беше назначен за помощник-шериф.
Мексиканецът беше отличен следотърсач. Затова Уилям Ломакс бързо хвърли юздите на коня в ръцете на един от другарите си и отиде при мексиканеца.
— Какво има, Ернесто? — попита той.
— Открихме негодника — отговори мексиканецът. — Сега е в Долината на мустангите и лови диви коне.
— Какво?! — при вестта за подобна наглост Ломакс остана без дъх.
— Открихме следите на Ласитър на запад от ранчото. Сега е горе в каньона Хако.
— Защо не го застреляхте веднага? — поиска да узнае Уилям Ломакс.
— Бътс се опита, а Неш и Катър също поискаха да му теглят куршума още първия път. Погребахме Бътс при Чинебето, а Неш и Катър лежат край Бъкс Стор. Без да обкръжим както трябва долината, няма да успеем да пипнем това куче. То има очи и на гърба си. А и…
— Колко от нашите са там горе? — прекъсна го Уилям Ломакс.
— Двама! Не го изпускат от очи.
— Ние яздим пряко сили, а този гад… Диви коне! — Грамадният, въоръжен до зъби мъж, поклати глава и потегли с тежки стъпки към къщата, като дръпна след себе си и стария мексиканец.
— Мистър Баримор! — извика гръмко той. — Мистър Баримор!
Логан Баримор се наведе над парапета и погледна надолу към големия салон. Стълбището беше слабо осветено и почти не го виждаше в тъмното.
— Хванахме го! — извика Ломакс, вземайки по три стълби наведнъж. Мексиканецът едва успяваше да го следва. Задъхани, двамата достигнаха горния етаж.
— Пипнахме го! — извика още веднъж той и тупна мексиканеца по рамото. — Нашите хора са намерили следата на Ласитър западно от ранчото. В момента той се намира в Долината на мустангите и лови диви коне.
Логан Баримор се взря в единия мъж, после в другия и само каза:
— Диви коне!
— Си, сеньор! — отговори Ернесто. — Видях го със собствените си очи!
— Горе останаха двама от нашите — добави Ломакс.
— Диви коне! — Баримор се втренчи в помощника си. — Да не си е загубил ума?
Ломакс сви рамене. Шерифът се обърна към стария мексиканец, като си пое въздух бавно и дълбоко. Мексиканецът поклати глава.
— Не съм пиян, сеньор! Видях го. С момичето ловят мустанги. И аз не знам какво му е станало…
— Потегляме утре на ранина — отсече Баримор, обърна се и тръгна към стаята си. — И тежко ви, ако…
Той не довърши, но беше ясно — или те, или Ласитър.
Баримор така тръшна вратата след себе си, че двамата мъже подскочиха.
— Но той наистина лови мустанги — потвърди обидено мексиканецът. — Там горе има всичко необходимо.
— Това не е толкова важно. Трябва на всяка цена да го заловим — отговори Ломакс. — А като го хванем, ще му одера кожата и ще я закача на първото дърво.
Двамата заслизаха по стълбата.
— Аз ще ти помогна — засмя се мексиканецът. — Тъкмо знам как се правят тия неща.
10.
Най-после Фе отново се засмя!
Тя премина в буен галоп покрай Ласитър и когато за миг го погледна усмихната, той разбра, че е спечелил.
Фе искаше да се самоубие. След ужасните преживявания в ранчото на Баримор не й се живееше повече. Увещанията не помагаха. Най-после на Ласитър му хрумна да обърне коня си и през каньона Хако да се изкачат в Долината на мустангите, при любимите й животни. Той мислеше да я отведе в ранчото на Стен Брукър, където смяташе, че съдията е на сигурно място. Според него Фе също щеше да бъде добре там. Но все пак оставаше страхът, че тя може да се самоубие, да си пререже вените, да се застреля или пък да се хвърли от някоя скала веднага, щом той си тръгне от ранчото. Слава Богу, това време отмина. Тя отново се превърна в онова младо и невинно момиче, с което се беше запознал неотдавна.
През всичките тези дни той не я докосваше. Дори нито веднъж не я целуна. Тя трябваше да забрави случилото се. Ласитър се страхуваше, че дори една нежна прегръдка ще събуди отново страшните спомени.
Той пришпори жребеца си. Чу тропот на копита, който се приближаваше. Осем мустанги препускаха диво към тях. Един кон, четири кобили и три жребчета. Гонеше ги Фе. Тя насочи мустангите право към тесния процеп между вдигнатите платнища. Протегнали стройни шии, мустангите бързо се приближаваха. В този момент жребецът като че ли почувствува капана! Той изцвили и се опита да избяга.
Ласитър пришпори коня си и пронизително изкрещя. Мустангът веднага се върна в стария път, вмъкна се в тесния процеп и попадна в капана.
Фе избърза след тях, вдигна високо ръка, нададе победоносен вик и изчезна между опънатите платнища.
Ласитър навлезе с коня си в тесния процеп. Фе вече беше слязла и поставяше напречните греди по местата им. Мустангът и малкото му стадо се бяха скупчили в средата на кошарата и безпомощно се оглеждаха, Фе се покатери по напречните греди и седна на най-горната.
— Виж, Ласитър! Само ги погледни! Не са ли прекрасни? — извика щастливо тя.
Той спря до нея и скришом погледна скъпото лице, поруменяло от лудата езда. Чертите на лицето й бяха напрегнати, но блестящите й очи ясно показваха, че е щастлива и че е забравила. Поне сега, в този момент.
— Ще ги обяздим, Ласитър, а жребчетата ще отведем в каньона Хако. — И тя изгледа Ласитър с гордост. — Днес ще ги оставим тук, без да им даваме нито храна, нито вода. А утре…
Това беше следващият проблем, който непременно трябваше да бъде разрешен. Какво ще стане утре с конете? Той и Фе не можеха да останат по-дълго нито в Долината на мустангите, нито в каньона Хако. Съгледвачите на Баримор бяха по петите им. Вече се беше преборил с трима от тях. Беше убеден, че Баримор отдавна знае къде да ги намери.
Но как да обясни на щастливото момиче, че трябва да изоставят мустангите! На всяка цена трябваше да отведе Фе у семейство Брукър, за да може да залови Баримор и да го изправи пред съда. За това не му стигаха само две здрави ръце. Беше просто невъзможно едновременно да се грижи за Фе и да я закриля. Като си тръгнат от Долината на мустангите, незабелязано от нея ще махне гредите на входа към кошарата. Така мустангите сами ще намерят пътя към свободата.
— Трябва да потърсим семействата на Ори и Лем — каза Фе. — Момчетата са вече почти мъже и ще ни помагат.
Още един проблем! Жените и децата на Парсънови бяха напуснали каньона Хако и Фе изобщо нямаше представа къде са отишли и към кого са се обърнали в отчаянието си. Сигурно са научили, че мъжете им са били застреляни при опит за бягство.
Ласитър смяташе да решава проблемите един по един. Първо ще освободи мустангите, тъй като няма кой да се грижи за тях. После ще скрие Фе на сигурно място, за да има свобода на действие. А щом Баримор се озове в затвора в Санта Доминго или в някой друг град, той може да вземе Фе и заедно да потърсят снахите й.
Фе беше щастлива и не можеше да се нагледа на конете. Как да я накара да слезе от оградата! Не му се искаше да споменава за Баримор, а още по-малко за шайката му! Нищо чудно да предизвика нов шок у Фелиситас, колкото и спокойна и радостна да беше в момента.
— Тук слънцето е много силно, нека отидем на сянка — каза накрая той и се наведе да вдигне юздата на коня й.
— Почакай малко! Толкова са хубави! Я виж, жребчетата вече преодоляха уплахата си — каза
