— Защо?
Тя запрати чашата върху нажеженото кюмбе. Чу се силно дрънчене.
— Това не те засяга! — Тя го погледна гневно, но тъй като Ласитър мълчеше, продължи: — Когато се появи русата вещица, кучият син просто ме изхвърли.
Ласитър леко се подсмихна.
— И какво да направя аз?
Тя отново се ядоса:
— Не съм тук за това, Ласитър! — просъска тя. Усмивката му стана по-широка.
— Само лека нощ ли искаше да ми кажеш?
Тя вдигна ръце. В първия момент изглеждаше, че иска да му издере лицето, но тя се приближи до него и обви ръце около шията му.
— Видях в „Емпайър“ един силен мъж, който не се уплаши дори от братя Ларкин — каза тя. — Имам нужда от силен мъж — особено сега.
— И за какво ти е?
— Твърде много питаш, Ласитър. Не ти ли харесва това, което държиш в ръцете си? Дръж го и си спести въпросите за по-късно.
Тя се притисна до него. Не беше лесно да се освободи човек от чувственото й излъчване. Ласитър се питаше дали въобще иска да се освободи. Това беше игра с огъня — така или иначе. Ако я отблъсне, ще има един опасен враг повече. Напротив, ако спи с нея, може би ще получи жизненоважни сведения.
Той предизвикателно притисна усни към нейните. Тя веднага плъзна език. Ласитър я отдръпна от себе си.
В големите й очи се отразяваше огънят от отворената вратичка на печката.
Той я вдигна на ръце, занесе я до леглото и я пусна върху него. От устните й се отрони стон, когато той легна върху нея и развърза корсажа й.
Гърдите й бяха твърди, стегнати и едри, с големи розови кръгове около зърната.
Тя издърпа колана му с револвера, който той още не беше свалил. Ласитър бързо се съблече, докато Шийна Ларкин смъкваше корсажа и събуваше мрежестите си чорапи.
След това легнаха един до друг на леглото.
— Хайде! — промълви тя. — Хайде, Ласитър! Не издържам повече!
Наложи се да заглуши вика й с ръка, когато влезе в нея. После го обзе опиянение. Той трябваше да запази хладнокръвието и недоверието си, но страстта, с която се любеше Шийна Ларкин с него, го накара да забрани всякаква предпазливост. Той й отвърна със същото, което тя му даваше.
Ласитър я задържа на върха на наслада дотогава, докато тя остана без дъх. Тя зарови пръсти в косите му и покри лицето му с целувки.
— О, Ласитър! — каза тя пламенно. — Имам чувството, че ме е прегазило цяло стадо диви животи.
Ласитър се усмихна и се отпусна до нея. Ляната му ръка галеше мокрото й от пот тяло, което пак започна да потръпва, Тя отмести ръката му, изправи се и се наведе над него, за да го целуне.
— Такова нещо не съм изпитвала досега с нито един мъж — прошепна тя. — Изобщо не вярвах, че е възможно.
Той искаше да отвърне нещо, но тя сложи върха на пръстите си върху устните му.
— Знаех, че точно ти си мъжът, който ми трябва, Ласитър — продължи тя. — Всички останали, които се укриват тук, са страхливци, които се разтреперват, щом чуят стъпки зад гърба си. Но ти ще хванеш Кели за гърлото, въпреки че братята му винаги са край него. Ти не се страхуваш и от Джуд Донован, убедена съм в това.
Тя замълча. Лицето й беше съвсем близо до неговото.
Това е значи, помисли Ласитър. Донован я беше зарязал. Сега тя търсеше някой, който да й помогне да му отмъсти.
— Какво си намислила, Шийна? — попита той.
— И още питаш? Имаш ли представа колко пари има в касата горе в спалнята на Донован? Пачка до пачка, Ласитър. Който излезе срещу Донован и го победи, той ще е новият господар на Уулфс Хоул. Негови ще бъдат и доларите.
Ласитър тихо се засмя.
— На приказки е по-лесно, отколкото в действителност, Шийна. Трябва да убия не само Джуд Донован, но и твоите братя.
— С Трей, Боб и Кели ще се оправя аз! Щом отстраниш Джуд Донован, моите братя, както и всички други, ще те признаят за шеф.
— Да, но аз не мога просто да вляза в „Емпайър“ и да застрелям Донован.
— Наистина, не можеш да направиш това — промълви Шийна замислено. — Той има няколко души, които заради него са готови да бъдат насечени на парчета. Може би най-напред ще трябва да говориш с Трей. Ако обещаеш на братята ми дял от печалбата, те сигурно ще те охраняват в тил.
— За мен е прекалено опасно. Без хора, на които мога да се доверя, това е чисто самоубийство. А щом убият мен, ще убият и теб. Тогава Донован ще забрави, че си му топлила леглото няколко месеца.
Тя кимна със стиснати устни.
Една мисъл проблесна в съзнанието на Ласитър.
— Има една възможност каза той.
— Каква — попита живо тя.
— С няколко момчета подготвям един удар в Силвър Сити. Затова съм тук. Искам да говоря с Донован дали след удара ще можем да се укрием тук, в Уулфс Хоул, за няколко седмици. Може с тях да успея да завзема Уулфс Хоул.
Очите на Шийна Ларкин светнаха. Тя го целуна, докато ръката й се плъзгаше по тялото му.
— Виждала ли си онзи с черния костюм? — попита той, преди тя да отклони мислите му в друга посока.
— Този с калифорнийската шапка ли?
— Да.
— Името му е Ден Газман — промълви тя, докато устните й се спускаха от шията към гърдите му. — От три дни е в Уулфс Хоул. Какво общо има той?
По лицето на Ласитър пробяга усмивка.
Значи Сидни Блад се подвизаваше тук под фалшиво име. Това означаваше, че той има нещо за прикриване и ще избягва да говори по адрес на Ласитър. Може би утре ще трябва да поговори със Сидни Блад.
Мислите на Ласитър се разпръснаха. Пулсирането на кръвта в ушите му се усили. Той галеше гърдите на Шийна Ларкин.
Постепенно огънят в печката угасна.
Малката стая се изпълваше от звуците на желанието и страстта, в които Шийна Ларкин и Ласитър се бяха потопили.
Ласитър се събуди на разсъмване.
В малката стая беше станало студено, въпреки че около полунощ пак беше палил печката.
През малкото прозорче на вратата падаше дрезгава светлина.
Ласитър се обърна към Шийна Ларкин, но нея вече я нямаше.
Изненадан, той се изправи. Не беше забелязал, че тя е станала и излязла от къщата. Вероятно причината се състоеше в това, че напълно изразходвал се физически, беше заспал като пън.
Стана бързо и се облече.
Малката стая беше изпълнена с уханието на Шийна. Той го вдиша с пълни гърди. Наистина не знаеше какво да мисли за нея, но това не можеше да промени физическото влечение, което изпитваше към нея.
Можеше ли да й се довери?
Беше ли тя в състояние да обуздае братята си, когато те разберат какво е станало между тях?
Деситър сложи колана с пистолета на кръста, а след това изпъна одеялото си. Мислеше за думите, които
