— С кого ще закусваш? — попита Забел и в гласа й се прокрадваха нотки, които приятно изненадаха Нерсес. — Може би не искаш да ми кажеш?
— Тайна — проточи Мажан.
Сервитьорът внимателно, без да бърза, подреди приборите. И чак когато той си отиде, Мажан подхвана отново разговора.
— Ти някога замисляла ли си се колко е важно да вярваш на хората?
— Ти не ми ли вярваш?
— На тебе?
— Ти не каза кого чакаш.
— Линда.
— Така си и знаех.
— Обещах да й помогна. — Мажан забеляза в преддверието Линда Ло. — Да не си помислила нещо друго?
Линда влезе в салона, потърси с поглед аптекаря и като го видя седнал до прозореца, се усмихна и го поздрави с леко движение на пръстите.
— Ще ви преча ли? — попита Забел.
— Вероятно… но ако искаш, аз… — Докато Нерсес изричаше тези думи, дори и през ум не му мина, че въпросът на Забел и уклончивият му отговор ще се повтарят непрестанно, десетилетия наред, и Забел винаги ще си отива със скрито недоволство, изправила глава, без да се обръща назад, и че той винаги ще вика подире й: „Бъди готова, може би оттук ще отидем направо във фермата…“
Впрочем това обещание всеки път ще звучи различно. И многократно ще остава само обещание.
Забел и Линда се срещнаха в центъра на салона. Следовагелката веднага позна съдържателката на „Клуба на жителите кореняци“, поздрави я с леко кимване и забързано отиде при Нерсес Мажан.
— Вие на разговор ли ме поканихте, или на закуска?
— На разговор, меластра… Но съм сигурен, че и днес не сте успели да закусите.
— Прозорлив сте… и сте много деликатен. — Линда седна срещу аптекаря. — Е?
Нерсес Мажан й наля плодов сок.
— Бързате ли?
— Надявам се, че разговорът ни няма да продължи повече от закуската — каза Линда и опита сока.
— Обещах ви да помогна на следствието.
— Интересно — присви очи Линда Ло. — Страхувам се, че вече е много късно.
— Успяхте ли да научите нещо от Урсула? — разтревожено попита Нерсес.
След кратка пауза Линда отвърна тихо:
— Не… Нейното упорство вероятно още дълго ще ме затруднява.
— Значи помощта ми не е закъсняла — облекчено въздъхна аптекарят.
Следователката не отговори.
— Меластра, вече зная как е бил убит Зенон Джабез.
Нерсес недоумяващо сви рамене, защото очарователната Линда Ло, щом изпи сока си, започна мълчаливо и замислено да се храни, сякаш не беше чула последните му думи.
— Урсула и Оскар много отдавна били решили да заминат завинаги от Виланк и да се установят на друга, по-мирна и спокойна планета, да си построят къща край брега на някоя река, да си народят дечица…
Линда Ло се засмя иронично.
— Вие чуйте продължението! — възрази Нерсес.
— Нима ви прекъснах?
С острието на ножа Нерсес Мажан започна да чертае невидими фигури по салфетката.
Сервитьорът поднесе топлата закуска.
— Защо млъкнахте? — попита следователката. — Изглежда, искахте да ми кажете, че не Урсула, а Оскар е убил Зенон?
— Не… Според Оскар убийството е извършила Урсула, а пък тя е на мнение, че Оскар е убил Зенон.
— Тогава тя защо мълчи?
— Защото си има съображения. Може би ви е смешно, че на Виланк все още се намират хора, които се обичат истински… и имат желание да се жертват един за друг. Урсула смята, че без Оскар животът й губи смисъла си.
— Възможно е.
Нерсес учудено погледна Линда.
— В механата това го смятахте за невъзможно.
Линда отмести чинията.
— Ще пием ли кафе?
— Да, ще пием — сърдито отвърна Нерсес. — При обиска вие така и не намерихте оръжието. А аз го намерих… Оказа се, че това е револверът на Оскар, който той още преди две години е дал на Зенон.
— Искате да кажете, че Оскар има разрешително?
Нерсес Мажан изведнъж видя пред себе си тънките пръсти на Оскар да късат на парченца разрешителното. И като се вторачи в Линда, заяви:
— Да. Има… Зенон го бил помолил да му даде револвера си, защото се страхувал от някого. И винаги го държал в спалнята си, на масичката… Както вече знаем, той е имал основание да се бои.
— От кого?
— От себе си — отвърна Мажан.
— Защо не ядете?
Аптекарят сърдито погледна следователката. После с нежелание придърпа изстиналото ястие.
— За да се стигне до това заключение, е необходимо не просто да се мисли, че може да се вярва на единия, а да се предположи, че и двамата говорят истината.
— А вие успяхте ли да поговорите с Урсула?
— За щастие да… Когато реших да повярвам и на нея, и на Оскар, неволно стигнах до извода, че Зенон е убит от… — Нерсес млъкна, подозирайки, че думите му могат да прозвучат театрално. Но в случая нямаше друг изход, затова каза: — Да, самият Зенон е убил Зенон.
— Искате да кажете, че е извършил самоубийство?
— Да.
— Защо?
— Не зная. Известно ми е само, че когато преди две години помолил Оскар да му даде револвера си, той настоявал на всяка цена да се запази разрешителното. Защо ли?… За да не бъде уличен Оскар, когато по- късно, след самоубийството, открият у Зенон револвера му. Научих също, че завчера, щом взел решението да сложи край на живота си, той деликатно, без да нарушава правилата на тяхната игра, внесъл в банката на името на Оскар цялата спечелена сума. Администраторът на Капелата твърди, че години наред Зенон Джабез бил неспокоен. В деня на самоубийството, сбогувайки се със служителите от етажа, той казал: „Остани със здраве и прощавай, меластър Даниел.“ И добавил: „Тази наша среща може и да е последната.“ Вие не сте обърнали внимание на показанията на администратора. И той е дълбоко обиден. Ако го бяхте изслушали докрай, щяхте да научите, че като се качвал в асансьора, Зенон Джабез, заявил: „Този път вече няма да се върна. Заминавам завинаги!“
Сервитьорът постави на масата чашките с кафе.
— Вие сте извършили ценно разследване — отбеляза Линда Ло с горчива ирония. — Да не си сменяте професията?… Но ви предупредих, че вашата помощ може да се окаже закъсняла. Тази сутрин прекратихме следствието. И тъкмо затова намерих време да дойда да си поговорим.
— Прекратихте го? — смаяно попита Нерсес.
— Снощи получихме отговор на нашето запитване. Кметството на град Сонт недоволства от неточните ни въпроси. И предупреждава, че заместник-директорът на фабриката за дамско бельо Зенон Джабез ще бъде принуден да даде ПОСИЗУ под съд за разпространяване на измислици.
Мажан щеше да изтърве чашата с кафе.
— Вие казахте… че Зенон заплашва със съд?… Навярно служителите от Сонтското кметство се шегуват.
