— Дотам са десет мили!
— Знам! Добре съм информиран!
Вдясно от тях проблясваха светлините на града. Бенет ги погледна замечтано. Там ги чакаше Баримор. Но Джак сгреши, че каза на Ласитър къде е скрита Фе. За жалост беше вече късно. Сам се беше издал и се беше продал. Баримор със сигурност нямаше да се сети, че Ласитър ще има нахалството да отиде в ранчото му.
Ласитър лесно отгатна мислите му.
— Касае се за кожата ти, Бенет! — заяви му спокойно той. — Ако не успея да си взема Фе, ще се върна сам. За какво си ми ти тогава? Помисли си хубавичко! Ако ми помогнеш да я измъкна оттам, ще те пусна да си вървиш!
Джак Бенет мълчеше.
— Имаш време да размислиш — продължи Ласитър.
— Какво да му мисля! Преди да ме убият…
— Много разумно!
— И ти си същото копеле като Баримор — промълви ядно Бенет. — Само не си въобразявай, че си по добър от него!
— А ти не забравяй, че той започна играта и от самото й начало определяше ходовете. Затова — с неговите камъни по неговата глава! Няма какво да се оплакваш! Сега аз ще опра пистолета в гърдите ти, Бенет, така както ти и другите сте го опирали в гърдите на много хора. Или ще правиш това, което ти казвам, или ще те убия! Добре съм научил урока на Баримор, нали?
— Трябваше да се простирам според чергата си! Аз съм просто един бедняк. Цял живот съм бил слуга на чужди хора!
— Прекрасно! Сега се постарай да послужиш и на мен! С това ще откупиш живота си, който отдавна си объркал. Като казвам „отдавна“, не говоря само за братята Парсън! В папката на съдията прочетох и още нещо. Май много добре си служил на Баримор, Бенет… Затова сега по-добре работи за себе си.
Копитата на двата коня трополяха в тъмната нощ. Светлините на Блу Уотър отдавна бяха изчезнали зад тях и те отново яздеха по шосето, от което се отклониха, едва когато приближиха Стендинг Рок. Нощта проваляше и денят скоро щеше да настъпи.
— Познаваш ли ранчото?
— Да, идвал съм и друг път.
— Знаеш ли къде е затворена Фе?
Джак Бенет замълча.
— Май е време да изхвърля баласта! — заплаши го Ласитър.
— Да, знам къде е Фе Парсън.
— Точно там ще ме заведеш!
— Ще ти предложа нещо, Ласитър! Ще отида сам и ще им кажа, че Баримор ме праща да взема Фе.
— Добра идея.
— Но за това ще ми трябва конят ти!
— Какво?!
— През февруари във фермата имаше антракс. Затова няма коне. Баримор никога не би изпратил човек да доведе някого, без да му даде коне или кола. Всички в ранчото го знаят.
Ласитър обаче не искаше да даде коня си. Може би Джак Бенет беше честен, но надали…
— Предложението ти не е добро, Бенет! — каза той. — Никой там не ме познава. Нека и двамата се представим за пратеници на Баримор. Все едно, че имаме заповед да отведем Фе в Блу Уотър, за да може той с нейна помощ да принуди Ласитър да се предаде.
Джак Бенет упорито мълчеше. Размишляваше ли? За какво? Ласитър постоянно беше нащрек.
Когато вече бяха близо до къщите, почна да се зазорява. Сградите, храстите, дърветата и близките планини се издигаха сиво-сини в здрача на отиващата си нощ.
Дъбове обграждаха от двете страни пътя чак до централната сграда. Мъжете слязоха от конете и ги завързаха за едно дърво. Клоните предлагаха добро прикритие и никой от къщата не можеше да ги види.
Ласитър побутна Джак Бенет с двуцевката си. Той се намръщи и тръгна напред.
— Има ли стража? — прошепна Ласитър.
— Само в непосредствена близост до къщата — също тихо отговори Бенет.
Двамата пресякоха откритото място пред къщата и се залепиха до задната й стена, без да ги усети някой. Още на първата врата се спряха, огледаха се внимателно и се ослушаха дали в къщата се чува шум. Вратата беше заключена. Ласитър успя да я отвори с джобното си ножче. Джак Бенет го наблюдаваше с дебнещ поглед, но двуцевката го държеше на разстояние.
Двамата тихо се промъкнаха вътре. Ласитър остави Бенет да върви пред него. Тесен коридор ги отведе в големия салон. Навън бързо просветляваше, но в къщата все още беше тъмно. Ласитър спря на входа за салона. Тъкмо искаше да попита Бенет къде е затворена Фе, когато забеляза няколко кресла, поставени пред камината в другия край на салона. Там седяха двама мъже, които явно бяха заспали. Те седяха отпуснати на креслата, опънали крака върху масата, и държаха в ръце пушките си.
Ласитър бързо разбра, че е по-добре да разговаря с един от мъжете, отколкото с Джак Бенет, който само дебнеше удобна минута, за да го нападне. Затова бързо му стовари един удар по тила с приклада на паркъра, подхвана изпадналия в безсъзнание мъж и внимателно го положи на пода, без да откъсва очи от спящите мъже. Те обаче не помръдваха.
Ласитър влезе в салона и ги огледа с бърз поглед. Единият беше с рошава брада. Той отиде при него и леко го стисна за носа. Мъжът се ококори, отвори уста, за да си поеме въздух, размаха ръце и се опита да посегне към нападателя. В този момент Ласитър насочи към очите му дулото на двуцевката и мъжът замръзна на мястото си, слисан и уплашен. Ласитър взе уинчестъра му, сложи го зад себе си на масата и измъкна револвера от кобура му.
— Нищо няма да ти се случи — прошепна той. — Само ми кажи къде сте скрили Фелиситас Парсън.
Мъжът присви очи и изгледа Ласитър с гневен поглед.
— Това тук стреля доста шумно — предупреди го Ласитър. — Щом натисна спусъка, искам да кажа. Но ти ще си единственият в къщата, който няма да чуе нищо. И не си въобразявай, че изстрелът ще ти откъсне само ушите!
— Тя е на горния етаж — произнесе задавено мъжът.
— Охраняват ли я?
Брадатият кимна.
Ласитър го издърпа от креслото. Мъжът бързо свали крака от масата и се изправи.
— Покажи ми пътя! — заповяда Ласитър и тресна с приклада на двуцевката си и втория мъж по тила. Не искаше при завръщането си да се натъкне на насочената му пушка.
Брадатият не забеляза какво става. На стълбата обаче внезапно спря, защото видя лежащия Джак Бенет. Обърна се назад и каза:
— Ти ли си Ласитър?
— До три пъти имаш право да гадаеш!
Мъжът продължи по стълбите. Двамата се качиха на горния етаж. Там имаше много врати. Пред последната на табуретка седеше мъж, нахлупил шапка над очите си. Явно всички пазачи в къщата дълбоко спяха. За Ласитър това беше най-доброто. Постът беше сложил пушката на скута си, а на стената до него беше опрян друг уинчестър. Със сигурност това оръжие не беше негово. Преди Ласитър да си помисли какво може да означава това, брадатият се нахвърли върху него.
Най-важното за Ласитър сега беше да спаси живота на Фелиситас. Затова той реагира светкавично. Удари с все сила брадатия с тежката двуцевка, а само след секунда я стовари върху шапката на заспалия пост, така че и двамата се строполиха на земята. Вдигна се шум. Ласитър внимателно огледа вратата. Ключът беше отвън. Искаше веднага да се втурне вътре, но обузда порива си, внимателно завъртя ключа и тъй като отвътре не се чуваше никакъв шум, отвори леко вратата и надникна.
В стаята имаше легло. Виждаше се къдравата руса глава на Фе. До нея лежеше някакъв мъж, гол до
