кафявия си жребец. В този миг индианката го потупа по рамото и посочи на юг.
— Блек Хил! — промълви тя.
Той погледна нататък и присви очи. Дали не се лъжеше? Но Мира О живееше тук и трябваше да знае по-добре.
След като жребецът се напи до насита, Ласитър тръгна по течението на потока, който течеше през камъни и дерета право на юг.
Червенокожото момиче зад него беше доволно. То се притисна до гърба му и облегна глава на рамото му. Само да не беше тази проклета миризма! После на всяка цена трябваше да си смени дрехите.
Поточето минаваше през висока гора с много нападали дървета и млади издънки, които не позволяваха на погледа да проникне надалеч.
По брега към тях препускаше ездач. Ласитър го забеляза едва когато се приближи на не повече от 300 ярда от тях. Понечи да посегне към уинчестъра, но се отказа, тъй като насреща им идваше бял човек.
Кой ли беше този самотен ездач? А може би все още не бяха стигнали Блек Хилс…
Внезапно Ласитър се сепна, дръпна юздата на коня и хвана пушката си. Насреща му идваше Джон де Салдо!
Това проклето копеле! Как е могъл да стигне дотук! Ласитър позволи да го изненадат и сега трябваше да се пази.
Мира О също позна похитителя си. Тя се вкопчи в Ласитър също като Си и се разтрепера от страх. Но тази индианка беше доста по-силна. Тя така го стисна за гърлото, че дъхът му спря.
Джон де Салдо спря на няколко крачки от тях и грубо се изсмя. Ласитър вдигна пушката и се прицели в него.
— Сигурен съм, че не ме смяташ за идиот, Ласитър — произнесе подигравателно мършавият мъж и небрежно бутна пушката настрани. — Не съм дошъл чак дотук, без да имам сериозен коз в ръката си. Знаеш го много добре.
— Хванал си Си, нали?
— Да. Кого другиго?
— Да върви по дяволите тая негърка!
Джон де Салдо се изсмя.
— Напълно си прав. Не мога да понасям негрите. Според мен не ги бива за нищо. Само пеят и тичат насам-натам, като че ги гони лъв. Ти обаче явно ги харесваш. Или поне Си. Затова ми дай индианката или Си ще съжалява, че се е родила. Оставил съм я при някой, който без колебание ще й пререже гърлото, ако до определен ден и час ние с теб не сме постигнали съгласие.
Още като видя Джон де Салдо, Ласитър разбра какъв е козът му и отчаяно търсеше изход. Беше сигурен, че този негодник е наредил да убият Си, в случай че той не се съгласи с исканията му. Ако обаче предаде в негови ръце Мира О, Си ще бъде спасена, а на индианката няма да й се случи кой знае какво. Тя трябваше да остане жива, за да може Джон де Салдо да изнуди индианците и да им вземе парите.
Сметката беше много проста, но Ласитър не искаше да се примири току-така. Най-важното обаче беше да запази живота на Си, която трябваше да изтърпи много заради него. А ако сега допусне грешка, тя ще плати с живота си.
Ласитър сбута Мира О с лакът и категорично нареди:
— Слез от коня!
Джон де Салдо я изгледа смразяващо, заобиколи жребеца на противника си и протегна ръка към червенокожото момиче. То обаче се притисна ужасено към Ласитър. Той беше единствената й надежда. Винаги се беше отнасял добре с нея за разлика от Джон де Салдо.
Американецът обаче повторно я блъсна в ребрата и тя трябваше да се подчини. Джон де Салдо я дръпна грубо и Мира се настани зад него на коня.
— С теб пак ще се видим — проговори заплашително Ласитър.
Джон де Салдо злобно се ухили:
— Предстоят ти приятни срещи, човече! Продължавай на юг. На миля оттук те чака цял отряд оглала.
Американецът неволно въздъхна. Знаеше си, че е стигнал целта, че му трябваше още малко време. Но ето че се появи този кучи син и всичко отиде по дяволите. Сега Ласитър трябваше да води преговорите с индианците вместо него.
— Очаквам да получа за индианката една кола злато — обяви високомерно Джон де Салдо. — Да бъде толкова натоварена, че четири коня едвам да я теглят. Злато във вид на фигурки, статуетки, плочки, тръбички, пясък или златен прах. Не съм капризен. Държа само да е чисто злато. Иначе индианката ще трябва да умре. И твоята чернилка също!
Много добре го беше измислил този мръсник. Американецът уморено се усмихна.
— Смятам, че нямаш избор, Ласитър — усмихна се ехидно Джон де Салдо.
Точно така! Този кучи син имаше право. Докато Си беше в негова власт, ръцете му бяха вързани. Освен това беше твърдо решен да освободи Мира О и да я отведе при племето О.
Ами ако направи нещо друго? Джон де Салдо можеше да изчезне и да не се появи никога вече. Тогава роднините му вероятно нямаше да убият негърката и дори биха могли да я пуснат да си върви. А още по- добре щеше да бъде веднага да узнае къде е скрита пленницата. Джон де Салдо трябваше да бъде принуден да му открие тайната. Тази внезапна мисъл като искра проблясна в съзнанието на Ласитър и той реагира мигновено: подаде ръка на Джон де Салдо, сякаш искаше да се сбогува с него, и изпеченият хитрец се хвана на въдицата.
Щом протегна десницата си, Ласитър го сграбчи с все сила, скочи от коня си и го увлече след себе си. Двамата се претърколиха на земята, скочиха на крака и започнаха да си разменят удари. Индианката ужасено изпищя, но остана да седи на коня, държейки се за въжето, без да смее да се намеси, макар че много добре знаеше какво я очаква, ако Джон де Салдо победи.
Борбата беше на живот и смърт. Всеки се стремеше към победа и нямаше да отстъпи по никакъв начин.
В един момент Ласитър се озова отгоре и се опита да извие ръцете на Джон де Салдо и да ги притисне под гърдите си, но за съжаление не успя. Бандитът го блъскаше като луд и дори успя да му нанесе два точни и доста болезнени удара — по челото и в брадата. Ласитър отвръщаше на всичките му крошета. Улучи противника си в устата и в носа така, че Джон де Салдо изохка от болка.
Но мършавият тип не се предаваше. Изненадващо той обхвана с две ръце гърлото на Ласитър като в железни клещи и го стисна с всичка сила. Ласитър с мъка успя да се освободи и оттласна противника си далеч от себе си.
Двамата отново скочиха на крака, блъснаха конете, които изцвилиха уплашено и секунди по-късно пак се вкопчиха един в друг. Започна юмручен бой — жесток, див и безмилостен, който скоро изтощи до краен предел и двамата. Пъшкайки, те отпуснаха ръце.
— Ще те убия, проклето куче! — изсъска Джон де Салдо с искрящи от гняв очи. — А на твоята негърка собственоръчно ще извия врата! — и заслепен от ярост, се хвърли напред.
Ласитър блокира атаката с ляв удар и дясно кроше. Едновременно с това го ритна в корема с дясното си коляно. Джон де Салдо отхвръкна назад и се стовари по гръб на земята, като сви ръцете си в лактите. Ласитър пое дълбоко въздух и потърка наранените си ръце. Противникът му беше паднал надалеч и поне засега беше обезвреден. А може би само така изглеждаше…
В този миг Мира О скочи от коня и хукна да бяга с все сила към Блек Хилс, минавайки покрай Джон де Салдо, който лежеше като мъртъв на земята. Ласитър отвори уста, за да изкрещи, и посегна към револвера.
Беше твърде късно!
Джон де Салдо се раздвижи с бързината и гъвкавостта на гърмяща змия. Индианката отскочи встрани, за да се изплъзне от ръцете му, но не успя. Той сграбчи левия й крак и я дръпна към себе си. Надигна се облак прах и Мира О болезнено изпищя. Само след секунда той я притисна до земята и легна отгоре й. Като усети студеното острие на нож да допира гърлото й, тя веднага млъкна.
Ласитър нерешително погледна колта си. Как не можа да предвиди подобно развитие на нещата! Смяташе, че с Джон де Салдо е свършено и, по дяволите, така си беше! Но този тип се беше съвзел
