— Този кон вън твой ли е? — попита той.
— Тишина! — изсъска един мъж до Ласитър, който не искаше да пропусне изпълнението на Шийна Ларкин. Но като видя, че се е сопнал на Ларкинови, пребледня и побърза да се измъкне.
— Да, това е моят кон, Груло — каза Ласитър.
— Добре дошъл в Уулфс Хоул — измърмори Кели. — Имаш 2000 долара, нали?
Двамата мъже от клисурата сигурно ги бяха осведомили.
— Вас какво ви засяга това? — попита Ласитър.
Кели се усмихна още по-широко. Погледна братята си и каза:
— Този задава въпроси, а? — Той отново се обърна към Ласитър. — Знаеш ли къде се намираш?
Ласитър кимна.
— В Уулфс Хоул. В града на Джуд Донован.
— О, той знае! — каза Кели Ларкин.
— Затваряй си устата, Кели! — сряза го Трей. А на Ласитър каза: — Ела с нас.
Той и Боб Ларкин се обърнаха, докато светлите очи на Кели блестяха, изпълнени с очакване. Вероятно се надяваше, че Ласитър ще започне да се опъва и да се перчи.
Ласитър не мислеше за това.
Той вървеше след двамата Ларкин, пред които от само себе си се проправяше път сред плътно стоящите един до друг мъже.
Жената от сцената ги следеше с поглед. Трей Ларкин се насочи към една врата, до която мъж в протрит черен костюм се беше облегнал на стената. Носеше черна широкопола шапка, чиято периферия засенчваше горната половина на лицето му.
Особено чувство обзе Ласитър. Нещо му подсказваше, че познава този човек.
До вратата, която сега Трей Ларкин отвори, имаше още пет крачки.
Тогава мъжът вдигна глава.
За Ласитър това беше като удар с камшик. Той трябваше да положи всички усилия да се овладее, за да не се спре и посегне към своя ремингтън.
Мъжът беше не някой друг, а Сидни Блад.
Блад, кръволокът на Уелс Фарго, който преследваше Ласитър години наред, за да го убие.
Лесигър получи удар в гърба. Реакцията му беше съвсем инстинктивна. Той се обърна със светкавична бързина, хвана ръката на Кели Ларкин и я дръпна нагоре.
Револверът в ръката на Ларкин гръмна. Куршумът мина през вратата и се удари в стената.
Едно леко завъртане беше достатъчно и момчето се видя принудено да пусне колта. То изсъска през зъби като змия. В следващия миг Ласитър го хвана за яката на ризата, замахна с юмрук и Кели Ларкин остана без дъх.
Ласитър го издърпа пред себе си, така че да е между него и по-възрастните братя Ларкин.
— Кажи му да си махне мръсните ръце от мен — процеди той или ще го просна в краката ви! — Гласът му проехтя в кръчмата. Чак сега Ласитър забеляза, че жената вече не пееше.
Лицето на Кели Ларкин се обля в червенина. Ласитър не знаеше дали това стана от яд, който разкъсваше хлапака, или от недостиг на въздух.
— Пусни го, Ласитър — изръмжа Трей Ларкин, — той повече няма да те пипа.
Ласитър удари убиеца веднъж. Кели Ларкин се строполи до полуотворената врата върху стената. Разярен, той се наведе за колта си, но Трей Ларкин го настъпи с ботуша си.
— Влез, Ласитър — каза той и кимна към вратата. Ласитър погледна към Сидни Блад. Лека усмивка пробяга по малко напълнялото лице на кръволока на Уелс Фарго.
Ласитър трескаво мислеше. Не можеше да си спомни точно кога за последен път беше срещнал Блад.
Какво търсеше Блад в бандитския град Уулфс Хоул?
Беше ли се превърнал Сидни Блад в престъпник?
Знаеше ли Блад, че в годините, след като беше сключил мир с Уелс Фарго, Ласитър работеше вече на страната на закона?
Във всеки случай знаеше, че обявлението от Уелс Фарго, което Ласитър носеше със себе си, вече не струва дори колкото хартията, върху която е напечатано.
Сидни Блъд с нищо не издаде, че познава Ласитър.
— Какво чакаш? — изръмжа Трей Ларкин.
Ласитър тръгна и мина през вратата.
Влязоха в игрална зала. Беше празна. Една — единствена лампа светеше над една от трите игрални маси и пръскаше дрезгава светлина.
Трей, Боб и Кели Ларкин следваха Ласитър. Боб Ларкин затвори вратата.
В стената се отвори друга, покрита с тапети тайна врата.
Жената от малката сцена влезе безшумно и я затвори зад себе си.
Ето че се събра цялото семейство Ларкин.
Нормално беше Ласитър да си зададе въпроса какво смятаха да правят с него. Той все още не се беше съвзел от шока след всичките тези години отново да застане лице в лице с кръволока Сидни Блад.
В сравнение със Сидни Блад даже и Ларкинови бяха безобидни хорица.
— Парите — каза Трей Ларкин и протегна ръка към Ласитър.
Ласитър се усмихна леко и поклати глава.
— Какво да се прави, Ларкин — отвърна той. — Парите си съм спечелил с труд. И няма да ви ги подаря наготово.
Братята се спогледаха.
Сетивата на Ласитър бяха нащрек. Тримата Ларкинови се чувстваха силни и това му беше ясно. Но все пак не можеха да правят каквото си искат.
— Той май не знае къде се намира — каза Кели Ларкин. — Трябва да му обясниш, Трей.
Трей Ларкин кимна.
— Ти си в града на Донован, Ласитър. Донован гарантира за твоята сигурност. Никой шериф не смее да се появи тук.
— Не бягам от закона.
— А от Уелс Фарго — изръмжа Трей Ларкин. — А това е почти същото. 20 000 долара. Ти си най-скъпият човек в Уулфс Хоул. Трябва да бъдеш предпазлив, иначе на някой може да му хрумне да се опита да спечели наградата за главата ти.
— Мога да се грижа за себе си — каза Ласитър. — Какво общо има всичко това с моите долари?
— Сигурността в Уулфс Хоул не е безплатна. Донован прибира половината от наличните пари на всеки, който дойде в Уулфс Хоул.
— Ако знаех, нямаше да нося нищо със себе си.
— Тогава нямаше да си тук. Донован не търпи хора, които бягат от закона с празни джобове.
Ласитър погледна Ларкинови крадешком. Беше убеден, че говорят истината.
Младата жена с черния корсаж се приближи и седна на ръба на една от игралните маси. Дългите стройни крака, обути в мрежести чорапи, омайваха Ласитър.
Като видя, че е привлякла вниманието на едрия мъж върху себе си, тя облиза устни. Опъна рамене, така че едрите й гърди заплашваха да скъсат корсажа.
— Вади най-после парите! — изсъска Кели Ларкин.
— Лично ще ги дам на Донован — каза Ласитър. Кели Ларкин вулгарно се изхили.
— В момента Донован има по-важна работа от тази да се занимава с един кучи син като теб процеди той.
Преди Ласитър да може да му отговори, жената се беше озовала до Кели и, разкривила пръсти, искаше да издере лицето му. Светкавично бързо Кели хвана китките й и я отстрани от себе си.
— Затваряй си мръсната уста, Кели! — изфуча тя. Трей пристъпи напред и зашлеви една плесница на жената.
— Не се прави на откачена, Шийна — изръмжа той. — Не сме виновни, че Донован има желание да прави нещо друго, а не да се занимава с теб.
