освободи заложниците, това е той. Защо не си предложила на него това, което предлагаш на мен?
Тя тихо се засмя.
— Аз не съм жена, която се хвърля на врата на първия срещнат, Смайли. Като те видях, разбрах, че си подхождаме. Клейтън Кимброу беше старец. Той не можеше да ми даде това, от което се нуждае жена като мен. Дълго чаках да се появи някой мъж като теб, Смайли.
Неизменната му усмивка стана още по-широка. Думите й бяха като балсам за него.
— Имаш ли пръст в смъртта на мъжа ти? — попита той. Тя шумно въздъхна.
Смайли Мак Кол бързо вдигна ръка.
— Това беше само един въпрос, Бриджит. Забрави го. Все ми е едно. Само искам да те предупредя, да не се опитваш да правиш нещо от този род и с мен. Луд съм по теб, скъпа, но не толкова луд, че да рискувам живота си, ясно ли е?
Зелените й очи проблеснаха. Тя преглътна отговора си. Имаше нужда от Мак Кол. Значи трябваше да го накара да повярва, че се страхува от него.
А може би и ти не си този, който ми трябва, Смайли Мак Кол — мислеше тя.
Бриджит се облече.
Докато тя се обличаше, Мак Кол я наблюдаваше. Тя забеляза в погледа му студена страст. Изведнъж разбра разликата между него и Ласитър. Мак Кол не беше способен на чувства. Изживяването с нея за него беше удоволствие, както партия покер с неговите момчета или състезание по стрелба. Той не виждаше в нея жената, а само тяло, което можеше да му достави наслада.
Ласитър! — мислеше тя. Да, той й беше вдъхнал чувството, че е обичана.
По дяволите, защо беше толкова твърдоглав? Нямаше нужда сам да убива Гуендолин Кимброу, а само да изчака Донован да свърши това вместо него.
Вървяха мълчаливо един до друг обратно към бивака. Там гореше малък огън. Конете бяха завързани на едно опънато между храстите въже.
По погледа на Чък Мейсън и ухиленото му лице Бриджит Кимброу разбра, че той знаеше какво се е случило между нея и Мак Кол. Жадните очи на кльощавия, костелив мъж опипваха тялото й, но не се осмели да каже нито дума.
— Всичко наред ли е наоколо? — попита той. Мак Кол кимна.
— Тръгваме, Чък — отвърна той. — Нямаме много време. Не трябва да даваме на Донован много време да се опомни, когато Ласитър освободи заложниците.
Чък Мейсън се изплю.
— Не знам какво смяташ да правиш с този Ласитър, Смайли — каза той. — Това копеле винаги има късмет. Иначе отдавна щеше да е на няколко стъпки под земята и да гние.
Смайли Мак Кол кимна.
— Ти го каза, Чък. Той има късмет. А щом един каубой има късмет, той е най-силният.
Мейсън мълчаливо стана и оседла конете.
Смайли Мак Кол клекна до огъня и се вгледа замислено в него. Мислеше за поръчението си. Брукинг Мълрой беше предвидил развоя на събитията, след като разбра за отвличането на Гуендолин Кимброу. Очевидно достатъчно добре познаваше Клейтън Кимброу, за да знае какво ще предприеме за спасяването на дъщеря си.
Мълрой беше изпратил Чък Мейсън и него в Лордсбърг със задачата да освободят дъщерята на Кимброу, без да платят на Джуд Донован и един долар от състоянието на Кимброу.
Сега Ласитър беше на път за Уулфс Хоул със сто хиляди долара. Ако успееше да освободи Гуен Кимброу, негова, на Мак Кол задача щеше да бъде да върне стоте хиляди долара, и то да върне парите не на Кимброу, а да ги отклони към касата на Мълрой.
Защо всъщност в касата на Мълрой? — питаше се Мак Кол. — Защо не в моята и на Бриджит Кимброу? А освен това ако заложниците не останат живи, Бриджит Кимброу ще бъде единствената наследница на Клейтън Кимброу.
Той рязко се изправи.
Изгледите не бяха лоши. Отдавна търсеше такъв шанс. Ако за целта Гуен Кимброу, която не познава, трябваше да умре, какво значение имаше това?
Той обърна глава настрани, защото беше усетил, че Бриджит Кимброу го наблюдава дебнешком. Знаеше, че е опасна. Може би щеше да се наложи и нея да отстрани от пътя си, когато постигне целта си.
Чък Мейсън доведе конете. Подаде на Бриджит Кимброу поводите на нейната кобила.
Метнаха се на седлата.
Чък Мейсън угаси огъня.
След това и той яхна коня си и заедно със Смайли Мак Кол и Бриджит Кимброу поеха към брега на Джила Ривър на запад. Смайли Мак Кол и Бриджит Кимброу мислеха за Ласитър. Той за един умрял Ласитър, а тя за един дяволски жив…
13.
Детонацията на малкото оръдие повали Ласитър. Той още чуваше крясъците на Каскит Дешър, после оръдието мина с тропот съвсем близо покрай него, проби страничното покривало на капрата на колата и изтрещя върху скалистия склон, който се спускаше стръмно надолу.
Снарядът от накълцано желязо беше ударил пред тях в скалистата стена. Те чуха тътнещото ехо от крясъците на стражата, която ужасът сигурно беше сковал. Ласитър изкрещя на Джим Харууд, който седеше на капрата и не мърдаше.
— Хайде, прекарай конете, Харууд! Трябва да минем, преди да са се опомнили!
Помощник-шерифът трепна. Вдигна камшика и изплющя над главите на конете, теглещи колата. Животните веднага потеглиха. Кено Бакет беше някъде пред тях в клисурата. Проехтяха изстрели от пушка и веднага заглъхнаха.
Сидни Блад, който през цялото време се беше държал здраво за капрата, изглежда, чак сега възвръщаше силите си. Той дръпна Ласитър здраво за ръката и изкрещя:
— Ще ни направят на парчета, Ласитър!
Ласитър се отърси от него и освободи юздите на Груло, който беше завързан отзад за колата. С един скок се озова върху седлото. Долу в долината видя огнени пламъци, които се издигаха към черното небе. Изглежда, огънят беше обхванал всички къщи на Уулфс Хоул.
Ласитър пришпори коня покрай колата. Тук пак започваше скалистата пътека. Бяха стигнали до критичното място. Над тях се намираха позициите на бандитите с картечницата. Тръпки побиваха Ласитър. Оглеждаше се за Кено Бакет и тогава видя великана, който от седлото на сивия си кон се целеше към скалите. От дулото на уинчестъра му блеснаха светкавици. Някъде в тъмнината се чу удар на метал върху метал.
Колата вървеше все по-бързо. Спускаха се надолу. Каскит Дешър седеше свит на капрата зад картечницата и ръката му конвулсивно се свиваше върху ръчката. Но не се наложи да стреля. Откъм скалите не долетя нито един изстрел. Явно стражата не беше очаквала, че може да ги заплашва някаква опасност откъм Уулфс Хоул.
Изведнъж пред тях се ширна равнината. Иззад един черен облак се показа дискът на луната и освети местността пред тях.
Изведнъж Кено Бакет се озова до Ласитър. Широка усмивка озаряваше лицето му.
— Дявол да го вземе, успяхме! — изграчи той. Ласитър сви рамене.
— Не бързай да се радваш предварително, Кено. Хората на Донован ще положат всички усилия, за да ни пипнат, щом разберат от Шийна Ларкин, че си изпразнил трезора на Донован.
Кено Бакет преглътна, но след това отново се съвзе. Кимна към торбите, висящи на седлото на Груло.
— Няма да правят разлика между твоите и моите пари.
— Едва ли.
— Защо не се разделим? Дешър и Блад могат да отидат да търсят Мак Интайър и момичето, а ние ще
