— Напразно се усмихвате, меластър — промърмори огорчено човекът-маска. — Това наистина е необходимо… заради Лета. Но възможно е и да не ви позная… Няма да ми се обидите, нали?
Нерсес Мажан понечи да каже „не“, но се овладя, защото знаеше, че пак ще получи същия отговор — „благодаря“.
— Може и да ви позная — продължи човекът. — Това ще бъде чудесно… За всеки случай ще ви дам едно писмо — и той извади от нагръдния си джоб метален диск. — И така, чуйте молбата ми… Ако ви позная, ще ми върнете това писмо… В противен случай… — лицето на човека-маска страдалчески се сбръчка — тоест ако не ви позная, ще потърсите сина ми Кушар… Женен ли сте?
Нерсес Мажан поклати неопределено глава.
— Само попитах… Аз имам две деца… Кушар е вече мъж. Ще предадете писмото на него… Дъщеря ми се казва Бианка… Навярно е навършила осемнайсет-деветнайсет години… Вече не си спомням — въздъхна той. — Отдавна не съм бил на улица „Бледият влюбен“. Впрочем живея там. Няма да забравите, нали? Улица „Бледият влюбен“… Само, моля ви, не ме питайте защо се нарича „Блед“ и защо „влюбен“… Все едно, няма да мога да ви отговоря. Къщата е номер седем. Няма да забравите, нали? Моля да ми простите, ако не ви позная, да не се ядосвате и да не се опитвате да ми припомняте, че сме се срещали в чакалнята пред входа на града… Иначе ще имате неприятности. И причина за това ще бъда аз… Просто се извинете и се опитайте тайно от мен да се срещнете с Кушар или с Бианка. Вие за постоянно ли идвате в Лета?
— Не, за кратко време, по работа — отвърна Нерсес.
— Благодаря — мигновено последва отговорът. Човекът-маска млъкна и започна да се озърта.
В чакалнята отново прозвуча тайнственият задгробен глас и извика Бааб Каспар.
Човекът-маска внезапно се оживи. Изпълнените му с надежда и отчаяние очи за миг се насочиха към Нерсес Мажан. И единственият, който принадлежеше към двете категории чакащи, бавно се изправи.
— Това съм аз — каза той. — Ако ви се усмихне щастието и влезете в града, отседнете в хотел „Жълт кикен“. Запомнихте, нали?
— Да.
— Благодаря — рече тъжно човекът на име Бааб Каспар и след малко изчезна зад кафявата врата.
… СОНТ.
… СОНТ — светнаха зелените букви.
Нерсес Мажан изведнъж се почувствува самотен.
— Нестор! — провикна се той в просторната чакалня. — Нестор, къде изчезна?…
Пътниците, пристигнали в орбиталната станция, го изгледаха с укор и нескрита неприязън, защото младият непознат човек с малка брадичка си позволяваше да се държи непринудено и дори свободно. Нещо, което те не можеха да направят.
— Вашите имена?
— Нерсес Мажан.
— Нестор.
— Откъде пристигате?
— От Роджър.
— Това е ясно. Иначе откъде сте?
— От Виланк.
Човекът с червената шапка най-сетне вдигна глава и подозрително изгледа с малките си любопитни очи новопристигналите. После отново наведе глава над папката и зададе нов въпрос:
— Цел на пристигането?
Цел на пристигането?… Мажан изтри с длан челото си и въздъхна. Може ли да отговори на този въпрос, и то тъй, че да не го помислят за луд. Нали всъщност са пристигнали в Лета, за да се запознаят с човека, който преди два месеца се бе самоубил в един от хотелите на Виланк? Нерсес Мажан разбра, че такъв отговор не може да изглежда смислен, и смутено погледна Нестор.
— Цел на пристигането! — повтори строго човекът с червената шапка.
— Ей тъй! — отвърна Нестор.
— Специалност?
— Моята ли?
— Тоест как ей тъй? — изведнъж рече човекът с червената шапка, като осъзна уклончивия отговор. — Ей тъй не се идва!
— Идва се! — невъзмутимо отвърна Нестор.
— Аз съм аптекар — побърза да се намеси Нерсес Мажан, давайки си вид, че не е чул упрека на служителя. — А това е Нестор, моят помощник.
— Не ме обърквайте — рече човекът и хвърли подозрителен поглед към Нерсес. — Не ме обърквайте… Значи ей тъй или аптекар?
— Аптекар.
— Или двете заедно. Избирайте по ваше желание — допълни Нестор. — За нас е все едно.
Прелистените страници леко прошумоляха. И човекът с червената шапка забеляза със задоволство:
— Естествено, аптекар е по-добре… Напразно ме обърквате — той се изправи и тържествено добави. — Минете надясно и ще излезете през главната врата. Сонт ви приветства.
— Благодаря — рече Нерсес и последва Нестор.
Щом минаха през главната врата, те се озоваха на площад, който всъщност беше входът на града.
— Нищо не разбрах — каза Нестор.
— Пеша ли ще вървим? — попита Нерсес.
Нестор не отговори.
И те тръгнаха към града.
Нерсес погледна небето и се учуди на странната промяна, присъща само на звездите, която бе станала с Чичил.
Преди няколко дни, когато звездолетът, пътуващ за Лета, се измъкна от изкривеното пространство и Космосът възвърна обикновения си тържествен и уравновесен вид, Чичил заедно със своята единствена сърповидна планета заприлича на евтин месингов диск сред хаоса от блестящи елмазени капки. Но сега всичко се беше променило и Чичил се беше превърнал в ярко златно слънце, заобиколено от лекомислени облачета.
— А защо в чакалнята бе нощ? — попита Нерсес Мажан.
Нестор не отговори.
— И въпреки всичко те са самотни, Нестор — отбеляза Нерсес.
— Кои?
— Чичил и Лета. Всяка живее заради другата, но и двете са самотни… безпомощни и щастливи.
— Като нас — рече Нестор. — Къде ще отседнем?
— В хотел „Жълт кикен“ — отвърна Нерсес Мажан. — В чакалнята се запознах с Бааб Каспар и той ме посъветва да отседна в този хотел.
— Кикените не са жълти.
— За хотела това няма значение.
— Наблизо ли е?
— Не знам — отвърна Мажан и като помълча малко, добави: — Бааб Каспар ме покани да му гостувам. Но се страхуваше, че няма да може да ме познае.
Чичил бе в зенита си и в града сенките изчезваха.
Нерсес Мажан за миг затвори очи и си спомни: СОНТ, СОНТ. Яркозелено… И когато ги отвори, чу мек звън.
Към тях вървеше човек с блестящи дрехи, от чиито ръкави, маншети на панталона и периферия на шапката висяха и подрънкваха малки звънчета. Щом срещнеше някой минувач, звънтящият човек забавяше крачки и му шептеше нещо. Като мина покрай Нерсес Мажан и Нестор, той неволно се спря.
— В Сонт е пристигнал аптекарят Нерсес Мажан със своя помощник — съобщи човекът със звънците. И като забеляза, че Нерсес и Нестор се смутиха, повтори малко по-високо: — В Сонт е пристигнал аптекарят Нерсес Мажан заедно с помощника си.
