— Благодаря — Оскар с отвращение изпи млечнобялата кисела течност, отметна одеялото и стана. — Дълго ли съм спал?
— Не зная — отвърна Нерсес. — И аз съм задрямал, ей тъй, както съм си седял.
— Хъм!… — Оскар го загледа загрижено.
— Ти май искаше да ми кажеш нещо?
Оскар енергично се почеса по тила.
— Може би… — и пак млъкна, вероятно за да намери подходящи думи. — Не са ли питали за мен?
— Кой?
— Да речем, жена на име Урсула — и Оскар въпросително погледна аптекаря.
— Преди два дни…
— Преди два дни!… — повтори той учудено. — Смятах, че преди два дни всичко е било приключено. Не виждах друг изход, освен да продам спомените си. Ти наистина ли не си се срещал с Урсула?
— Вие сте се били уговорили да се видите тук, в аптеката, така ли?
— Точно така — зарадва се Оскар.
— В деня на убийството тя беше в моята аптека… И преспа тук.
Оскар погледна смаяно Нерсес Мажан, очите му се разтвориха широко и той се разсмя.
— Защо се хилиш?
Оскар издаваше остри пронизителни звуци. Лицето му се зачерви. Сълзи потекоха от очите му.
— Аз и вчера се срещнах с Урсула — рече Нерсес Мажан.
— Така ли?… Ох… — Оскар сякаш се задавяше. — Значи… значи когато в механата Линда разпитваше за Урсула, тя спокойно си е спяла тук?
— Мисля, че е спала спокойно.
— Оох! — Оскар въздъхна с облекчение. — Добър човек си ти, Нерсес… Харесвам те. Значи… — Оскар пак избухна в смях. — Значи ти си скрил Урсула?… Но знаеше ли, че я търсят?
— Тя ми каза.
Оскар се развълнува.
— А ние бяхме решили — отново въздъхна той — завинаги да напуснем Виланк и да започнем нов живот на непозната планета… — Той шумно подсмъркна и избърса с кърпичка носа си. — С парите от продажбата на спомените си възнамерявах да я изпратя далече, колкото се може по-далече от този луд свят. Такова бе завещанието ми.
— Тя съгласна ли беше да замине?
— Урсула мечтаеше за това. Да замине завинаги…
— Но на всяка цена с тебе.
— Разбира се… Мисля, че щеше да ме отведе със себе си, макар че от истинския Оскар щеше да е останала само… обвивката. Щяхме да си построим къща край брега на някоя река и да си народим деца… Тя щеше да ми разказва… в смисъл не на мен, а на него, на изпразнения от спомени чувал… за истинския Оскар. И моят изпразнен мозък с удоволствие щеше да поглъща тези истории, щеше да ги възприема като вълшебни приказки — Оскар съжали себе си и от вълнение гласът му затрепери. — Сега вече положението е съвсем друго — утеши се той. — Ние можем да заминем още днес. Така ли е?… Аз съм ти длъжник, Нерсес…
— Защо?
— Защото си укрил Урсула. Когато бях пиян и я търсех, тя е била при тебе. Ако ПОСИЗУ я открие, отново всичко ще отиде по дяволите. Разбираш ли ме?…
— Едно само не мога да разбера — рече Нерсес Мажан. — Защо я преследва полицията?
— Не ти ли е ясно?… Заради Зенон.
— Искаш да кажеш, че Урсула е убила Зенон?
— Да — отвърна Оскар. — За съжаление е така… Не искам да скривам каквото и да е от тебе.
— Наистина ли?
— И не мога да си простя, че й казах за загубата си.
— На кого си казал?
— На Урсула… Трябваше да се удържа поне пет, десет минути… И през ум не ми минаваше, че е способна да извърши такова нещо. Сега вече я разбирам… Не всички могат хладнокръвно да гледат как рухват въздушните кули на мечтите им. Хората по-леко изтърпяват житейските удари… Но когато работата опре до илюзиите и химерите!… В тези случаи вече е много трудно да се изтърпи. Странно, но така е, нали?
— Може би.
— Какво ти „може би“… Мога да дам хиляда примера. Да вземем драмата, дето се разигра пред очите ми в Бенедикт…
— Ти искаш да кажеш, че Урсула…
— Да… Когато по обяд разбрах, че съм разорен, побързах първо да видя Урсула… Защото това се отнасяше не само до мен, но преди всичко до нея.
— И когато мина край вратата на Зенон Джабез, промени намерението си, тъй ли? — подхвърли Нерсес Мажан.
— Аз съм човек с достойнство — повтори Оскар. — Във всички случаи играта си остава игра. Но сега се упреквам, че тогава не се отбих при Зенон.
— Защо?
— Ако бях отишъл, всичко това нямаше да се случи. Окаяният ми вид би го зарадвал много. И съм уверен, че нямаше да се стърпи и щеше да ме изпрати в банковия клон, без, разбира се, да ми каже каква приятна изненада ме очаква там.
— За това не бях мислил — призна Нерсес Мажан. — Напълно е възможно.
— Кое?
— Нищо, нищо. И така, ти отиде при Урсула.
— И тя веднага забеляза, че съм притеснен. Отначало не исках да й казвам нищо. Но можеш ли да се удържиш, щом срещу теб е застанала жена, която още от пръв поглед е разбрала, че са те настъпили по мазола. Кажи, можеш ли?…
— Не знам.
— Невъзможно е… Разбери! В такива случаи жената става страшно упорита и настойчива. Макар и да се усмихва, тя ще ти извади душата, та ще ти остане само едно спасение — да си признаеш.
— С една дума, ти й разказа всичко?…
Оскар кимна с глава.
— Впрочем нямаше нищо особено за разказване. Казах й само: „Проиграх цялото си състояние. А сега вече мина дванадесет.“ Само толкова. И изведнъж тя бавно се свлече на пода и закри с ръце лицето си. Преживяваше минутите, за които ти говорих преди малко. Страшни мигове, когато и със затворени очи виждаш как рухва твоят лелеян свят. Поисках да я вдигна, но тя не пожела. Казах ти вече, че Урсула е упорита. Когато накрая се убеди, че от мечтите й са останали само руини, тя се изправи и без моя помощ и без да ме гледа, промълви: „Какво ще правим сега, Оскар?“ Отговорих й, че съм дошъл при нея да разрешим въпроса по някакъв начин. „Почакай… Искам да видя какво прави сега Зенон“ — каза ми тя и излезе от стаята.
— Не взе ли нищо от тебе?
— Какво например? — недоумяващо попита Оскар. Нерсес Мажан го изгледа явно разочарован.
— Защо изведнъж е решила да отиде при Зенон. Ти не я ли попита?
— Това е стара история… Ако знаех, че ще ни сполети такава беда, нямаше да й позволя да отиде. Би било по-добре Зенон да ни завари двамата в апартамента на Урсула. Впрочем веднъж, преди няколко години, той едва не ни хвана. Щеше да ни изненада заради нашата непредпазливост. Неопитни бяхме, а и Зенон беше заявил, че завинаги си отива от Виланк. След този случай Урсула винаги сама отиваше при него, за да разбере дали му е нужна.
— Сега вече ми е ясно — каза Нерсес Мажан.
Оскар се усмихна.
— Ние крадяхме от щастието на Зенон — обясни той.
