсните чинии и купи върху масата.
Цялото й тяло трепереше, когато Ласитър отиде с нея в спалнята и я съблече. Но с нежността си Ласитър я освободи от страха и Бес Трейнър плачеше от щастие, когато в ръцете на Ласитър желанията й се сбъднаха и се отпусна изтощена настрана.
8.
На Ройбен Карнахан не му беше лесно да улучи подходящия момент. Клейтън Кимброу рядко напускаше хотела, а когато излизаше, с него винаги се движеше онзи мрачен тип с черния костюм, който си отваряше очите на четири, откакто хората на Карнахан бяха успели да го хванат натясно.
Междувременно Карнахан научи също и коя е неговата работодателка. Достатъчно беше само да попита за една червенокоса, за да му отговорят веднага, че това би могла да бъде само мисис Кимброу.
Ройбен Карнахан се хилеше. Жената беше печена мадама. Да нареди да убият най-напред стария, а след това и заварената дъщеря, за да може да пипне наследството!
Мисълта за Бриджит Кимброу не напусна Ройбен Карнахан и през нощта, и през целия следващ ден. Обземаше го възбуда само щом си помислеше за нея. Той си представяше, че би могъл да бъде мъжът, който прахосва заедно с нея милионите на мъжа й.
Само че най-напред трябваше да убие стария.
Ройбен Карнахан беше разположил на пост хората си около входа на хотела. Конете им, оседлани и снабдени с провизии и вода, бяха наблизо в един двор, чийто изход извеждаше в южна посока. След убийството на Кимброу незабавно щяха да изчезнат през границата в Аризона.
Карнахан бе убеден, че хората му ще искат да си отмъстят за това, че в бара на хотел „Каноа“ Кимброу така безцеремонно им отряза квитанциите. Никой не би могъл да предполага, че зад това покушение стои Бриджит Кимброу. В това време се беше стъмнило.
Ройбен Карнахан знаеше, че междувременно Ласитър се е върнал в Лордсбърг, но още не е търсил Кимброу. Харпър Флин наблюдаваше пристигането на Ласитър. Той беше съобщил за чудака с ковчега и Карнахан много се смя. Щом Ласитър се занимаваше с такива типове, едва ли би могъл да представлява опасност за него и хората му.
Изведнъж Мич Бърнс му даде знак.
Мич беше застанал така, че да може да наблюдава фоайето на хотела през стъклата на вратите. Той извади пистолета си и го насочи към входа на хотела. Преддверието се осветяваше добре от два фенера.
Ройбен Карнахан, Мич Бърнс, Бен Кейзе и Харпър Флин бяха в близост до хотела само за всеки случай. Ако Джоел Уолш не го улучеше със своя уинчестър, някой от тях трябваше да го довърши. Но това беше малко вероятно. Уолш беше точен стрелец.
Тогава в преддверието се появи Клейтън Кимброу. Проклетникът в черния костюм пак беше до него.
Ройбен Карнахан не можа да довърши мислите си. В този момент в тъмния проход, който водеше към двора с конете, изтрещя уинчестърът на Джоел Уолш.
Дъхът на Ройбен Карнахан секна. Той видя как Клейтън Кимброу се хвана за лявата страна на гърдите и се свлече.
„Точно в сърцето!“ — мислеше Карнахан победоносно.
Той искаше да се обърне и да хукне към двора, когато с крайчеца на окото си видя, как другият мъж изскочи напред с грамаден скок. Револверът му бълваше огнени езици.
Една фигура пристъпваше, олюлявайки се, зад ъгъла на една къща от другата страна на улицата.
Карнахан проклинаше сподавено. Той позна Харпър Флин. Младежът се беше държал лекомислено.
Бърнс и Кейзе вече ги нямаше. Предварително бяха решили, че никой няма да се грижи за другия, ако някой от тях бъде заловен. По-късно, като свършат останалата работа, щяха да го измъкнат.
Ройбен Карнахан хукна към двора.
Мич Бърнс, Джоел Уолш и Бен Кейзе вече бяха на седлата.
Бърнс държеше юздите на Карнахановия пъстър кон. С един скок Ройбен Карнахан се намери на седлото.
— Какво стана с Хари? — извика Джоел Уолш.
— Хванаха го! — отвърна Карнахан запъхтян. — Да се махаме оттук, преди да са се нахвърлили върху нас.
Те пришпориха животните и се втурнаха към границата.
Стресна ги шумът в сградата и един ръмжащ глас.
Бес Трейнър изплашено погледна Ласитър. Той скочи от леглото и бързо се облече.
— Това е Джеймс Т. Бейли — каза той. — Никой друг няма толкова неприятен глас. Сигурно се е случило нещо.
— Ще заминеш ли, Ласитър? — попита тихо тя.
— Възможно е, Бес. Но най-късно след десет дни ще се върна. Тогава ще си взема една седмица отпуска заради теб, обещавам ти, Бес.
Тъкмо си беше сложил колана, когато на вратата силно се почука.
— По дяволите, Ласитър, вътре ли сте? — извика Бейли. Ласитър хърли поглед назад към леглото и видя, че Бес Трейнър беше пребледняла. Явно тя се страхуваше за доброто си име в града. Ласитър се закле да даде на Бейли да разбере, че бял ден няма да види в живота си, ако изпусне дори само една дума, че след пет години Бес Трейнър за първи път беше проявила слабост.
Той така рязко отвори вратата, че тя се удари в главата на Бейли и адвокатът изгуби пенснето си. Още преди Бейли да се съвземе от уплахата си и да успее да хвърли поглед в спалнята на Бес Трейнър, Ласитър вече беше затворил вратата. Той се огледа, вдигна пенснето на Бейли и го подаде на адвоката.
— Ако не е нещо важно, Бейли, ще ви откъсна ушите — изръмжа той.
Бейли пухтеше.
— Някой застреля мистър Кимброу!
Това вече беше истински шамар. В първия момент Ласитър се стъписа.
— Кой е този някой? — попита той дрезгаво.
— Петима бандити, които вчера следобед се появиха тук и искаха да получат от Кимброу поръчката, за която той нае вас, Ласитър. Бяха доста разярени, когато Кимброу ги изхвърли. Затова сега му пуснаха един куршум.
— Мъртъв ли е Кимброу?
Преди да отговори, Бейли се огледа на всички страни.
— Да — прошепна той. — Изстрел в сърцето. Но за другите е жив. Докторът е при него, за да си мислят хората, че се бори за живота му.
— Блад не беше ли с него?
— Беше. Той хвана единия от типовете. Един блед младеж, който обаче не иска да говори. И той сигурно няма да оживее.
Ласитър хвана Бейли за ръката.
— Хайде, Бейли, да вървим при Блад и Кимброу. Знаете какво означава смъртта на Кимброу за заложниците му.
Бейли преглътна и кимна енергично.
— Ако Джуд Донован научи това, от яд ще убие заложниците на място, защото ще предположи, че няма да може вече да си получи парите.
Точно така беше. За да се освободят заложниците, сега трябваше да се бърза. Смъртта на Кимброу не
