— Ти видя ли някъде Фе Парсън? — обърна се Ломакс към Джак Бенет, който бързо поклати глава.
— Оседлайте конете и съобщете на всички останали! — извика Ломакс с креслив глас. — След десет минути потегляме!
Мъжете се втурнаха навън. Ломакс вдигна от масата колана с револверите и го закачи на кръста си. С шапка в едната ръка и уинчестър в другата, той тежко закрачи след хората си.
Преди да са минали и десет минути, той вече галопираше начело на дружина мъже вън от града. Препуснаха по западното шосе и още преди зазоряване стигнаха малката ферма. Обкръжиха къщата, слязоха от конете и откриха безредна стрелба по прозорците и вратите.
— Излизай, Дилърт! — изкрещя заповеднически Ломакс. — Вземи и жената!
Изстрели прорязаха утринната тишина. Но в къщата нищо не помръдваше. Прозорците зееха тъмни и неми. Когато Ломакс заповяда да се спре стрелбата, всички прозорци бяха със строшени стъкла, а вратите пробити от многобройни куршуми. С готови за стрелба пушки мъжете нахлуха в къщата, за да измъкнат Дилърт и Фе Парсън.
Но къщата се оказа празна. Разочаровани и вбесени от гняв, мъжете се мятаха от стая в стая, преобръщаха мебелите и трошаха всичко по пътя си.
— Знаели са, че ще дойдем, и са офейкали! — извика един от бандитите, когато най-после се събраха при конете.
— Проклета работа! — изръмжа Уилям Ломакс. — Наистина ли Ласитър спомена Дейв Дилърт? Да не си сбъркал, Бенет?
— Точно Дилърт каза. Ясно го чух! — потвърди Бенет.
— Явно е искал да ни баламоса! — подхвърли гневно Нед Хайер.
Ломакс се протегна и се огледа наоколо.
— Да се връщаме! Но първо запалете всичко тук!
Всички чакаха тази заповед. Втурнаха се като диви към къщата. Един от тях намери бензин. Скоро тя избухна в пламъци.
15.
Ласитър се стресна в съня си. Беше легнал на масата в офиса. Вече се зазоряваше. Настъпваше новият ден. Той скочи от масата, взе двуцевката си, отключи вратата към улицата и погледна навън.
Срещу себе си видя два коня. Фе ги държеше за юздите. Дилърт и още четирима мъже стояха под навеса на пекарната. Фигурите им едва се различаваха в настъпващото утро.
Ласитър се усмихна доволно, Фе беше направила всичко както трябва. Съобщила е на Дилърт, че Ласитър е влязъл в открита битка с Баримор, и го е довела рано сутринта с необходимите свидетели пред канцеларията на шерифа.
Когато Ласитър излезе навън с вдигната за поздрав ръка, той прецени, че в момента хората на Ломакс вече се връщат обратно. Миналата вечер ги видя да излизат от града.
Ласитър стисна ръцете на мъжете и нежно прегърна Фе.
После влязоха в офиса и той заключи вратата.
Дейв Дилърт седна до масата и разтвори документите си, а Ласитър отиде в килията и събуди Баримор.
— Какво? — извика сънено бившият шериф. — Дойдохте ли, Уилям? Аз ей сега…
Той млъкна и недоверчиво втренчи очи в Ласитър.
— Ставайте! — подкани го градският маршал. — Започва делото!
— Какво?!
Ласитър изведе Баримор от килията и го отведе в бюрото. Мълроуз вървеше след тях.
Баримор видя Дейв Дилърт и свидетелите и стреснато се спря на вратата. За момент в очите му проблесна уплаха, но бързо се окопити.
— Какво е това? — извика злобно той. — Съд ли? Никога няма да призная този съд!
— Седнете и млъкнете — рече Дейв Дилърт. — Ще ви се даде думата после. Но ще говорите, когато аз ви помоля.
Баримор поиска да остане прав. Ласитър го хвана за ръката и го бутна на приготвения стол. После отстъпи назад.
— Маршале, отворете вратата и съобщете на хората, че сега ще започне съдебното дело срещу Логан Баримор. Той е обвинен в хладнокръвно убийство на Мелхиор Зензибър пред очите на много свидетели.
Ласитър се обърна и излезе на улицата. Вдигна пушката си и стреля три пъти във въздуха. После високо извика:
— Започва процесът за убийството на Мелхиор Зензибър от Логан Баримор — сега!
След това Ласитър се върна в офиса и застана до отворената врата. Едва след половин час първият любопитен прекрачи прага. Ласитър го помоли да свали шапка и му посочи място. Когато Дейв Дилърт обяви присъдата, залата вече беше препълнена. Поне две дузини хора стояха на улицата.
Логан Баримор беше осъден на смърт чрез обесване. Цялото му имущество ставаше собственост на града и с него щяха да бъдат обезщетени засегнатите от злодеянията на Баримор. Присъдата трябваше да бъде изпълнена на следващата сутрин.
Ласитър обаче знаеше много добре, че когато хората на Баримор влязат в града, всичко ще отиде по дяволите. Вече беше говорил за това със съдията. Когато отведе Баримор обратно в килията, Мълроуз го последва и отново зае мястото си срещу Баримор, готов за стрелба.
— Щом някой от хората му подаде глава вътре, веднага ще стрелям, маршале! — увери го търговецът на фураж.
Той също беше изнесъл своя случай пред съда и поиска да му бъде върната земята, отнета с измама от Баримор. Дилърт му обеща, че ще си получи имотите. В края на краищата в града и околностите му всичко се знаеше, макар че досега не беше се говорило открито за тия неща. Всичко обаче се променяше и Ласитър твърдо беше решен да попречи на бандитите да всеят отново хаос в града и да освободят Логан Баримор.
Щом видя дружината ездачи да се връщат в града, Ласитър тръгна бързо към търговската къща на Баримор. Още преди това беше изпратил съдията и Фе при Мълроуз в затвора.
Когато Ласитър беше на около сто ярда от голямата сграда, ездачите завиха и влязоха през отворената задна врата. Той ги последва. Един от мъжете го видя и го показа на другарите си. Те слязоха от конете си и се наредиха срещу него.
— Мистър Баримор иска да говори с Уилям Ломакс и Джак Бенет — съобщи Ласитър. — Съгласих се само при условие, че ще оставите оръжията си тук. Ако сте съгласни, тръгвайте!
Джак Бенет веднага откопча колана си. Ломакс обаче пъхна палци под колана, издаде глава напред и тръгна към Ласитър.
— Значи мистър Баримор иска да ме види и ти си съгласен, така ли? — попита злобно той.
— Такова е сегашното съотношение на силите в града — отговори спокойно Ласитър. — Ако не сте съгласен, останете си тук.
Едрият бандит диво се изсмя. После светкавично измъкна колта от колана си и насочи дулото в корема на Ласитър.
Ласитър държеше паркъра в лявата си ръка, но нарочно не направи нещо.
— Вие не рискувате собствения си живот, Ломакс! Не рискувате и моя. На карта е поставен животът на Баримор! Ако с мен се случи нещо, в офиса също ще екнат изстрели. Махнете револвера си или Баримор няма да говори вече с никого.
Джак Бенет се приближи до тях.
— Уил, няма смисъл! Нека оставим оръжията си тук и да чуем какво има да ни каже шефът. Ще можем ли да говорим на четири очи с него?
Ласитър кимна. Бенет се ухили и скрито бутна Ломакс в хълбока.
— Не мога да проумея защо трябва да се съгласим — изръмжа Ломакс.
— Най-добре попитайте Баримор — предложи Ласитър. — Дълго трябваше да уговарям съдията, докато той най-после се съгласи да разговаряте с шефа си.
