на съдията. Така Ласитър се върна заедно с Фе.
За съжаление не срещна никой, който да му даде добър съвет. Нямаше при кого да я скрие, а и тя упорито настояваше да остане при него.
Ласитър много дни търси семействата на братята й. Дявол знае къде се бяха запилели!
Той веднъж вече беше видял Ернесто между хората на Баримор, затова, когато преди няколко дни видя стария мексиканец на връщане от ранчото на Брукър, Ласитър веднага се сети какво го очаква в Блу Уотър и как смята да действува шерифът срещу него.
Двамата с Фе бързо се мушнаха в храстите. Така Ернесто мина покрай тях с коня си, без да подозира нищо. Ласитър винаги внимателно заличаваше следите си.
Оттогава беше минало доста време. В ранчото им дадоха кон и седло, но Фе държеше да бъде винаги близо до него. Тъй като и на него му беше приятно да я усеща до себе си, той се съгласи.
Внезапно Фе се раздвижи. Ласитър бързо я подхвана и се обърна към нея.
— Само да не паднеш, Фе!
Тя се огледа сънено.
— Къде сме? — после забеляза града и реката и извика. — О, Боже!
Слънцето беше залязло. Настъпваше мрак. Ласитър подкара конете надолу по склона към града.
— Опасно е, Ласитър! Боя се за теб. Ще те убият! — прошепна Фе, вече напълно будно и тревожно.
— Няма от какво да се боиш! И прави само това, което ти казах!
Ласитър подкара конете към реката и после покрай брега към шосето, а когато слезе от коня и подаде юздите на Фе, вече беше тъмно. Посегна да вземе пушката си, а в това време Фе се метна на седлото, наведе се и го целуна.
— Ще умра от страх за теб, любими! — прошепна тя.
— Само да не объркаш нещо! — каза Ласитър и тръгна.
Влезе в града по главния път, окачил на гърдите си звездата на градски маршал, която му беше закачил съдията Сидни. Двуцевката стискаше в лявата си ръка. Тъй като искаше да ги изненада, избягваше осветените улици. Вървеше точно по пътя на пощенската кола. Никой не му обръщаше внимание, въпреки че по Мейн Стрийт все още беше твърде оживено.
От една странична улица зави двуколка и тръгна пред него. Няколко дълги крачки — и той се изравни с нея. Сложи ръка на климията и се качи на колата, сякаш беше един от хората й. На капрата седяха двама души, които не се обърнаха назад.
Като стигна канцеларията на шерифа, Ласитър се пусна от колата и се отправи натам. Зад прозорците светеше. Завесите бяха спуснати и не се виждаше нищо. Но Ласитър спокойно влезе, без да почука, затвори вратата, спря се насред стаята и вдигна двуцевката.
Баримор седеше на мястото си зад бюрото, а на ръба му се беше облегнал Джак Бенет. Двамата оживено разговаряха. Въртящата се врата към затвора беше широко отворена. Оттам се чуваха мъжки гласове.
— Иди да затвориш вратата и да заключиш — заповяда тихо Ласитър.
Едва сега двамата спряха да си приказват. Баримор вдигна глава и го погледна. Джак Бенет се обърна настрани, за да може да го види. Двамата не повярваха на очите си. Изгледаха го отгоре до долу и замръзнаха на местата. Само очите им се движеха и издаваха, че в тях все още има живот.
— На тебе говоря, Бенет! — И Ласитър посочи с пушката вратата. — Но внимавай! Тук вътре няма палачинки. Само да натисна спусъка и от това разстояние направо ще ви откъсна главите.
Джак Бенет вдигна ръце и стана. Обърна се и тръгна към вратата. Ласитър пристъпи към Баримор и опря дулото на двуцевката в ухото му, с поглед, вперен в Джак Бенет, който бавно отиде до въртящата се врата и спря.
— Хайде, дръпни я и заключи! — подкани го Ласитър.
Джак Бенет си пое дълбоко дъх. Спомни си, че е въоръжен, и се опита да прецени всички рискове и шанса си срещу Ласитър. Но какво би могъл да направи? Затова дръпна тежката врата. Разговорите в затвора секнаха и когато вратата хлопна и Джак Бенет завъртя ключа, се чуха крясъци. Скоро след това някой затропа с юмруци по вратата.
Ласитър кимна на Бенет да се върне при него, взе му ключа и измъкна револвера от кобура му.
— Застани до вратата! — и посочи тази към улицата. — Ако някой иска да влезе, отпрати го. Освен ако желае да говори лично с мен.
Джак Бенет се подчини на заповедта, като следеше Ласитър с поглед, пълен с изненада.
— Какво е това? — произнесе с грачещия си глас Баримор. Най-после беше преодолял шока и възвърна способността си да говори. — Как се държите тук? И каква звезда носите?
Ласитър откъсна звездата от ревера му и я хвърли на бюрото.
— Тук вече няма шериф. Аз съм градският маршал на Блу Уотър. Назначен от съдията Сидни.
— Той е мъртъв! — извика Баримор.
— По-добре изобщо не засягайте този въпрос, иначе и заради него ще ви обесят! — предупреди го Ласитър. — Имам писмена заповед за назначение.
Той извади заповедта от джоба си и я постави на бюрото пред Баримор, но онзи само я изгледа подигравателно.
— Мъртвият съдия ви е назначил, Ласитър! Добре, тогава аз отменям назначението ви и едновременно с това ви арестувам. И ви предупреждавам…
Ласитър притисна по-здраво дулото на двуцевката, опряна в ухото му, и Баримор замълча. Ласитър го сграбчи за яката. Претърси го за оръжие, после откачи чифт белезници от куката, на която висяха, и му заповяда да сключи ръце зад гърба си. Надяна му белезниците, заключи ги и го натисна да седне пак на стола.
— Ще съжалявате за това, Ласитър! — изхърка гневно Баримор. — Как ще се измъкнете от канцеларията ми и от града? Искам да кажа — жив! Май изобщо не сте си помислили за това…
По вратата на затвора отново се потропа.
— Даже твърде добре съм го обмислил! — отговори Ласитър и отиде до вратата. Отключи, открехна я леко и мушна дулото на двуцевката вътре. Веднага стана тихо.
— Млъквайте или ще гръмна! Изчакайте, докато дойде и вашият ред.
После отново дръпна вратата, заключи, върна се при Баримор и размаха двуцевката пред лицето му.
— Съдията Сидни е назначил заместник, защото през цялото това време е предполагал, че ще го убият. Заместникът му е мистър Дилърт. Утре рано сутринта ще се проведе съдебен процес по делото за убийството на мистър Зензибър. Сидни е предал на заместника си цялата документация. Ето, че краят настъпи.
Баримор дрезгаво се изсмя.
— Всичко това е незаконно, Ласитър. Съдията трябва да бъде избран от народа, иначе няма никакви пълномощия.
— Съдията Дилърт ще управлява като заместник на мистър Сидни до следващите избори, които ще бъдат насрочени още утре.
Баримор махна с ръка.
— Всичко това са празни приказки, Ласитър! Моите хора ще одерат кожата ви на тесни ивици! Те ще…
Ласитър мушна двойното дуло между зъбите му, така че той млъкна и ужасен облещи очи.
— Бенет, отвори вратата към затвора! Мъжете да оставят оръжията си, да излязат един по един и да изчезват! Само някой да ме погледне накриво и натискам спусъка!
Баримор погледна към вратата и поиска да каже нещо. Нищо обаче не се разбра. Беше отметнал силно глава назад, но не можеше да се отърве от двуцевката.
Джак Бенет бързо отиде до вратата на затвора. Ласитър беше оставил ключа в ключалката. Бенет отключи и дръпна вратата.
— Млъквайте! — каза той. — Ласитър е тук. Мистър Баримор е в ръцете му, затова сега трябва да се подчиним на волята му. Оставете оръжието си и излезте един по един!
Един от бандитите бутна Бенет настрани, погледна към бюрото и веднага се отдръпна назад. Чу се
