— Това сме ние, меластър — каза Нерсес Мажан.
Звънчетата замлъкнаха.
— Може би ще ни кажете къде се намира хотел „Жълт кикен“? — попита Мажан.
Човекът със звънчетата плахо изгледа чужденците.
— В Сонт са пристигнали…
— Тази новина я съобщавайте на други, меластър. Ние търсим хотел „Жълт кикен“.
— Вървете все направо… В края на улицата… В Сонт е пристигнал аптекарят Нерсес Мажан с помощника си — извика отново човекът, щом забеляза някакви жени, които идеха насреща му. И без да поглежда към чужденците, той продължи по улицата, огласяйки я със звънчетата си.
Нерсес Мажан и Нестор продължиха до края на улицата и спряха пред ниска двуетажна сграда, на чиято фасада бе изобразен кикен, захапал опашката си. Те бавно се изкачиха по каменните стълби.
Преди да влязат, Нерсес Мажан рече:
— Още днес ще посетя Бааб Каспар.
— И Зенон Джабез — напомни му Нестор.
— Непременно — съгласи се Мажан.
А в преддверието на хотел „Жълт кикен“ ги пресрещна още един човек със звънчета, облечен в лъскави дрехи, който полугласно, почти шепнешком им рече:
— В Сонт е пристигнал аптекарят Нерсес Мажан заедно с помощника си.
На улицата Нерсес Мажан забеляза няколко остъклени кабини с неизвестно предназначение. В една от тях се смееше някаква жена, без да обръща внимание на минувачите, които пък на свой ред не забелязваха нито кабините, нито нея.
Жената престана да се смее, излезе от кабината и разсеяно се озърна. Навярно не можеше да реши в коя посока да тръгне.
Погледът й се плъзна по застаналия недалече Нерсес Мажан и го стресна. Аптекарят се обърна към хотела и на прозореца на втория етаж видя Нестор, махна му с ръка и без да бърза, тръгна по улицата. Чичил бе залязъл и оранжевият хоризонт бе приказно красив. Короните на дърветата леко се полюшваха от нощния вятър.
Нерсес Мажан едва се сдържаше да не спре пред някоя кабина, където от сърце се смееха разни хора. Той така и не можеше да разбере предназначението на тези кабини. Изгаряше от любопитство и за да го удовлетвори, застана на тротоара и реши да попита първия по-любезен минувач за улица „Бледият влюбен“. Просто искаше да печели време.
Почака няколко минути и реши, че по улиците на Сонт е почти невъзможно да се открие любезен човек.
— Извинете, меластър — обърна се той към първия срещнат.
Този мълчаливо го погледна.
— Не мога да намеря улица „Бледият влюбен“ — безпомощно разпери ръце аптекарят.
Минувачът се закова на място и позабави отговора си.
— Не мога да я намеря — повтори Нерсес Мажан отчаяно. — Може би ви се струва смешно?
— Не, не.
— За първи път съм тук… Днес пристигнах…
— Да, да… вие сте от новодошлите.
Непознатият го гледаше втренчено и Мажан се сети, че може би трябва да се усмихне, макар и безпричинно. Явно тук смехът бе на почит, ако се съдеше по остъклените кабини.
— Смешно ли е, че не мога да намеря улица „Бледият влюбен?“ — престорено се разсмя аптекарят и издаде странни звуци. — Да, да, не мога да я намеря.
Минувачът се обърка още повече.
— Тръгнете към парка — каза му той, оглеждайки се плахо. — Преди да стигнете до него, свърнете вляво… Точно там е търсената от вас улица.
Мажан се вдигна на пръсти и се помъчи да види парка през рамото на минувача, но не успя да различи нищо.
— Малко е далечко — рече непознатият. — Ще се изморите.
— Нищо, нищо — успокои го Мажан — Идвам от много по-далече.
— Да, да… вие идвате отдалече… Аз малко… бързам…
— Представете си — продължи аптекарят, като хвана приятелски непознатия под ръка — маршрута: Виланк — Рамзес, а оттам — Централния сектор. След това — по отдалечените краища — Симал — Волф… После още по-далече — към Роджър. Не знаех, че Лета поддържа връзки само с Роджър.
— Аз трябва да вървя… Закъснявам…
Минувачът не бързаше за никъде и това личеше от пръв поглед. Нерсес Мажан си помисли, че ако се засмее още веднъж, ще успее да спечели симпатиите му.
— При полета ми през изкривеното пространство реших да убия времето си, като изуча тази част от Галактиката, но и досега се лутам в съмнения… Защо трябваше да летим по криволичещи, заобиколни пътища, щом може да се избере по-пряк път, встрани от централния сектор, без да се губи време по космодрумите на Рамзес, Волф и Роджър… Прав ли съм?…
— Бързам, меластър.
— А вие случайно да познавате Бааб Каспар?
— Питайте другиго… другиго питайте, меластър!
— Той е много слаб и също като вас много тъжен.
— Не… той е весел!
— Значи го познавате?
Непознатият не отговори, само тревожно се озърна. Макар Нерсес Мажан да не го държеше вече за ръката, той не бързаше да си тръгва и съсредоточено изучаваше пукнатините по тротоара, откъдето бяха дръзнали да поникнат крехки листенца на изстрадали растения. Нерсес случайно настъпи няколко зелени стръка. Но когато в същия миг изплашено дръпна крака си, те се изправиха, сякаш никога не са били настъпвани. Изправиха се предизвикателно пред ония, които и утре, и вдругиден — винаги щяха да ги тъпчат.
— Какво да се прави! — въздъхна Нерсес Мажан. — Макар и да не бързате за никъде, нямате желание да разговаряте с мен. От какво се боите, меластър? — Непознатият не отговори. — Тъй или иначе аз трябва да намеря улица „Бледият влюбен“.
Непознатият реши, че разговорът най-сетне е приключил, огледа се и като стрела изхвърча към близката остъклена кабина. След миг той вече се смееше, забравил всичко на този свят в плен на истеричния кикот, присъщ само на хората в кабините.
Здрачът се спусна от хоризонта и оранжевата приказка на залеза се превърна в сива мъгла.
Нерсес Мажан тръгна към парка.
„Бледият влюбен“… Макар вече да беше съвсем тъмно, буквите б-л-е-д-и-я-т в-л-ю-б-е-н не се очертаваха ясно сред мрака.
А яркозелените букви СОНТ? Те изглеждаха ярки дори и в слънчев ден… Защо?
Нерсес Мажан тръсна глава и с бързи крачки се приближи до номер седем. С крайчеца на пръстите си опипа металния диск в джоба си и завистливо погледна към остъклените кабини до стената, в които хората се смееха.
На една от вратите на втория етаж той прочете „Бааб Каспар“ и натисна черното копче.
Стори му се, че отвътре се чуха стъпки, но когато вратата се отвори, вестибюлът беше празен.
Нерсес Мажан влезе и искрено се зарадва, когато пред една от вратите на преддверието се появи миловидна жена, която изглеждаше твърде млада за възрастта си.
Аптекарят леко се поклони.
— Меластра, мога ли да видя Бааб Каспар?
— Той предупреден ли е за посещението ви?
— Как да ви кажа… Работата е там, че…
— Седнете — прекъсна го жената. — Ей сега ще разбера дали може да ви приеме. Как желаете да се
