— Не правете това, Стен! — намеси се съдията. — Дръжте се настрана. Най-добре е да забравите цялата тази история.
— Много умно! — потвърди Баримор. — Това е добър съвет, мистър Брукър!
Съдията го изгледа напрегнато.
— Знаете какво най-много искам да получа — продължи хладно Баримор.
Сидни пое дълбоко въздух.
— Вървете пред мен! — заповяда Баримор. Опасявайки се за живота на хората, съдията стана и отведе мъжете в стаята си. Вече беше забелязал Джак Бенет и му беше ясно защо Баримор е взел със себе си точно него. Всички документи се намираха в стаята, която Стен Брукър му предостави, докато трае престоят му в ранчото. Документите стояха на масата. Баримор започна да ги прелиства, а Бенет надничаше през рамото му. Мъжете насочиха пушките си към съдията.
Баримор се обърна към Бенет и той кимна.
— Всичко ли е тук? — попита с недоверие Баримор.
— Всичко! — потвърди Джак Бенет.
Баримор му подаде папката.
— На всеки, който се е подписал под тия листа, ще натъпчем показанията в собствената му уста! — изръмжа сърдито той. После се обърна към съдията. — А аз ви уважавах, мистър Сидни! Плащах ви богато и пребогато, докато вие зад гърба ми…
Шерифът не можа да продължи. Гласът му секна — колкото от гняв, толкова и от безкрайното разочарование. След малко отново заговори:
— Никога не сте ми казвали и дума за това! Действували сте зад гърба ми! Ще накарам да ви отнемат титлата, мистър Сидни!
Съдията упорито мълчеше.
— Ще го върнем с нас, в Блу Уотър! — заповяда Баримор.
Мъжете обградиха съдията и го подкараха към вратата. Когато се върнаха в салона, голямата маса беше празна. Мъже, жени, деца — всички бяха изчезнали.
Баримор тръгна по-бързо. Мъжете и съдията го последваха. Джак Бенет вървеше последен с папката под мишница и с револвера в ръка. Смрачаваше се. Уилям Ломакс свирна с уста и всички хукнаха към конете си.
— Спрете, мистър Баримор! — прозвуча внезапен глас. — Точно на мушката ми сте! Върнете съдията Сидни или ще натисна спусъка!
Мъжете залегнаха. Баримор спря вцепенен.
Стен Брукър стоеше вдясно от вратата с насочена пушка, готова за стрелба. Зад всеки прозорец проблясваха дула на оръжия.
Уилям Ломакс бързо разбра, че няма да се измъкнат лесно, тъй като никой от мъжете няма да се осмели да стреля, докато животът на Баримор е в опасност. Затова той блъсна шерифа на земята и изпразни пушката си в посока към къщата.
Загърмя от двете страни. С трясък се чупеха стъкла. Вдигна се пушилка. Трима мъже паднаха на земята. В къщата също имаше ранени, годните да държат оръжие бързо намаляваха. Джак Бенет и още неколцина обградиха съдията и изтичаха наведени към конете, за да се прикрият зад тях.
Баримор се обърна по корем и бавно се изправи на колене. Стрелбата пак се усили. Отвсякъде гърмеше и трещеше. Ехото отекваше в сградите и се отразяваше В близките хълмове.
Скоро обаче безредната пукотевица утихна. От къщата вече никой не стреляше. Хората на Баримор също прекратиха огъня. Той самият стоеше на колене, с празна пушка в ръце. Обзе го ярост. Но преди да даде заповед да се поднови стрелбата, към него се наведе Уилям Ломакс.
— Да се измъкваме! Свършено е с тях! — каза той.
Баримор го изгледа страшно.
— Онова копеле вътре искаше да ме убие!
— Само жените и децата са останали живи — предупреди го Ломакс.
Баримор скочи яростно на крака. Видя Джак Бенет и още неколцина мъже, изправени в кръг около съдията, който лежеше на земята. С две крачки Баримор се озова при тях. Мъжете почтително се отдръпнаха настрани.
— Сигурно ония отвътре са го улучили — рече един от тях.
Баримор се наведе. Старият съдия беше тежко ранен. Нощта настъпваше и трудно можеше да се разбере дали още диша, или вече е мъртъв.
Баримор се обърна в посока към къщата и вдигна юмрук:
— Те са виновни за всичко — нека тежи на тяхната съвест! На конете!
Оставиха съдията да лежи на земята и бързо потеглиха. Взеха тримата мъртви заедно с конете им. Яздиха до полунощ, после се отбиха от шосето и ги погребаха.
На светлината на напаления огън Баримор дълго чете уличаващите го документи. Прочете неща, които отдавна беше забравил, и такива, които едва си спомняше. Колкото повече четеше, толкова повече се вбесяваше. Ще ги научи той тия кучи синове, дето се бяха продали и го обвиняваха в престъпления! И в ада щяха да се проклинат, че са се осмелили да се изправят срещу него!
Нат Хазард, комуто толкова се доверяваше, беше най-голямата свиня от всички. Нека само залови Ласитър, и ще се заеме с това копеле. Баримор остави документите и се загледа в пламъците. Огънят догаряше.
Изведнъж той като че ли взе решение. Хвърли в огъня папката с обвиненията и свидетелските показания и тя бързо лумна с ярък пламък.
Срещу него седеше Уилям Ломакс. Той вдигна очи и въпросително го изгледа.
— Запомних имената на всички негодници — проговори глухо Баримор. — На всички! Първо ще хванем оня плъх Нат Хазард. Но сега е важно да премахнем Ласитър!
— Убеден съм, че междувременно съгледвачите са намерили следата — каза Ломакс.
— Ако не, още отсега смятай, че съм ги изхвърлил! — подметна хапливо Баримор.
Пламъците бавно гаснеха. Хартията се овъгли, пепелта се пръскаше с прашене.
Всички мъже отдавна спяха. Уилям Ломакс също се изтегна на земята. Само Баримор остана да седи неподвижно през цялата нощ, докато не пукна зората. Когато първите се надигнаха, той седеше там като сянка, останала от нощта.
Потеглиха рано. Бяха минали вече доста път, когато изгря слънцето. Небето беше стоманеносиньо. Никъде не се виждаше облаче. Денят обещаваше да бъде горещ. Въпреки това мъжете, подканяни от Баримор, не щадяха конете си.
Омразата на шерифа все повече се разгаряше. Искаше му се колкото се може по-скоро да тегли куршума на Ласитър, за да се заеме с негодниците, които съдията беше накарал да свидетелствуват срещу него. Щеше да ги излови един по един и да им поиска сметка. Ах, как щяха да крещят и да тракат със зъби тия предатели!
По обед спряха при един поток да напоят конете. Веднага след това продължиха пътя си. Мина пладне, слънцето залезе, започна да се смрачава. Мъжете напрегнато се вглеждаха да видят светлините на Блу Уотър. Когато най-после стигнаха града, беше тъмно като в рог. Горяха само няколко улични лампи. Светеха единствено прозорците на търговската кантора.
Голямата входна врата беше отворена. Мъжете отидоха отзад да разседлаят конете си. Само Баримор слезе пред парадния вход. Джак Бенет отведе коня му.
Докато мъжете се занимаваха с конете, задната врата се отвори. Лъч светлина прониза тъмнината и в задния двор се появи Ернесто.
Той беше стар мексикански бандит, който през 1848 година беше защитавал родината си, а по-късно се сражаваше ту на страната на въстаниците, ту в кирасирския полк на императора. После се беше прочул с делата си, докато земевладелците не го изгониха. С последните си верни хора успя да избяга от Мексико и да тръгне нагоре по Рио Гранде. В Албукерк срещна Баримор, който търсеше тъкмо такива като него. Без корен, без хляб и без пари, мъжете приеха предложената им работа и изгониха стадата от пасищата на един едър земевладелец, който фалира. Благодарение на тия мъже, Баримор успя да се справи с него. Сега от цялата дива орда мексикански скитници бяха останали само старият Ернесто и Хосе, който от няколко дни
