щеше да бъде доходен занаят за Мълроуз. Той знаеше, че Баримор нарочно подкрепя търговеца от Галъп срещу него, макар че много лесно би могъл да убеди фермерите от околността да купуват от него, Мълроуз. Затова много се изненада, като видя Баримор и мексиканеца му да се появяват в дюкяна му толкова късно.
— Добър вечер, мистър Баримор — поздрави учтиво той. — С какво мога да ви услужа?
— Мълроуз, при вас идва не мистър Баримор, а шерифът на Блу Уотър! — произнесе тържествено Баримор.
Мълроуз усети, че целият изстива. Съдията Сидни отсъствуваше вече няколко дни. Той отдавна се чудеше къде е. Сега разбра, че късното посещение на Баримор е свързано с изчезването на съдията.
— Какво искате от мен? — попита с разтреперан глас, изпълнен с лоши предчувствия.
— Мистър Мълроуз, по-рано имахте икономка!
Търговецът на фураж изгледа, онемял от учудване, единия мъж, а после другия.
— Да, но не разбирам…
— Сега ще разберете — продължи Баримор. — Как се казваше тя и знаете ли къде се намира сега?
— Казва се Луиза Маас. Но къде е сега… — Мълроуз вдигна рамене. — Ние с нея се скарахме и тя ме напусна. Не съм я питал за плановете й.
— Скарахте се?
— Да! — потвърди нищо неподозиращ търговецът. — Не поддържаше кухнята достатъчно чиста. Тя се разсърди, поиска да й платя и веднага напусна къщата. Какво да ги прави човек такива?
— Ние знаем къде е сега Луиза Маас — произнесе Баримор с важен израз.
Мълроуз сви рамене. Това не го интересуваше.
— При скарването вие сте убили Луиза Маас и сте я закопали на брега на Рио Сан Хосе — продължи Баримор.
Мълроуз пребледня и се разтрепери. После се втренчи в шерифа.
— Баримор, вие отнехте целия ми имот, а сега искате да отнемете и живота ми.
— Не разбрахте ли в какво ви обвинявам? — попита студено Баримор.
Мълроуз си пое дълбоко въздух и, вбесен, сви юмруци.
— Твърде добре ви разбрах!
— Тогава се учудвам, че не намирате какво да отговорите!
— Нямам какво да ви кажа! Вие много добре знаете, че всичко това е тлъста лъжа. Ще предприема издирване и ще открия Луиза Маас. Тогава ще се окажете в много глупаво положение. Заклевам се, Баримор! Незнам защо ме обвинявате. Вече нямам нищо, което бихте могли да си присвоите, само няколко чувала царевица и овес.
— Всичко ще се изясни, Мълроуз! И ако установим, че човекът, който дойде в офиса и се представи за свидетел на убийството, е излъгал, той ще си получи заслуженото. Но засега, докато изясним случая, ще трябва да дойдете с нас. За съжаление!
— Свидетел ли? — Мълроуз гневно се огледа. — Кой е той? Искам да знам кой е!
— Утре сутринта ще ви уредя очна ставка — обеща Баримор. — В името на закона аз ви арестувам временно, докато над вас тегне подозрение в убийство.
Мълроуз се изчерви и пое дълбоко въздух.
— Аз протестирам, Баримор! Протестирам! Отказвам да вляза в затвора! Искам веднага да говоря със съдията. Още сега ще отида при него. Още сега!
— За съжаление не мога да ви разреша подобно нещо. Съдията ще ви посети утре в затвора за първия разпит. А сега — да вървим!
Мълроуз не беше въоръжен. Позволиха му да загаси лампата и да заключи къщата си. После му сложиха белезници и го поведоха през целия град, за да могат повече хора да ги забележат. Трябваше да се заговори за арестуването на търговеца на фураж, за да може и Ласитър да научи за това.
След като затвориха Мълроуз в една от килиите, мъжете седнаха в офиса да се съвещават. Присъствуваха, освен Баримор, още Уилям Ломакс и Джак Бенет, който продължаваше да изпълнява длъжността втори помощник-шериф.
— Тук в офиса трябва да се появяваме само аз и някой от помощниците — започна Баримор. — Ти, Ломакс, ще разположиш хората отвън, но така, че отникъде да не се виждат. Не искам да седят с отегчени физиономии по улицата.
Ломакс кимна.
— Вече помислих за това, сър! Петима ще бъдат постоянно отзад в затвора. Там ще ги вижда само Мълроуз. Двама или трима ще разположа в пекарницата и в навеса на пожарната. В обора също ще има хора. Освен това постоянно ще наблюдаваме главния път и в двете посоки и там хората също няма да се виждат. Така ще узнаем навреме кога ще се появи оня тип и ще можем да извършим и последните си приготовления. А и Ернесто утре рано ще тръгне насреща му. Ще видите, че всичко съм направил както трябва. Нека само дойде това копеле! Не знаем обаче кога ще стане това…
— Непременно ще дойде, Ломакс! Ще видиш!
Те продължиха да разговарят чак до сутринта. Най-после Баримор взе решение, а Ломакс щеше да се погрижи за изпълнението му.
Когато изгря слънцето, всички приготовления бяха завършени. В двете килии на затвора бяха разпределени петима мъже, които правеха компания на Мълроуз. В пекарната чакаха трима и един от тях непрекъснато наблюдаваше улицата от прозореца. В пожарната се разположиха двама души, а в обора зад офиса — четирима. Извън града също имаше постове, които държаха под око пътя и околностите. Старият мексиканец оседла коня си и потегли към Санта Доминго със задачата да обърне назад, веднага щом съзре Ласитър, и да съобщи за идването му.
Баримор остана в канцеларията си. Заедно с него дежуреха, като се редуваха, Хосе и Джак Бенет.
Баримор добре познаваше разстоянието и затова отлично знаеше кога би трябвало да очаква Ласитър. Но този проклетник така и не се появи. Търпението на мъжете беше подложено на изпитание. Баримор почти загуби самообладание, когато Ломакс пресметна, че Ласитър вече три пъти би трябвало да бъде тук.
Същата вечер се върна и Ернесто. Беше стигнал чак до ранчото на Брукър и отвъд него до Рио Гранде, без да открие и следа от Ласитър.
Баримор беше извън себе си от ярост и разочарование.
Уилям Ломакс скочи и закрачи напред-назад из офиса.
— Все си мисля, че сигурно Ласитър е преценил колко по-добре е да полежи върху русия си нар, отколкото да се намери в Блу Уотър на три стъпки под земята.
Баримор скочи като зъл дух, изпуснат от бутилката.
— Не дрънкай! Не говори за неща, от които нямаш и понятие! Този Ласитър е корав човек, а пък руси уличници — колкото щеш! Той иска мен! И никога няма да се откаже. Само не отслабвайте бдителността си! Защото негодникът това и чака. Ще ви кажа и още нещо: той отдавна се е промъкнал насам и сега ни наблюдава. Като види колко бързо сме се изморили, само ще ни се изсмее. Защото той точно това чака.
— Никой няма да намали вниманието си, иначе веднага ще бъде уволнен! — увери го Ломакс. — Но къде може да се е скрил?
— Някъде наблизо — отговори Баримор. После взе бутилката с уиски, която през всичките тези дни стоеше на масата, и започна да пие на големи глътки.
— И да внимавате добре! — изръмжа той.
13.
Ласитър спря в сянката на високите дървета и се загледа надолу към Блу Уотър. От това разстояние не можеше да види дали в града го очакват, но усещаше, че Баримор крои нещо. Беше сигурен.
Фе седеше зад него на седлото и го държеше здраво с две ръце. Лицето й се обливаше в пот, опряно на гърба му. Тя спеше.
Двамата бяха отишли в ранчото на Брукърови и там научиха за коварното нападение, както и за смъртта
