влюбен“, номер седем… Забравихте ли?
— Моля ви, меластър, само не ме питайте защо улицата се нарича „Бледият влюбен“… Родил съм се в този град, от десет години съм негов кмет, но тъй и не можах да науча защо нашите улици имат такива необикновени имена… Между другото, меластър, никога не забравям домашния си адрес — отбеляза със снизходителна усмивка той.
Нерсес Мажан неспокойно се размърда и протегна ръка, за да вземе металния диск от масата, но след миг промени намерението си и взе чашата.
— И тъй?… — попита той.
— Кметството вече е определило няколко салона за аптека — изтълкува по своему въпроса Бааб Каспар. — Имате възможност за избор, щом сте първият аптекар, който се отзовава на поканата ни, отправена преди три години.
Нерсес Мажан мълчаливо изпи чашата си, изгледа с недоверие кмета Бааб Каспар и прибра диска от масата.
— Значи не ви е нужно? — все пак попита той.
— Писмото ли?… Не, задръжте го. Може и да го хвърлите. — Кметът се усмихна. — Разбира се, на ваше място бих го запазил за спомен. Впрочем през последния век това е първият случай, в който изпращаме писма, за да поканим аптекари отвън.
— Убеден ли сте, че това писмо сте го изпратили преди три години? — попита Нерсес Мажан. — Ще се опитам да ви припомня, че днес…
— Меластър, аз нищо не забравям — отбеляза кметът. — И защо се тревожите толкова за едно съвсем обикновено писмо?
— Защото трябваше да ви го предам.
— Щом настоявате, оставете го… Ваша воля.
„Най-добре е да не се опитвате да ми припомните, че сме се срещали в приемната на града… Иначе ще имате неприятности. И аз ще съм причината за тях. Просто се извинете и се опитайте тайно от мен да се срещнете…“
— Извинете — рече Мажан. — Вие сте прав. Това ще бъде прекрасен спомен от годините, прекарани в Лета…
— Разбира се — засия Бааб Каспар. — А къде сте отседнали?
— В „Жълт кикен“.
— За мен това е приятна изненада.
— Обичам да следвам съветите — многозначително отвърна Нерсес Мажан.
— Нима са ви посъветвали за това?… Сега ми е още по-приятно, защото „Жълт кикен“ е моят собствен хотел. — Мажан сложи диска в джоба си, а Бааб Каспар продължи: — Знаете ли, преди около три години положението бе такова, че едва не затворих хотела. Клиенти почти нямаше.
— А сега?
— Средна работа… с помощта на кметството… — смути се Каспар. — Впрочем кметството е заделило определена сума и за вашата аптека… Естествено, за да не понесете загуби в началния период… Разбирате ли?…
— Да — отвърна Нерсес. — Благодаря… Навярно ви отегчих вече.
— Съвсем не, меластър. Но ако бързате…
Аптекарят се изправи.
— Имате завидна колекция от картини.
Кметът се усмихна.
— Бих казал същото, ако в салона бе и само маулската скулптура — допълни Мажан.
— И няма да сгрешите… Тя е любимият ми експонат.
— Понеже е много рядка, нали?
— За тази скулптура са ми предлагали… Разбира се, вие няма да повярвате колко — каза Бааб Каспар.
— Защо да не ви повярвам, меластър — рече Мажан, — щом като от маулските скулптури са останали само няколко в целия Централен сектор?
— Точно така, малко са.
— Малко са, защото онези, които унищожиха маулската цивилизация, мислеха и по-точно бяха убедени, че и скулптурите са живи същества, които непрекъснато менят образа си, за да се спасят от ужасното изтребление.
Като забеляза как помръкна лицето на Бааб Каспар, Мажан установи за миг, че сега той малко прилича на познатата трагична маска, и побърза да добави:
— Така свидетелствуват и маулските историци… — И Нерсес тръгна към вратата. — Е, и кога ще решим окончателно въпроса за аптеката, меластър?
— Остава да си изберете един от салоните. — Бааб Каспар го поведе към преддверието. — Днес ме зарадвахте… Кой знае защо, аптекарите изчезнаха не само от Сонт, но и от всички планети. Не, никой нищо не знае как, защо и кога е станало това. Просто напоследък забелязахме, че градовете са без аптеки. Но възможно ли е в град като Сонт да няма нито една аптека?
— Не — отвърна Мажан и се спря във вестибюла.
— Не ни забравяйте — Бааб Каспар описа широк кръг с ръцете си, сякаш предложи на аптекаря цялата си къща. — Вие попадате в съвсем непозната среда и ако ви доскучае…
— Благодаря, няма да забравя… Но аз познавам едного, който по мое мнение би трябвало да живее в Сонт.
— Нима? — учудено възкликна кметът. — Кой е той, ако не е тайна?
— Зенон Джабез.
— Откъде го познавате? — попита Каспар.
Любопитството му не се понрави на Мажан.
— Това е много стара история — отвърна той. — Древна история.
Кметът се усмихна.
— Ако го срещнете, ще можете ли да го познаете? — попита Бааб Каспар.
— Не вярвам… Може би доста трудно — уклончиво отвърна Мажан.
— Ще се постарая първата ви среща да стане у нас — с готовност обеща Бааб Каспар. — Довиждане, меластър! Предайте моите най-добри пожелания на вашия помощник — извика той подир аптекаря, преди да затвори вратата.
Пред остъклените кабини на улица „Бледият влюбен“ продължаваха да стоят хора, които чакаха да влязат, за да се посмеят.
С напредването на деня някакво неприятно безпокойство неусетно проникваше в душата на Нерсес Мажан.
Беше нощ. Седнал до отворения прозорец на стаята си, на втория етаж на хотел „Жълт кикен“, той се мъчеше да открие причината за тягостното си настроение.
На отсрещния тротоар досущ като възпалени очи светеха червени фенери и от време на време под слабата им светлина се появяваха минувачи, а после пак изчезваха в гъстия лепкав мрак.
И спомените от миналото, към които Нерсес имаше причини да се връща, неочаквано изплуваха от мрака като закъснелите минувачи и като тях се стопяваха в тъмнината.
Тревогата, тягостното настроение напомняха на Нерсес нещо, което се беше случило много отдавна. Сега той се затрудняваше да определи точно какво. И когато пред прозореца започнаха да се появяват безформените спирали на буквите, той затаи дъх и не се осмели да даде свобода на спомените си, които изплуваха под тежестта на годините.
Спираловидните букви блеснаха за миг и изчезнаха. Нерсес Мажан отчаяно разтърка чело и помисли, че такъв нелеп момент не бе преживявал досега. Той още веднъж погледна към фенерите. Под прозореца, прегърнал електрическия стълб, стоеше човек, който нежно галеше гладкия метал. Мажан поиска да се дръпне от прозореца, но изведнъж спираловидните букви в доспски стил отново се появиха:
