— Не, аз ще се бия с вас, Ласитър — каза Харууд. Нямаха време за диспути.
Ласитър качи Сидни Блад на колата.
— Конят ми… — изпъшка Блад.
— Ще трябва да се откажеш от него — изръмжа Ласитър и каза на Дешър да скача на капрата.
Кено Бакет се появи между двете къщи, възседнал сивия си кон, и държеше юздите на Груло. Харууд скочи на капрата до Дешър, докато Ласитър въртеше ръчката на картечницата и изпрати в черното небе огнени снопове, за да вдъхне ужас на бандитите.
В ехото на гърмежите над главите им се чуваше остро свистене.
Ласитър вдигна поглед и видя един огромен пламък, който влизаше в отвора на балона и очертанията на плетения кош. От момичето и Орвил Мак Интайър не откри никаква следа. След това пламъкът угасна като прерязан с нож, а големият тъмен балон се носеше безшумно в небето.
Дешър удари конете с камшика. Ласитър трябваше здраво да се държи за капрата, за да не изхвръкне от колата.
Изненадан, той видя между къщите червеникаво сияние. Огънят, който Мак Интайър беше наклал заради балона, беше подпалил обора. Ако бандитите не угасят огъня, можеше да изгори целият град.
Колата се отдалечаваше от Уулфс Хоул с лудо темпо.
Гърмежите бяха заглъхнали.
Ласитър погледна напред между Каскит Дешър и Джим Харууд.
Той стисна зъби.
Пред тях оставаше само клисурата. Надяваше се, че бандитите, които стояха там на стража, не са толкова откачени, че да водят с тях бой на живот и смърт.
12.
Осветената от луната, обградена от гъсти храсти пясъчна долчинка се изпълваше от силните стонове на червенокосата жена. Тя извиваше като змия гъвкавото си стройно тяло под тежестта на огромния мъж и забиваше дългите червени нокти на пръстите си в гърба му.
— Да, Смайли, да! — викаше тя тихо и насърчаваше мъжа върху себе си да не се отпуска в старанието да я доведе до кулминация.
И двамата се държаха като умиращи от жажда, като хора, които искат още веднъж да се насладят на живота, преди да бъдат отнесени отвъд.
Бриджит Кимброу, която притискаше към себе си Смайли Мак Кол, мислеше в този момент за друг мъж, с когото беше спала преди няколко дни в Лордсбърг.
Не, Смайли Мак Кол, който сега я любеше, въобще не можеше да се сравнява с Ласитър. При Ласитър сетивата й вибрираха. С него тя не мислеше за нищо друго освен за удоволствието, което й беше доставил.
Ласитър!
Защо не се беше съгласил с предложението й?
Тя се осведоми за него от Джеймс Т. Бейли и това, което чу за него, я накара да се усъмни в самата себе си. Вероятно Ласитър беше леденостуден каубой, за когото нищо друго нямаше значение освен доларите в брой и хубавите жени. Тя му предложи и от двете в изобилие и въпреки това той беше отказал!
Бриджит пъшкаше, въпреки че усилията на Смайли Мак Кол не успяваха да възпламенят огън в нея. Просто се преструваше пред него. Мъжете обичаха да имат чувството, че могат да задоволят една жена.
Ласитър! — мислеше тя. — Затова, че ме отблъсна, ще те убия!
Мъжът върху нея се изтърколи настрана запъхтян. Усмихваше се широко. Ъгловатото му, покрито с белези лице, имаше мъжествено излъчване. Не беше поплювко, боже опази! Вероятно той е мъжът от мечтите на много жени. Но преди него Бриджит Кимброу беше имала Ласитър!
Ласитър!
Беше ли вече мъртъв?
Не, тя знаеше, че е още жив. Може би Ройбен Карнахан беше достатъчно добър, за да застреля Клейтън Кимброу от засада, но той и мръсните му бандити едва ли щяха да успеят да погубят мъж като Ласитър. Вероятно те щяха да загинат, като предприемат този опит.
Бриджит Кимброу подари една усмивка на мъжа до нея, когато голямата му ръка погали дясната й гърда.
— Добър си, Смайли — промърмори тя. — Досега никой мъж не ми е давал това, което ти ми даде.
Той се усмихваше поласкан, а тя си мислеше, че няма да е трудно да го използва за своите планове.
Но не каза гласно това, което мислеше. Не искаше да допуска със Смайли Мак Кол същата грешка като с Ласитър и да му каже всичко направо. Знаеше, че трябва да накара времето да работи за нея. А може би все още има шанс да привлече Ласитър на своя страна, ако преди това заварената й дъщеря Гуендолин Кимброу умре.
— И теб си те бива — каза Смайли с широка усмивка. Бриджит Кимброу го погледна усмихнато и кимна. Почти белите му коси изглеждаха на бледата лунна светлина като сребърни нишки.
Само ако знаеш, че не можеш да се мериш и с малкия пръст на Ласитър, мислеше тя, докато малката й ръка галеше мускулестия му корем. С Ласитър тази нощ щеше едва сега да започва, а Смайли Мак Кол, изглежда, се беше наситил вече на любовната игра. Той се изправи и избърса пясъка от тялото си, преди да започне да се облича.
— Не трябва да стоим прекалено дълго далеч от бивака. — Чък Мейсън сигурно вече адски завижда.
— Може би и на него трябва да му доставя малко удоволствие? — попита тя, без да се замисля много над думите си. Веднага след това извика тихо от болка. Той я беше хванал за лявата ръка и я вдигна от земята. Тя преглътна, като видя студения блясък в сивите му очи.
— Чуй ме добре, Бриджит — каза той дрезгаво. — Внимавай какво говориш? И още повече какво вършиш! Аз не съм човек, който ще се остави да си играят с него! Докато сме заедно, няма да поглеждаш друг мъж, ясно ли е? Ще убия всеки, който те докосне! А ако забележа, че ти си тази, която поощрява мъжете, ще убия теб!
Тя го гледаше втренчено. Първото желание, което изпита, беше да го удари през лицето, но след това разбра, че го беше подценила. Смайли не беше мъж, когото една жена би могла да върти на пръста си.
Тя се приближи и отърка тялото си в неговото.
— Не казвай такова нещо, Смайли! — прошепна тя. — Ние двамата можем да обърнем света с главата надолу! Защо работиш за Брукинг Мълрой? Ти самият би могъл да бъдеш господарят!
Той прокара език по устните си и бавно кимна.
— Вече съм мислил за това — отвърна Мак Кол. — Но за да станеш господар, не е достатъчно да умееш да стреляш бързо. С бърза стрелба можеш само да сплашиш няколко човека, но не и да задвижиш нещо. Затова са необходими пари. Чрез парите можеш да се сдобиеш с власт. Мълрой има достатъчно пари, за да си купи човек като мен. Мълрой няма неприятности със закона, щом може да извади от играта своя противник с помощта на един платен агент. Неприятности може да си навлече най-много убиецът. Аз нямам достатъчно мангизи, за да се правя на бос, Бриджит. Минаха времената, когато като пречукаш някого, можеш безнаказано да вземеш богатството му.
Тя се притискаше към него.
— Аз имам достатъчно пари, за да направя от теб могъщ мъж — прошепна тя.
— Парите на Кимброу ли? — попита Мак Кол. Тя кимна.
— Аз съм негова вдовица. Щях да наследя от него всичко, ако не беше дъщеря му. Но има завещание, според което Гуендолин Кимброу наследява по-голямата част от състоянието му. За мен е предвидено само някакво обезщетение, с което ще мога да живея, колкото да не умра от глад.
Сивите му очи се бяха смалили. Тя чувстваше, че мислите препускат в главата му.
— Ласитър е много кадърен — промърмори той. — Най-добрият, когото познавам. Ако някой може да
