това…“
Така започна своите показания Нат Хазард. След това подробно описа как са намерили смъртта си братята Парсън. От време на време той вдигаше очи и всеки път съдията се усмихваше окуражително и поклащаше голямата си глава. Хазард сам се изненада от способностите си. Никога не си беше представял, че може да напише сам толкова изречения едно след друго.
— Колко време трябва да бъда на ваше разположение в Блу Уотър, Ваша светлост? — попита Нат уж между другото.
— Щом напишеш името си под протокола, вече не е нужно да оставаш в града — отговори съдията.
И така, Нат Хазард написа всичко, което знаеше, и след като се подписа с името си, свали звездата от гърдите си и я сложи на масата.
Съдията здраво стисна ръката му.
— Хазард, ти направи голяма услуга на целия град.
Нат Хазард се изправи и се протегна. Беше горд със себе си. Въпреки това нямаше намерение да остава в Блу Уотър по-дълго, отколкото беше необходимо. Не искаше и да знае как ще завърши борбата срещу Баримор. Искаше само да се махне оттук, да отиде далеч, колкото се може по-бързо.
С широки крачки той се прибра вкъщи и оседла коня си, като непрекъснато се оглеждаше. Но от Ласитър нямаше и следа.
7.
Джак Бенет, вторият помощник-шериф на Блу Уотър, сърдито се извърна:
— Много мило, че най-после идваш да ме смениш, Хазард! Страшно бързам, Баримор ме чака в…
Не повярва на очите си. Човекът, влязъл от улицата, съвсем не беше Нат Хазард. Беше Ласитър. Джак Бенет отвори уста и инстинктивно посегна към револвера. Но като видя насочената срещу него двуцевка, се отказа от намерението си. Ласитър отиде при него.
— Къде имаш среща с Баримор?
— В кантората му!
— Ще почака — рече Ласитър и опря дулото в гърдите му. — Знаеш ли какво ще стане като натисна спусъка?
Джак Бенет го гледаше вторачено.
— Хайде да вървим при съдията! — подкани го Ласитър.
— При съдията?!
— Да, много добре чу! Точно това казах. Ти си застрелял Ори и Лем Парсън!
— При опит за…
— За бягство! — прекъсна го Ласитър. — Естествено, че ще твърдиш това, Бенет. Баримор те е подучил. Но двамата не са се опитвали да избягат.
Бенет отново отвори уста.
— Е, какво ще кажеш?
— Какво ще правим при съдията? — попита с прегракнал глас Джак Бенет.
— Убил си двама души ей така, за нищо, и още питаш какво ще правиш при съдията! Ще си признаеш всичко и ясно ще обясниш по чия заповед си действувал. Е, разбра ли ме най-сетне?
Джак Бенет се вцепени.
— Нат Хазард вече беше там. Можеш да прочетеш признанията му. Уличава те в престъпление, но признава, че сте действували по нареждане на Баримор. За това той е получил от него петдесет долара. Смешно малко! Но все пак не е стрелял. Значи на теб са ти дали повече. Колко? Съдията ще иска да разбере.
Джак Бенет си пое дълбоко въздух.
— Колко? — попита остро Ласитър.
— Петстотин долара — прошепна дрезгаво Бенет.
— Доста пари ще му струва да завладее каньона Хако, нали? — Ласитър измъкна колта от колана на Бенет и посочи с двуцевката към вратата. — Да вървим!
Джак Бенет беше напълно объркан. Погледна колта, който Ласитър беше мушнал отпред в колана си, после дулото на двуцевката, което Ласитър предупредително размаха под носа му, и в крайна сметка тръгна напред.
— Ще вървим един до друг и няма да се отдалечаваш! — заповяда Ласитър. — Или ще умреш на място! — И отново размаха паркъра под носа му.
Джак Бенет спря. Ласитър веднага опря дулото в гърба му, защото видя гневния поглед и усети, че мъжът е готов да избухне. Внезапният изблик на гняв бързо се уталожи. Ласитър свали двуцевката и отвори вратата. Един до друг, двамата тръгнаха през града към дома на съдията, който вече ги очакваше. Той ги видя отдалеч и им отвори.
— Получил е от Баримор петстотин долара, след като е убил Ори и Лем Парсън! — обяви веднага Ласитър. — Или още преди това?
— Преди това — призна си Джак Бенет.
Ласитър и съдията се спогледаха. Бенет почваше да става разговорлив, а беше последният свидетел, необходим за арестуването на Баримор.
Ласитър беше останал два дни с Фе в онази скална пещера над Мустанговата долина. Тя дълго плака с горчиви сълзи, когато научи, че Ори и Лем са загинали. Беше й обещал да събере всички доказателства и да изправи Баримор пред съда. Фе беше посочила още един свидетел, който е бил там, когато шерифът е накарал да обесят Милтър и Бъд за кражба на коне.
Името на този човек беше Били Мълроуз. Той имаше малък магазин за фураж. Баримор му беше плащал, но и го беше принудил да обвини братята Парсън в кражба на добитък. Както и много други хора от Блу Уотър, търговецът на фураж беше пострадал от произвола на Баримор. Именно той беше насочил Ласитър към съдията Сидни.
Ласитър остана много изненадан, тъй като предполагаше, че съдията е човек на Баримор. В течение на дълги години обаче беше събрал много доказателства срещу него. Очакваше да се появи някой смел мъж, който да влезе в открита борба с шерифа, да го арестува и да го осъдят.
Ласитър беше помолил стария съдия да включи в съдебния процес и убийството на братята Парсън, защото беше обещал на Фе. Освен това жените и децата им щяха да бъдат осъдени на вечна бедност, ако не успееха да принудят Баримор да им възстанови щетите. Съдията се съгласи. Вече имаха признанията на Нат Хазард, сега оставаше да чуят и тези на Бенет.
Той също получи лист хартия и молив. Седна на масата и написа почти същото, което преди него беше написал Нат Хазард. Както колегата си накрая и Бенет призна, че времето на Баримор в Блу Уотър свършва, и накрая сам предаде звездата си.
Съдията Сидни години наред беше обмислял всичко. Отново и отново беше подреждал в ума си всички доказателства срещу Баримор.
Шерифът се избираше пряко, но длъжността на съдията му позволяваше да назначи някого за градски маршал. И той, разбира се, беше приготвил съответния знак!
Сега тържествено го закачи на гърдите на Ласитър.
— Хайде, вървете, маршале! Арестувайте шерифа и го хвърлете в затвора. Аз веднага ще дойда в офиса за първото съдебно заседание. И ще видите, мистър Ласитър, че много хора ще се явят доброволно да защитават града срещу Баримор и шайката му.
— Хайде, Бенет! — каза Ласитър.
Джак остана на мястото си и погледна към съдията.
— Нали си признах, Ваша светлост!
— Ти си убил двама души — отговори му съдията. — Но ще взема предвид факта, че не си имал друг изход, освен да се подчиниш. Както и аз, и още много други. Ще те оправдая!
— Ако не заловиш Баримор, с мене е свършено! — обърна се Бенет към Ласитър и в очите му светна страх. — Вие двамата въобще не можете да си представите какво отмъстително копеле е той.
— Тогава с всички нас ще бъде свършено — отговори спокойно Ласитър.
