него.
Ласитър усети как сърцето му се качва в гърлото, когато мъжът се измъкна от ямата и се насочи точно срещу него и Фе. Нали беше внимавал да не остави никакви следи! Той се долепи до земята. Погледна изкривеното от смъртен страх лице на Фе. Имаше чувството, че тя всеки момент ще изпищи, затова бързо затисна устата й. Мъжът спря пред цепнатината, но не ги забеляза, иначе това щеше да е краят му. Беше застанал толкова близо до тях, че можеха да го докоснат. Виждаха само краката му. Ласитър не се помръдна. Фе не издаде звук. Мъжът се обърна и изчезна. Бяха минали само няколко секунди, които им се сториха цяла вечност.
Ласитър и Фе се погледнаха. Той се усмихна, но не посмя да й каже нищо. Още дълго време мълчаха. Едва когато някъде зад скалите се чуха викове, той се измъкна от цепнатината и отнесе Фе обратно в ямата. Оттам се виждаше надалече, но поради буйната растителност самите те не можеха да бъдат открити. Четиримата мъже бяха отминали и вече яздеха към стръмната стена на каньона. Слънцето залезе. Тъмни сенки играеха по скалите.
— Господи, Ласитър! — промълви Фе и тихо се засмя. — Такъв страх преживях!
За пръв път от толкова дни, той я целуна и тя отговори на целувката му. Беше затворила очи, лицето й отново поруменя. Страхът беше забравен.
— Докато съм жив, нищо не те заплашва — пошепна й той и те се целуваха отново и отново, все по- силно и страстно.
При това опасността да ги разкрият съвсем не беше отминала. Отделни групи ездачи яздеха на запад и се събраха на едно място. Трима от тях минаха покрай скалната яма. Ласитър и Фе се наведоха и ги проследиха с поглед, но, слава богу, отминаха.
Фе и Ласитър се погледнаха и отново се целунаха. Красивото момиче обгърна с ръце шията му. Той разбра, че Фе чака от него знак за обич и привързаност, защото я беше страх да не се е отвратил от нея след ужаса, преживян в ранчото.
Бързо се смрачаваше, по небето за блестяха звезди. Бандитите на Баримор не се виждаха.
Фе се разтрепера от вълнение, когато Ласитър внимателно свали блузката й. Той целуна зърната на гърдите й и нежно ги засмука, така че тя простена от удоволствие и притисна лицето му до себе си.
— О, Ласитър! Любими! — прошепна тихо тя и, щастлива, затвори очи.
Докато я обладаваше, тя лежеше безмълвна под него и не помръдваше. Ласитър напразно търсеше погледа й. Само момент преди удоволствието да разтърси стройното й тяло, тя го погледна, но бързо затвори очи и продължи да лежи тихо. След като всичко отмина, тя пое дълбоко въздух и задиша ускорено.
След малко Ласитър се отдели от нея, прегърна я и нежно загали гъвкавото младо тяло и топлите едри гърди.
Беше тъмно като в рог, когато Фе заспа изтощена, с глава върху широките му гърди.
Лагерният огън на Баримор светеше като червена звезда долу в каньона. Час преди разсъмване Ласитър нежно събуди Фелиситас.
— Ласитър! — прошепна тя, обгърна с ръце врата му, сгуши се в него и продължи да спи.
— Фе, моля те, събуди се! — целуна я отново Ласитър с цялата си нежност. — За малко ще те оставя сама.
Като чу тези думи, Фе скочи. Вече съвсем се разбуди.
— За Бога, Ласитър, остани при мен! — и тя се вкопчи в него, сякаш нямаше намерение никога да го пусне.
— Баримор и хората му са само на миля оттук — обясни търпеливо той. — Ще доведа кон. Като се върна, ще бъде вече светло. Ти тръгни насреща ми!
Фе потрепери от страх, но кимна смело.
— Пази се! — прошепна тя. — Ако те убият, и аз ще умра!
Той протегна ръка и я помилва по лицето.
— Никой няма да ме убие — отговори Ласитър и я целуна по челото. После й подаде уинчестъра и двете чанти на седлото.
Въоръжен с револвера и с двуцевката си, той потегли. Изкатери се по скалния масив и тръгна към блестящата червена точка, която светеше по-слабо, но все още се виждаше добре.
Стана още по-тъмно. Небето беше обсипано със звезди, но студената им светлина не проникваше в дълбокия каньон.
Ласитър тръгна по брега в западна посока. Постепенно далечната звезда се превърна в пламтящ огън. Ласитър се движеше предпазливо и безшумно. Ония негодници знаеха, че е някъде наблизо и че е без кон. Логично беше да има постове. Приведен, той се промъкна напред и се спря под едно дърво на около 300 ярда от огъня. Гъсти храсталаци скриваха лагера от очите му.
Трябваше да открие постовете. Близо до него изведнъж пламна червена точка. Усети се миризма на тютюн. Той леко се извърна настрани, стигна до следващото дърво и оттам видя мъжа, който пазеше конете. През една просека в храсталака се виждаше и лагерният огън, чиито ярки пламъци хвърляха тъмни сенки върху спящите мъже и играеха по близките дървета и храсти. Кой ли от спящите мъже беше Баримор? Ласитър се напрегна, за да ги разгледа по-добре в тъмното.
Пазачът допуши цигарата си и хвърли фаса настрани. Сноп от искри проряза нощния мрак. Мъжът се изправи и се запъти към конете. Ласитър тъкмо щеше да се промъкне след него, когато чу гласове. Две фигури се появиха иззад стадото коне и затаи дъх. Не беше възможно да са го забелязали. Той се прилепи плътно до дървото, миг след това спряха съвсем близо до него.
— Когато всичко свърши, ще натрия носа на Лари! — каза тихо единият.
— Не го оставяй да ти се налага — отговори другият.
Ласитър се промъкна зад мъжа, който беше по-близо да него, изправи се и го удари с двуцевката си. Мъжът се свлече в безсъзнание на земята. В следващия миг Ласитър опря дулото на паркъра в гърдите на другия мъж. Човекът така се изненада, че нито се помръдна, нито успя да каже нищо.
— Предай на Баримор, че ще дойда в Блу Уотър да го хвана! — каза тихо Ласитър. — Затова нека си спести труда да ме преследва. И без това няма да ме пипне!
— Ти си Ласитър!? — неволно възкликна мъжът.
— Как се казваш?
— Хайер, Нед Хайер.
— Предупреждавам те, Хайер! Махни се от тия негодници, иначе ще си имаш работа с мен. Следващия път ще заговори пушката — кажи го и на другаря си!
Мъжът замълча и потърси погледа му в тъмнината. Бърз като светкавица, Ласитър вдигна пушката и я стовари върху главата му. Хайер падна като отсечен и повече не помръдна.
Ласитър погледна към огъня. Там всичко беше спокойно. Огледа се, ослуша се в тъмнината и се усмихна. Баримор знаеше, че той е наблизо, и въпреки това беше оставил на пост само двама мъже. Конете бяха завързани един за друг. Ласитър преряза въжетата, метна се на единия от тях, насочи нагоре двуцевката си и стреля два пъти.
Двойният изстрел проряза нощната тишина над каньона. Конете зацвилиха, а заспалите мъже се сепнаха и скочиха на крака. Огнените пламъци, изскочили от цевите на пушката, за момент осветиха нощта. Ласитър нададе пронизителен вик и конете панически се втурнаха да бягат. Малкото стадо се разпръсна на всички страни и изчезна презглава.
Ласитър с много усилия и удари на камшика успя да отдели от стадото коня, който беше възседнал, и да го насочи в друга посока. Няколко изстрела зад гърба му пронизаха тъмнината, а на хоризонта се раждаше новият ден. Скалните масиви се очертаваха ясно в отиващата си нощ. Звездите по небето избледняваха.
Фе го пресрещна с пушка в едната ръка и със седлото в другата. Той потупа коня да тръгне ходом, спря го за момент и вдигна Фе на скута си. Тя бе чула изстрелите и се беше разтревожила за него, но бързо се успокои, когато го видя пред себе си жив и здрав.
Ласитър се обърна назад — никъде не се виждаха преследвачи. Въпреки това пришпори коня в галоп.
