Джак Бенет поклати глава.
— Не! Не искам да пукна с вас! Вашето е чиста лудост, а това, което направих аз, е най-голямата! — и той понечи да се втурне към масата и да скъса листа с показанията си.
Ласитър го спря с двуцевката си.
— Вече си се качил на влака, мучачо, и влакът се движи с огромна скорост! Който скочи или падне, ще си счупи главата!
— Това не е моят влак! — изпъшка Джак Бенет.
— Ще го разберем накрая. Хайде, тръгвай! Ваша светлост, ще изпратя човек да ви съобщи, когато тикна Баримор в затвора.
Той отиде с Бенет в офиса на шерифа и го затвори в една килия.
— Животът ми е в твои ръце, Ласитър! — каза Джак. Той беше излязъл от офиса като помощник-шериф, а сега беше хвърлен в същия този затвор, в който по-рано беше прибирал толкова други хора.
През решетката Ласитър го потупа по рамото.
— Ей сега ще доведа и Баримор! Едва по време на процеса той ще разбере каква роля си имал ти. А дотогава правете планове за бягство, та да минава времето. Така ще повярва, че си му верен.
Ласитър заключи вратата. Излезе от офиса през задния изход и тръгна по околни улици към кантората на Баримор. Това беше най-голямата сграда в центъра на града. Както повечето къщи, тя беше изработена от дъски и греди, но беше триетажна. По-рано на долния етаж беше кантората на „Уестърн Къмпани“ за търговия с кожи. Траперите и ловците с капани, които идваха тук да разменят улова си срещу сребро, трябваше само да се изкачат по стълбата на следващия етаж, за да се намерят в бара. Тук човек можеше да похарчи парите си по два начина: да пие и да играе на хазарт. Който беше спечелил на покер, можеше да се поохлади на третия етаж или да накара момичетата да потанцуват.
Преди да се установи в града, Баримор беше пътуващ проповедник. Затова той искаше на всяка цена да промени порядките на жителите му. Всяко момиче, което не желаеше да стане почтено и да се омъжи, трябваше да напусне Блу Уотър. Крупиетата, професионалните картоиграчи и мошениците бяха изхвърлени незабавно от града. Компанията също беше изгонена, а с търговията с кожи се захвана самият Баримор.
В Блу Уотър се появиха нови барове, но проституцията и хазартните игри бяха забранени.
Шерифът имаше в града повече врагове, отколкото приятели. Но те бяха все победени врагове, които можеха само да се радват, че не са прогонени от града. Затова не беше необходимо Баримор да бъде обкръжен винаги от въоръжени мъже. Беше наел хора, но не за да го пазят. Те се справяха с враговете му, вършеха работите му, които по-рано той беше принуден да урежда сам, защото не искаше да плаща за това. Но вече остаряваше. Трудно му беше дори да се качи на коня, за да отиде до каньона Хако, затова нае тая глутница сурови каубои, част от която бяха и помощниците му.
Ласитър влезе в кантората през задната врата. В салона седяха няколко въоръжени мъже, които той не познаваше, а и те не го бяха виждали. Вероятно го взеха за някой, който работи при Баримор. Четиримата седяха на малка кръгла маса и играеха на 17 + 4. Това беше забранено, но нали Баримор не ги виждаше.
— Хелоу! — поздрави Ласитър и се приближи до масата. — Къде да намеря мистър Баримор в тоя хамбар?
Мъжете вдигнаха очи.
— Кои си ти и какво искаш? — попита един омбре с квадратна глава.
Ласитър посочи звездата си.
— Не виждате ли това тук?
Мъжът с квадратния череп с усилие прочете написаното на звездата и извърна глава.
— Маршал! Градски маршал! Няма такова нещо. В Блу Уотър си имаме шериф и той се казва мистър Баримор.
— Вече си нямате! — Ласитър размаха пушката и я насочи към мъжа. — Хей, ти! Отведи ме при него. А останалите нека си играят.
Мъжът се изправи и посочи картите за игра.
— Мистър Баримор го няма. Рано тази сутрин напусна града, за да види как вървят работите в ранчото. Чакаме го едва утре.
— Къде е това ранчо?
Четиримата размениха развеселени погледи. Явно сметнаха Ласитър за някой омбре от Дивия Запад.
— Нима никога не си чувал за Стендинг Рок, маршале? — попита подигравателно един от мъжете.
Ласитър сви устни и поклати глава.
— Не. Никога.
— Този е градски маршал на Блу Уотър, а не познава Стендинг Рок. Как ли ще намери ранчото на Баримор? — Мъжът не се сдържа и избухна в смях заедно с останалите. Човекът с квадратната глава — също. Този или е бил боксьор, или някой кон го е ритнал. Всичките зъби на горната му челюст липсваха. Щом се засмееше, в устата му зейваше черна дупка.
— Е, достатъчно се посмяхте! — прекъсна ги Ласитър и ги изгледа един след друг.
Мъжете млъкнаха.
Ласитър се обърна към мъжа с квадратната глава.
— Тръгни на запад и все по шосето, маршале — каза мъжът след кратка пауза. — Няма и десет мили.
Ласитър опря двуцевката в периферията на новия си стетсън.
— Значи ще се запозная със Стендинг Рок.
Той се обърна и излезе от кантората през главния вход. Зави по улицата и бързо закрачи към офиса. Беше оставил кафявия си жребец в обора. Правеше широки крачки, предчувствуващ някаква тревога. Беше му ясно, че може да залови Баримор, само ако го изненада.
Вратата зееше отворена. Той долепи гръб до стената и тръгна към задния вход, без да изпуска от очи обора. Вече почти отмина вратата, когато изведнъж се стресна и се извърна.
И тя беше отворена!
Като ударен от гръм, Ласитър се втренчи в нея. Със сигурност я беше заключил! За момент сърцето му се качи в гърлото, защото знаеше какво ще стане, ако…
Той се втурна вътре и спря насред стаята, като че се беше блъснал в стена. Вратата на затвора и тази на килията, в която беше заключил Джак Бенет, зееха отворени.
Ласитър изруга ядосано. Онзи тип в никакъв случай не се беше измъкнал сам. Той се хвана за главата. Огледа се напрегнато. Как, по дяволите, се беше прецакал? Къде беше сгрешил?
До Стендинг Рок имаше десет мили. Джак Бенет и другият, който го е освободил, имаха предимство не повече от няколко минути. Но кой беше този човек? Да не би самият Баримор? Да, твърде възможно…
Ласитър се завъртя на токове и бързо излезе от офиса. Отиде в обора, като държеше двуцевката готова за стрелба. Но там имаше само коне. Той бързо оседла жребеца си, изведе го навън, метна се на седлото и препусна към дома на съдията.
Когато отвори вратата и пред него вместо пратеник застана самият Ласитър, старият джентълмен веднага разбра, че се е случило нещо неприятно.
— Докато аз съм бил в кантората на Баримор, за да го арестувам, някой е освободил Джак Бенет от затвора — обясни бързо Ласитър. — Може би самият Баримор? Кой освен него има ключ от офиса?
— Уилям Ломакс — отговори съдията. — А сигурно и още няколко души, които се ползват с доверието на Баримор.
— Но все пак е възможно да е бил и самият Баримор. Може би се досеща какво става. Какво да правим, Ваша светлост? Вие сте в опасност!
— Елате, маршале! Помогнете ми да опаковаме всичко и да впрегнем конете — каза бързо старият съдия и тръгна навътре. — Протоколите и признанията на свидетелите ще взема със себе си. Те са важни. Баримор скоро ще узнае за съществуването им.
Ласитър го последва. В дневната, която беше и кабинет на съдията, стоеше готов куфар. Ласитър помогна да го напълнят с документи и изнесе тежкия багаж в двора.
