Джуд Донован нямаше намерение да го остави да си върви с другата половина от плячката.
Шефът на бандитите и Шийна Ларкин изчезнаха в игралната зала. Ласитър се питаше какво е станало с Гуен Кимброу. Надяваше се, че тя все още е жива. По някаква причина Донован й се беше наситил.
Натъпка пачките долари обратно в торбата, кимна на Каскит Дешър и Кено Бакет и тръгна към изхода.
Близнаците Ларкин го пропуснаха.
Ласитър, Бакет и Дешър крачеха мълчаливо нагоре по Мейн Стрийт покрай Сидни Блад, без да го погледнат.
Знаеха, че ги наблюдават от Емпайър.
Чак след като завиха зад ъгъла, Каскит Дешър каза дрезгаво:
— Това копеле никога няма да ни остави да се измъкнем оттук невредими.
11.
През целия ден Кено Бакет беше неудържим. За щастие този път се владееше и не изпи толкова много, че да вдига врява.
По-късно Ласитър се радваше, че Бакет беше отишъл в кръчмата. Успя да разбере къде са Гуен Кимброу и Джим Харууд.
От другата страна на Емпайър имаше едно стълбище, което водеше към обора.
Мак Интайър и Каскит Дешър работиха през целия ден. Сега вече привършваха с приготовленията за бягството. Оставаше само Мак Интайър да напълни балона с топъл въздух.
Каскит Дешър вкара колата в обора, където Мак Интайър подготвяше балона. Картечницата стоеше неподвижно закрепена върху капрата, а оръдието Дешър бе завързал здраво с въжета.
Оборът беше идеалното място за балона, защото покривът въобще не съществуваше повече.
Ласитър неотлъчно дебнеше около къщата и обора. Не се доверяваше на Ларкинови. Питаше се защо още не се бяха появили да видят какво правят Ласитър и хората му в малката къща, а може би чакаха тъмнината.
В тясната долина, в която се намираше бандитското гнездо, смрачаването траеше много кратко време. Тъй като около Емпайър светеха само няколко къщи, а къщата на Ласитър беше на края на града, бързо стана тъмно като в рог.
Ласитър се изнерви. Не му се чакаше повече. Отиде в обора и даде знак на Мак Интайър да започва.
Мак Интайър запали огън, за да напълни балона с топъл въздух. Не биваше да използва горелката, защото шумът й щеше да събуди и най-дълбоко заспалите в Уулфс Хоул.
Каскит Дешър и Кено Бакет издърпаха колата от обора. Доведоха конете и ги впрегнаха.
— Впрегни Уолъч и моя Груло, Кено — каза Ласитър тихо. Аз ще огледам още веднъж улицата, преди да тръгнем.
Кено Бакет кимна.
Ласитър притича през двора. Промъкна се безшумно покрай малката къща дотолкова, че да може да хвърли поглед към Мейн Стрийт.
Емпайър беше на около петдесет ярда. Всички прозорци светеха. Също и тези на горния етаж.
Ласитър се опита да види висящия на вратата на обора Сидни Блад, но не го забеляза. Отказа се от мисълта да освободи най-напред него, а след това заложниците. Рискът да бъде разкрит от хората на Донован беше прекалено голям. Трябваше да се заеме с Блад едва когато Гуен Кимброу и Джим Харууд са на сигурно място.
Искаше да се обърне и да се върне към обора, когато в тъмнината забеляза движението на сянка до стената на къщата. Тогава видя очертанията на двама мъже. Веднага се сети, че това са близнаците Ларкин. Без съмнение имаха намерение да огледат къщата, в която се бяха подслонили Ласитър и хората му.
Ласитър изчака, докато те изчезнаха зад ъгъла на къщата. После изтича и обиколи къщата от другата страна. Сигурно Ларкинови мислеха, че той и хората му са в къщата. Стигна до двора, където стоеше запретнатата кола. Между дъските на обора се виждаше светлина от огън. Ласитър прехапа устни, като видя, че част от балона вече се показваше над стените на обора.
Кено Бакет и Каскит Дешър го видяха. Те стояха зад колата. Дешър разбра предупредителния знак на Ласитър и издърпа Бакет в прикритието на конете. В къщата се чуваше шум от чупене на дърво.
Ларкинови сигурно вече се бяха приближили до вратата.
С няколко крачки Ласитър се озова до вратата на двора и се притисна до стената. Не мина и минута, когато вратата на двора се отвори бавно и закри Ласитър.
Влязоха Трей и Боб Ларкин.
— По дяволите, в обора нещо гори! — каза Трей Ларкин дрезгаво.
— Там! Какво е това! — Ласитър за първи път чуваше Боб Ларкин да говори. Сигурно бяха видели балона над обора.
Те тръгнаха през двора.
— Стоп, Ларкин! — Това беше Кено Бакет. Ласитър излезе иззад вратата. Беше само на две крачки от Ларкинови. Той видя как братята се наведоха и извадиха револверите си.
Ласитър замахна с дясната си ръка. Дулото на ремингтъна му улучи слепоочието на Трей Ларкин. Бандитът моментално се свлече.
Боб Ларкин се замята.
Натъкна се на замахващата ръка на Ласитър. Ласитър изби револвера от ръката му и в следващия момент Кено Бакет се приближи и с един-единствен удар го изпрати в царството на сънищата.
— Завържете ги и им запушете устите — каза Ласитър. — Ще ги оставим в някоя празна къща. Побързайте! Трябва да тръгнем, преди Джуд Донован да е разбрал, че ги няма.
Бакет и Каскит Дешър завързаха бандитите и ги отнесоха.
Ласитър влезе в обора, където Орвил Мак Интайър разпалваше буен огън. Горещият въздух влизаше в отвора на балона и той ставаше все по-голям. Петролната горелка вече бе монтирана върху коша.
— Колко време ти трябва още, за да можеш да излетиш? — попита Ласитър.
— Най-малко още половин час — отвърна шотландецът, — иначе ще заседна на планинския хребет.
— Благоприятен ли е вятърът?
— Облаците се носят на югоизток към границата на Ню Мексико.
Ласитър кимна.
— Тръгваме, Мак Интайър. Ти се грижи само за момичето и Джим Харууд. Бакет, Дешър, Блад и аз ще се оправим.
— Какво стана на двора?
— Близнаците Ларкин душеха наоколо. Извадихме ги от играта.
Обвивката на балона се опря до стената. Мак Интайър дръпна плата, за да не се скъса. Ласитър излезе от обора.
Кено Бакет и Каскит Дешър тъкмо се връщаха.
Не беше необходимо Ласитър да им дава заповеди. Те знаеха какво трябва да правят.
Дешър стисна по-здраво пушката си и последва Ласитър и Бакет, когато излизаха от двора.
Чуха виковете от кръчмата. Вероятно Шийна Ларкин пак седеше върху малката сцена с възбуждащия си корсаж и предизвикваше бандитите.
Ласитър стоеше с Кено Бакет в сянката на стената зад Емпайър и чакаше Каскит Дешър да отвори катинара на малката врата до вратата на обора.
Изведнъж Дешър се изправи и кимна на Ласитър и Бакет. Вратата се отвори навътре. Вмъкнаха се в обора. Дешър отново затвори. Беше тъмно като в рог. Ласитър не можеше да види даже ръката си. Бакет се блъсна в него и тихо изруга. Един кон изпръхтя и започна да рие с копита.
Нямаше смисъл да се движат опипом в тъмнината.
Ласитър драсна клечка кибрит в нокътя на палеца си. Главичката на клечката изсъска остро, после
