шепот. След известно време Бенет се дръпна и същият мъже се появи отново. Той излезе от затвора със скръстени на тила ръце и смутено изгледа Баримор.
Ласитър посочи с пръст външната врата. Мъжът не чака да му се повтори и бързо излезе навън. Джак Бенет махна с ръка към следващия. В затвора бяха на пост петима мъже. Дейв Дилърт беше съобщил това на Ласитър. Беше го информирал също, че търговецът на фураж е арестуван, и в какво го обвинява Баримор.
Дейв Дилърт имаше малка ферма недалеч от града. Съдията Сидни беше запознал Ласитър с него и му беше обяснил, че Дейв Дилърт ще го замести, ако му се случи нещо.
След като петимата обезоръжени мъже излязоха навън, Ласитър издърпа Баримор от стола и го поведе към затвора.
— А с теб какво да правя, Бенет? — попита. — Съдията обеща да те оправдае. Ако сега поговоря с Дилърт…
— Какво трябва да направя? — попита Бенет с дебнещ поглед.
— Ще задържиш звездата. Поне докато аз съм градски маршал.
— Да бъда твой заместник?
— Да!
Джак Бенет обърна очи към Баримор и хитро се усмихна.
— Не вярвам, че ще победиш, Ласитър! Просто не мога да го повярвам!
— Тогава дим да те няма!
Бенет кимна.
— Тогава се ослушвай добре, Ласитър! Тук скоро ще се вдигне пушилка. — Мистър Баримор! — Той отдаде чест и излезе.
Ласитър заключи вратата след него.
— Той е прав, Ласитър! Няма да спечелите — произнесе злобно Баримор. — Вие сте сам! Един- единствен мъж срещу всички останали. Зад мен е целият град!
— Скоро зад вас няма да има нищо, освен сивата стена на килията — отговори Ласитър и го отведе в затвора.
Мълроуз скочи развълнуван от нара, като видя Баримор с белезници на ръцете. Ласитър отключи килията му.
— Знаех си, че някой ще дойде да ме спаси! — извика старецът. — Кой сте вие?
— Казвам се Ласитър. Излезте навън!
Мълроуз тръгна по коридора и Ласитър заключи Баримор в килията. Вратите на останалите две зееха отворени. По наровете бяха разхвърляни пушки и пистолети.
— Помогнете ми, мистър Мълроуз! — помоли Ласитър. — И без това трябва да останете тук, иначе хората му може да решат да ви използват като заложник.
— Какво трябва да направя?
Ласитър посочи килиите.
— Седнете някъде тук и вземете едно пушкало! Ако в затвора влезе някой без мое разрешение, застреляйте Баримор!
Търговецът на фураж влезе в първата килия, взе един уинчестър, седна и впери очи в Баримор. Погледът му гореше.
— Искам си земята, Баримор! Всичко, което беше мое, искам да ми се върне!
— Нищо няма да получиш. Всичко стана по законен път — отговори подигравателно Баримор. — Но като изляза оттук, ще ти подаря нещо: един евтин ковчег!
— Проклета свиня! — изкрещя пронизително Мълроуз и стисна още по-здраво уинчестъра.
— Успокойте се, мистър! — намеси се Ласитър. — Той няма да излезе вече оттук. Само когато тръгне към бесилката.
— Тогава аз ще му подаря евтиния ковчег! — извика Мълроуз. — Аз!
— Ти, проклето джудже! — изръмжа Баримор. — Само не ме нервирай!
— Ако много ви ядоса, простреляйте му ухото — посъветва Ласитър търговеца на фуражи. — Важното е само утре сутринта да може да говори!
Баримор го изгледа с омраза.
— Толкова години сте мачкали и измъчвали хора като мистър Мълроуз — рече Ласитър. — Но колкото по-скоро разберете, че това време вече е отминало, толкова по-добре за всички ни.
Той се обърна и тръгна към офиса.
— Ще оставя външната врата отворена — каза Мълроуз и се върна в канцеларията.
14.
Уилям Ломакс и свободните от стража мъже се бяха разположили удобно в търговската къща на Баримор. Повечето от тях предпочитаха спокойния живот. Ломакс също бе се примирил с това, но от три дни насам беше убеден, че или те ще седят така, докато им побелеят косите, или на Баримор най-сетне ще му омръзне тази игра на дебнене. Беше сигурен, че Ласитър отдавна е офейкал и никога повече няма да се мерне насам.
Затова безкрайно се изненада, когато в стаята се втурнаха петимата мъже, които нарочно беше оставил в затвора, за да заловят веднага Ласитър, ако той се осмели да се появи там. Объркано, един през друг, мъжете заразправяха какво се е случило преди минути в канцеларията на шерифа. Ломакс ги слушаше и с недоумение местеше поглед от един към друг.
Накрая влезе и Джак Бенет — без оръжие и смъртнобледен. Едва сега Ломакс забеляза, че кобурите на останалите също бяха празни, че никой не носеше пушка.
Той скочи. Като стреснат от лош сън впери очи в Джак Бенет, защото разбра, че само той може да му обясни как така лошият сън е станал действителност.
— Ласитър… е… тук? — замърмори той.
Джак Бенет вдигна рамене.
— Да! Появи се в офиса, негодникът. Бяхме само с Баримор, нямахме никакъв шанс срещу него.
— Но… Как е възможно? — гласът на Ломакс секна.
— Ония негодници в пекарната и всички останали сигурно са спали — рече Джак Бенет. — Другояче не мога да си го обясня.
— Тия кучи синове! — извика Ломакс. — Повикай всички тук и аз лично ще се разправя с тях!
— Не забравяй, че беше тъмно — намеси се един от мъжете.
— Тъмно — светло! — изръмжа Ломакс с пламтящо от гняв лице. — Вече сто пъти си говорихме за това!
— Сидни, оня кучи син, който пукна, си е назначил заместник, преди да напусне града — обясни Джак Бенет. — Дейв Дилърт! Доколкото разбрах, утре той ще води съдебен процес срещу Баримор по дело за убийство.
— Какво?! — стисна юмруци Ломакс.
— Старият Зензибър беше собственик на езерото, от което сега стадата на Баримор пият вода. Намира се северно от Стендинг Рок — заговори Бенет. — Баримор му даваше луди пари. Но проклетият дъртак… И тогава му теглихме куршума. И то пред много чужди хора!
— Не искам да чувам нищо за това! — изсъска Уилям Ломакс. — Какво каза за Дейв Дилърт?
— Утре ще насрочи нови избори за съдия, а след това ще обвини Баримор в убийство на стария Зензибър. — Бенет вдигна рамене. — Тъй като там имаше много свидетели, шерифът може да си изпати. С Ласитър не можем да се справим. Обеща да застреля веднага мистър Баримор. Вече три пъти бях сигурен, че ще го направи. И каза, че утре сутринта ще го обесят!
Уилям Ломакс решително скочи на крака.
— Свикай всички мъже! Всички! За какво са ни вече постове? Ще отидем право при Дейв Дилърт и ще го заловим.
— Сигурен съм, че там е и уличницата на Ласитър — подхвърли един от мъжете. — А тя е много по- ценна от новия съдия. Ако Ласитър моментално не освободи шефа, ще му я пратим в ковчег!
