— Тежко престъпление е кражбата и ние постъпвахме несправедливо спрямо Зенон. Затова пък като играехме, аз често нарочно губех. Така съвестта ми оставаше спокойна. И какво от това, че се намирахме на Виланк. Кой е казал, че тук е забранено хората да се любят?… Кажи, забранено ли е?
— Не — каза Нерсес Мажан, бършейки челото си. — Не е забранено.
— Не след дълго Урсула се върна… Никога не бях я виждал толкова бледа.
— Какво ти каза, като се върна? Помниш ли?
— Убеждаваше ме да не губим време и час по-скоро да заминем от Виланк. Нерсес, знаеш ли, че ти разпитваш много по-добре от Линда?
— Че аз разпитвам ли те? — смути се Нерсес Мажан.
— Тази история ми е много интересна. Нямам никаква вина за това, че сте се уговорили да се срещнете в моята аптека. Заради вас не мога да работя нормално през тези няколко дни. Съвсем излязох от релсите.
— Тогава не можах да се сетя за по-удобно място — оправда се Оскар.
— Случва се… Значи Урсула те убеждаваше час по-скоро да напуснете Виланк?
— Аз не успях да сдържа смеха си… Когато съм в безизходица, винаги ме избива на смях… Нервите ми изневеряват. Знай, че Виланк ми струва много скъпо. И тогава й рекох „Как да заминем, като нямам никакви средства. Всичко пропилях в играта.“ А Урсула без малко да ме набие. „Защо стоиш като мумия — разтърси ме тя, — камериерът ей сега ще довтаса и ще открие, че Зенон е убит.“ Чак тогава разбрах какво се е случило й се уговорихме да се срещнем в аптеката на улица „Голямо куче“. Настоях тя веднага да напусне Капелата. После се заключих в стаята и си взех студен душ, за да дойда на себе си. Изглежда, тъкмо в този миг съм решил да продам спомените си.
— Когато полицията почука на вратата ти, наистина ли не чу нищо?
— Не чух.
Нерсес Мажан се изправи, отиде при Оскар и застана зад гърба му.
— Ние си говорим тук за едно, за друго, а аз мисля за нещо съвсем различно — рече той.
— За какво? — запита Оскар, без да вдига глава.
— Уверен ли си, че тя е убила Зенон и…
— Уверен съм.
— А с какво би могла да го убие? — веднага попита Нерсес, заинтригуван от категоричния отговор на Оскар.
Оскар бавно извърна глава, погледна аптекаря и след кратко мълчание прошепна:
— С моя револвер.
Нерсес Мажан едва се удържа да не скочи и да не извика.
Оскар бръкна във вътрешния си джоб, извади малък пистолет и го подаде на Нерсес.
— Виждаш ли гравираните „ОО“, тоест Оскар Оскар.
— Как е попаднал у Урсула? Ти ли й го даде?
— Не… Не зная. Само предполагам.
— С предположения нещата не се променят. Оръжието е твое: ако Урсула е извършила убийството, което е малко вероятно, тогава кой може да докаже, че тя не е отишла при Зенон с предварително набелязана цел, за която ти вероятно си знаел? По-скоро това е било план, набързо скалъпен от тебе. Чудесен план! Но и великолепните планове имат уязвими места. Дори това да е случайността. В твоя план случайността се явява в образа на камериера. Но много по-вероятно е ти да си разчистил сметките си със Зенон, преди да се срещнеш с Урсула. Тогава е твърде възможно револверът да е останал в спалнята, особено ако Урсула не е имала навикала ходи при Зенон, за да узнава желанията му. Остава да сложиш ръка на сърцето си и да признаеш кой от тези два варианта е верният.
Оскар с детско простодушие и любопитство гледаше Нерсес Мажан и му се усмихваше.
— Длъжен си да отговориш — раздразнен от усмивката му викна Нерсес. — Защото Урсула е вече в централното управление на ПОСИЗУ. Да… те я бяха открили в момента, когато аз, ти и Линда си бъбрехме в механата.
Лицето на Оскар помръкна.
— Ако я… не… почакай, Нерсес. — Той извади портфейла си. Пръстите му трескаво затърсиха нещо и най-после го откриха. Подаде на Мажан сгънато на четири листче. — Няма какво да признавам… Чети там… Мисля, че беше преди две години… Годината е отбелязана. Веднъж Зенон ме помоли да му дам револвера. „За какво ти е?“ — попитах го аз. „Със заглушител ли е?“ „Да“ — отвърнах му. „Искам го просто така. Нека остане за известно време при мен.“ Попитах го защо не си купи от продавача на оръжие по-добър револвер, за да го има просто така при себе си. Отговори ми, че опитал, но законите във Виланк били по-особени, щял да си докара хиляди главоболия, ако купи оръжие, пък и все още нямал намерение ла заминава за Лета, а пък и там щял да има неприятности в това отношение. Настояваше всичко ла си е законно… Прочете ли?… Това е разрешително от полицията за предаване на оръжие на друго лице.
— Вземи си го — Нерсес върна разрешителното.
Оскар прибра листчето в портмонето си.
— Зенон оставяше револвера винаги близко до леглото си, до нощната лампа. Все ми се е струвало, че се бои от някого… Може би от мене?… Но защо?… Вероятно, като е видяла револвера, Урсула веднага е поискала да си отмъсти. Не толкова за мене… Тежко е човек да гледа как рухват мечтите му. Нерсес, готов съм да поема върху себе си всички обвинения. За това е нужно много малко.
— Може би — недоверчиво промърмори Мажан.
Оскар отново извади разрешителното и тънките му пръсти трескаво накъсаха листчето на парченца.
— Защо? — смаяно попита Нерсес.
Оскар с все сила духна парченцата от шепата си.
— Прости ми — рече той. — Отворих му работа на твоя старец. Значи разрешителното вече го няма. Сега вече мога да използвам втория ти вариант. Линда Ло тъй се страхува да не прояви женска чувствителност или слабост, че с готовност ще ми повярва. И особено ако сложа този револвер на масата й като веществено доказателство.
На Нерсес Мажан му се сви сърцето.
— Виланк все още не ме е довършил напълно, Нерсес.
— Но ти убеден ли си, че Урсула ще остане доволна?
— По-важно е аз да съм доволен от себе си… Нерсес, разбери, че на човек веднъж в живота му се удава да обича истински… Имал ли си такава любов?
— Имам я — отвърна Нерсес.
— Тогава ще ме разбереш… Моля те, позволи ми да пренощувам тук. За последен път искам да се наспя както трябва…
— Нестор, не си отивай!
Старецът се обърна.
— Не стой прав, седни!
Нерсес Мажан неспокойно сновеше из стаята — от библиотечния шкаф до тъмния прозорец и обратно. И от време на време незабелязано хвърляше погледи към Нестор, който, настанил се в креслото, отново витаеше в света на спомените си, опитвайки се да стигне оня благословен бряг, откъдето започваше скиталчеството му в космическото пространство. Бряг, който носеше краткото и странно име „Земя“. На мнозина това име не говореше нищо, но у него то събуждаше прекрасни спомени — за онзи далечен, чудесен край, за радостното общуване между хората, за родното огнище, за предците.
Нерсес Мажан знаеше, че на Нестор всичко му е ясно. Толкова ясно, че смяташе за излишно да говори на Нерсес за това. В богатия свят на времето и пространството Нестор понякога си позволяваше да се види в един от градовете на планетата Виланк от съзвездието Зугастра и по-точно в скромната и незабележима аптека, за чието съществуване знаеха само клиентите на салона и ония, които идваха да си поръчат овални таблетки за придобиване на настроение.
— Оскар заспа ли?
— Отдавна — отвърна Нестор.
Нерсес отвори продълговатата кутия, която стоеше на масата.
