— Може би е искал да си отмъсти на Оскар?
— Защо?
— Вероятно е знаел, че се обичаме. Виновни ли сме за любовта си? Никога не съм отказвала да изпълнявам задълженията си спрямо Зенон… И защо стана така?… Ние твърдо бяхме решили да заминем. Искахме да се установим на планета, където няма излишни тревоги и грижи, и да се отдадем изцяло на любовта си… Да се обичаме до последния миг от живота си и да умрем заедно. На света няма по-голямо щастие от това!
— А Зенон?
— Зенон ли?… Зенон мислеше само за себе си. Той ме обичаше, но пак за свое удоволствие. Тежко ми беше да понасям такава обида, Нерсес. Но не можех да се откажа от задълженията си. Съжалявам само, дето срещнах Оскар късно, макар че, ако не беше Зенон, ние никога нямаше да се запознаем.
Урсула стоеше в същата поза с оголени колене.
— Ако съм дъщеря на Варвукс, това още не означава, че нямам право да живея човешки — добави тя отчаяно.
„И въпреки това трябва да опитам… Принуден съм… Прости ми, Урсула…“
— Той ли е?… — попита Нерсес. — Той ли го уби?
Урсула смутено погледна аптекаря.
— Откъде знаеш?
Нерсес Мажан сви рамене.
— Не разбирам какво си търсила в апартамента на Зенон! — изрече гласно мислите си Нерсес Мажан.
— И ти ли не разбираш, Нерсес?
— Не… Убеден съм само, че за убийството ти имаш толкова вина, колкото и аз…
Урсула се усмихна иронично.
— И следователката не ме разбира. Настоява на всяка цена да измисля някаква история за това, как е бил убит Зенон. Кажи, как да я измисля?
— И затова предпочиташ да мълчиш, така ли?
— Да. Глупаво момиче съм аз. Ако се опитам да съчиня някоя история, Линда ще ме обърка с въпросите си и се страхувам да не се изпусна, че убиецът е Оскар. И тогава вече ние никога няма да можем да се заселим на друга планета и няма да намерим щастието… Всичко ще рухне, всичко ще изчезне.
— Но и сега положението не е по-добро. Главните улики са против тебе. Ще те обвинят в убийство и отново всичко ще рухне и ще изчезне.
— Не! — Урсула леко тръсна глава и отметна немирното кичурче, паднало на челото й. — Не искаш да ме разбереш, Нерсес. Аз не съм престъпник. Как е възможно да ме обвиняват? Рано или късно следователката ще се убеди, че не съм виновна, и ще ме освободи. И тогава двамата ще можем да отпътуваме от Виланк. Мислиш ли, че това ще е трудно, щом се обичаме? После има ли значение, че Оскар е разорен. Нима ти, Нерсес, няма да ни помогнеш? Ние непременно за късо време ще ти се издължим. После ще те поканим да видиш къщата ни, построена на брега на някоя река, да се запознаеш с децата ни… Ние на всяка цена ще имаме деца. Наши деца. Не както на Варвукс. И ще станем основатели на голям род…
— Като Адам и Ева.
— Не се подигравай, Нерсес.
— Не се подигравам, непременно ще ви помогна… Но ако следователката не повярва?…
— И за това съм мислила. Тогава ще ме осъдят и мъките ми бързо ще свършат. Така дори ще бъде по- добре. А ако арестуват Оскар, аз оставам сам-самичка, ненужна на никого. Тогава вероятно ще се появи някой друг Зенон, който ще ме обича, ще бъде щастлив и ще живее само за себе си.
Урсула най-после отлепи гръб от стената, избута масичката, поставена до кревата, и седна на леглото до Нерсес.
— Виждаш ли колко е просто всичко?
— Да — съгласи се Мажан. — Ти съвсем не си глупава, напразно се подценяваш. Защото глупавите жени никога не обичат така, както ти обичаш Оскар. Но кажи ми, моля те, достоен ли е той за твоята любов?…
— Сега вече е късно да говорим за това… Аз никога нямаше да му позволя да го стори, бих попречила на престъплението, ако знаех предварително. Но сега вече е късно, връщане назад няма. Въпреки всичко съм спокойна. Не мога да търпя някаква следователка да се меси в моя живот. Не съм прегрешила. Толкова! Останалото си е нейна работа. Както и да приключи тази история, ще спечеля аз. Аз…
„Благодаря ти, Урсула… Ти нищо не скри от мен. А това бе необходимо преди всичко за тебе.“
— Но ти не ми каза, какво си търсила в апартамента на Зенон?
Урсула от сърце се разсмя на наивния въпрос.
— Това е толкова просто… Бях отишла да узная… как да ти обясня… дали няма нужда от мен? Всеки ден по едно и също време, когато той беше в апартамента, аз бях длъжна да удовлетворявам желанията му. Мъжете са много капризни. Струва им се, че могат да демонстрират силата на пола си с капризи, ако вече са успели да спечелят женското сърце, а ако се опитват да го спечелят, проявяват сантименталност.
Урсула преметна крак връз крак и прегърна коляното си. Изглежда, че тази поза й бе най-удобна, защото, докато говореше, можеше и да се поклаща напред-назад.
— Щом Зенон ме изпратеше вкъщи, аз и Оскар прекарвахме времето си заедно. Понякога в моето жилище, понякога…
— В механата.
— Вярно, в механата. Оскар ли ти каза?
— Не.
— А откъде знаеш?
— Линда ви е видяла. В същия ден тя до късно ви е чакала — тебе и Оскар — в механата.
— Оскар?… — Урсула тръсна глава, сякаш за да разсее тягостните си мисли.
— Ти искаш да кажеш нещо.
— Аз?… — Урсула въздъхна дълбоко. — Като видях Зенон Джабез в това състояние в спалнята…
— В какво?
— В мъртво — отвърна рязко Урсула.
— Като влезе в спалнята, той мъртъв ли беше?
— Разбира се… В първия миг страшно се изплаших. Ужасно е да видиш седнал мъртвец. Ужасно е. А той така се беше разположил на дивана, сякаш беше жив. Смутих се… защото веднага се досетих, че Оскар си е разчистил сметките с него. Учудващо е само, че той спокойно ми разреши да отида при Зенон. Поне да ме беше предупредил…
— Как ти хрумна, че го е убил Оскар?
Урсула учудено погледна Мажан.
— Кой друг освен Оскар имаше да разчиства сметки с него?
— Ти кога се срещна с Оскар?… Кога научи, че Зенон го е изиграл?
— По обяд Оскар сам дойде при мен… Беше бледен. „Пропилял съм всичките си пари… А срокът вече изтече“ — рече ми той. Стори ми се, че светът се преобърна. Не исках Зенон да ни безпокои и затова сама отидох при него да разбера има ли нужда от мен, желае ли нещо…
Урсула отново започна да се поклаща напред-назад и Мажан изведнъж почувствува, че това го дразни, но момичето не забелязваше нищо.
— Питаш ме как съм се сетила ли?… Сега не мога да си спомня. Сетих се, като видях револвера или може би…
— Какъв револвер?
— Револвера на Оскар — поясни Урсула, като се поклащаше. — Лежеше на пода, върху килима. Ох… беше ужасно! Дали пък именно затова Оскар не ми попречи да отида при Зенон?
Нерсес Мажан изведнъж ясно си представи как Оскар изпраща куршума в челото на партньора си, как стои като вкаменен няколко секунди или няколко минути пред дивана, мъчейки се да проумее целия ужас на станалото. Представи си празния му поглед, отпуснатите му треперещи ръце, револвера, паднал безшумно върху килима. После?… После Оскар се втурва навън. А може би бавно пристъпва към изхода, като в
