10.
Тропотът на конски копита и скърцането на колата бяха единственият шум, който се чуваше по Мейн Стрийт на Уулфс Хоул.
Най-отпред яздеше Ласитър.
В клисурата нямаха затруднения. Наистина стражите се бяха учудили, че Ласитър и хората му се появяваха с кола, но Ласитър им даде необходимото обяснение. Той твърдеше, че колата, върху която имаше един голям странен кош и ковчег, са взели от един човек малко преди Уулфс Крик Джордж, който изчезнал по посока на Уулфс Крик. След като стражите провериха торбите и видяха големите вързопи с долари, вече не намериха за необходимо да претърсват колата по-щателно. Така картечницата и оръдието под високото дъно на колата останаха неразкрити.
Тази сутрин в Уулфс Хоул беше още по-тихо, откакто Ласитър го видя за първи път.
Все пак го полазваха тръпки. Под периферията на каубойската шапка погледът му се плъзгаше по запустелите къщи. Изведнъж се сепна.
В отворената врата на един обор видя сянка.
Като се вгледа по-добре, дъхът му спря.
На вратата висеше един мъж.
Ръцете му бяха завързани за горната напречна греда, а краката — за страничните греди.
Черното облекло, което носеше човекът, не оставяше никакви съмнения относно неговата самоличност.
Завързаният беше Сидни Блад.
Ласитър здраво стисна устни. Блад с право се беше опасявал. Джуд Донован сигурно е бил бесен, когато Блад не му е дал откупа.
Изглеждаше така, сякаш освен помощник шерифа Джим Харууд за назидание той искаше да убие и Блад.
Едва забележимо Ласитър насочи Груло към лявата страна на улицата, така че да може да мине съвсем близо покрай Блад. Агентът на Уелс Фарго леко се помръдна. Ласитър видя, че очите му са отворени. Беше ли хванал Блад бандита, когото бяха забелязали в късния следобед на предишния ден?
Ласитър трябваше да знае. Погледът му се плъзна към кръчмата Емпайър, която се намираше на около петдесет ярда, но и там нищо не помръдваше.
Точно пред Блад Ласитър дръпна юздите на Груло.
Агентът на Уелс Фарго беше блед, а лицето му — в подутини. Сигурно са го пребили от бой.
— Хвана ли онзи тип? — прошепна Ласитър.
Гласът на Блад беше пресипнал. Ласитър с мъка разбираше какво казва той.
— Да. Беше един дангалак с гърбав нос и белег на челото. Бъди внимателен, Ласитър! От Донован може да се очаква всичко!
Ласитър много искаше да разбере какво се беше случило от пристигането на Блад до сега, но не биваше да стои дълго при него. Събра слюнка и се изплю съвсем близо покрай лицето на Блад. В очите на Сидни Блад блесна гняв, но после разбра, че така трябва.
Ласитър продължи ездата си към кръчмата Емпайър. Хвърли поглед назад към Бакет, Дешър и Мак Интайър. Лицата им бяха напрегнати. Знаеха, че са посред ада.
Три минути по-късно Ласитър завързваше Груло пред кръчмата. До него от седлото на грозния си сив кон се смъкна Кено Бакет.
Ласитър отиде до колата.
— Ти ще влезеш с мен, Каскит — каза той тихо. — Орвил, ти продължи с колата нататък и приготви всичко за балона. — С няколко думи той описа на Мак Интайър пътя до къщата, където беше пренощувал последния път. — Зад къщата има един полусрутен обор. Там можеш да скриеш балона. — Той не дочака кимването на Мак Интайър, а взе двете пълни торби.
Каскит Дешър слезе от капрата на колата и Мак Интайър подкара колата.
Вратата на кръчмата се отвори с трясък.
Ласитър не се изненада, когато оттам излязоха близнаците Ларкин. Ръцете им бяха върху дръжките на револверите.
С един скок Ласитър се озова в преддверието и се ухили предизвикателно.
— Тук ли е Донован? — попита той.
Трей Ларкин гледаше втренчено пълните торби. После даде знак на брат си и се отместиха от входа на кръчмата.
Ласитър мина между тях. Зад тезгяха беше прислужникът с ръце, мушнати отдолу, и Ласитър знаеше, че той държи пушка за сачми.
На една от масите седеше Донован, а зад него стоеше Шийна Ларкин, сложила ръце върху раменете му. Тя отбягна погледа на Ласитър и той разбра, че междувременно явно се бяха сдобрили.
На стената до вратата към игралната зала се бяха облегнали двама мрачни каяци.
Ласитър тръгна към Донован, чиито студени сиви очи изразяваха дълбоко недоверие.
Входната врата на кръчмата се затвори с глух звук. С ъгълчетата на очите си Ласитър забеляза как братята Ларкин застанаха на пост пред нея.
Студени тръпки побиха Ласитър. Беше ли решил Донован да действа направо? Имаха ли неговите хора заповед да го застрелят, щом парите попаднат в ръцете му?
Ласитър нямаше избор. Пусна торбите на масата пред Донован.
Трей Ларкин наруши тишината в кръчмата.
— Той разговаря с Гузман, Джуд. — Гняв блесна в очите на Донован.
— Гузман ли! Кой е той? — попита Ласитър.
— Ти проклет кучи сине! — изсъска Донован. — Нали го видя да види там пред вратата на обора.
Ласитър тихо се засмя.
— Това не е Гузман. Това е Сидни Блад и работи за Уелс Фарго. Сигурно е бил по следите ми. Последния път исках да го пречукам, но тогава той си подви опашката и изчезна навреме. Трябваше да го обесиш, Донован. С това щеше да ми направиш голяма услуга.
Погледът на Донован мина покрай Ласитър към Трей Ларкин. Той сви рамене и каза:
— Изглеждаше така, като че ли Ласитър го заплю.
Глътнаха въдицата. Напрежението на Ласитър малко спадна. Той отвори една от двете торби. Върху масата се изсипаха пачки долари.
— Заслужаваше си, Донован! — каза той. — Мисля, че са около сто хиляди долара!
Донован бегло погледна към парите.
— Нямаше ли проблеми в Силвър Сити? — попита той дрезгаво. Недоверието му не можеше да бъде преодоляно. Вероятно си мислеше за човека, когото беше изпратил в Силвър Сити, а още не се беше върнал.
— Не си заслужава да се говори за това — отвърна невъзмутимо Ласитър. — Имаше малко стрелба. Шерифите заловиха един мъж, който нямаше нищо общо с нападението. Момчето беше прекалено любопитно.
Очите на Донован проблеснаха.
— Как изглеждаше човекът?
Ласитър сви рамене.
— Не го видях много добре. Имаше прекалено голям нос и белег на челото.
Донован размени с Трей кратък поглед.
След това протегна ръце към парите.
Ласитър погледна Шийна Ларкин. Хубавото й лице беше зачервено. Изглежда усещаше, че нещо с Ласитър не беше наред. Защо не й беше казал последния път, че този Гузман се казва Сидни Блад? Но тя нямаше да каже нищо, защото така щеше да признае, че между нея и Ласитър е имало нещо.
— Разпределил ли си точно парите? — попита Донован с дрезгав глас.
— Можем да ги преброим — отвърна Ласитър.
Донован поклати глава. Притегли съм себе си торбата, която все още беше затворена, и стана.
В този момент Ласитър вече беше наясно.
