сега ще ти предложа най-отбраното вино. Сигурен съм, че такова никога не си опитвал.
Аптекарят се усмихна, постара се да си спомни името на администратора, но не успя.
— Минавах оттук — промърмори Нерсес Мажан. — Реших, че няма да е зле да се отбия… Хората лесно забравят старите си приятели. А новите… новите са си нови.
Администраторът кимна и гръмко се разсмя. После извади от стенния шкаф осмоъгълно шише и две чаши.
— Подари ми го един клиент. Разправяше, че само президентите от Пети сектор пият такова вино. Аз, естествено, не изтърпях и опитах една чашка…
— И какво?…
— Ох! — И той впери поглед в тавана. — Това вино наистина могат да го пият само президентите от Пети сектор.
— Значи ти има щастието да се срещнеш с един от тях?
— Така ли мислиш?
— Ами как иначе? Кой тогава ти подари тази бутилка?
— Наистина — плесна се по челото администраторът. — Вярно, че е така… Как не съм се сетил още тогава! Посетителите са толкова много, че свят ми се завива.
Той внимателно напълни чашите.
— Да пием за нашата среща!
Нерсес Мажан отпи и си помисли, че наистина само хората, които могат да си играят с времето, трябва да пият такова пивко вино.
Администраторът се намести по-удобно в креслото и блажено притвори очи.
Аптекарят остави преполовената чаша на масата.
— Предполагам, че не си дошъл тук само за да видиш стария си приятел — полугласно рече администраторът, без да отваря очи. — Така ли е?
— Може би — неопределено отвърна аптекарят и млъкна, обзет от благодарност към съдбата, че го срещна с неговия любим „стар приятел“. Нищо че не може да си спомни името му. Сега това не му е нужно.
— Умно си го измислил, Нерсес — рече му администраторът.
— Мислиш ли? — попита Нерсес Мажан още по-неопределено.
— Разбира се, драги… — Администраторът изпи чашата си на един дъх. — Рано или късно всички кореняци ще го проумеят.
— Може би.
— Ти си млад — рече му администраторът. — Едва ли ще си спомниш, че някога съм обичал да повтарям думите: „И ние трябва най-после да се радваме на този живот!“
— Не, не съм чувал — призна Нерсес Мажан. — А ти радваш ли му се?
— Иска ми се — отвърна администраторът, — но не мога. Закъснял съм. Останало ми е само предишното желание. Отваряй си очите, след години ще заприличаш на мен. Впрочем какви ги приказвам! Ти си по- умен… Навреме си се усетил. А аз си мислех, че времето е безкрайно. Казвах си: има време, има време… Дълга младост… Празна работа! Все някога времето ще свърши! Бавно, но ще се изчерпи. Ти още не чувстваш това.
— За съжаление чувствам го.
— Значи все още не всичко е загубено, не всичко! — Администраторът отново напълни чашите. — Да пием, драги, да пием за твоя първи дързък опит.
Нерсес Мажан с удоволствие, глътка по глътка изпи президентското вино, като се питаше за какъв първи опит намеква администраторът.
— Ще ти дам чудесен апартамент. На втория етаж…
— Благодаря.
— Сам ли си?
— Засега — да — отвърна Нерсес и веднага се досети какво има предвид администраторът. — Каза на втория етаж, нали?
Разбрал точния смисъл на тези думи, администраторът леко се намръщи и погледна изпод вежди аптекаря.
— И ти ли… Не съм очаквал… Какво значение има — ще ви предложа стая на друг етаж, макар че с присъствието си и там можете да разгоните хората.
— Защо?
— Не е ли ясно?… Страхуват се.
— Не се отказвам от третия етаж.
Лицето на администратора светна.
— А аз помислих, че… Тогава ще ти дам прекрасен апартамент… — И като помълча малко, добави: — Отдавна не съм бил в нашия клуб.
Нерсес Мажан неспокойно се размърда в креслото. Щеше да съжалява, ако разговорът, влязъл в желаното русло, вземеше друг обрат.
— И аз не съм бил там — отвърна Нерсес, за да приключи с клуба. — А защо посетителите се отказват от втория етаж?… Може би защото… — и той многозначително млъкна.
— Да, да, само за това. — Администраторът напълни чашите. — Вчерашното произшествие ще ни струва скъпо. На кого ли му е минавало през ума!… — Той въздъхна. — Най-интересното е, че преди убийството седяхме с клетия човечец един срещу друг и разговаряхме. Дори поисках да го почерпя с вино, но той бързаше. От колко дни търся повод да изпразня това шише. Ако Зенон Джабез се беше съгласил да пийне с мен, вероятно нещастието нямаше да се случи. Но той така бързаше… Сякаш е знаел какво го очаква и не е искал да забави края си. Ти как мислиш, може би е предчувствал?
Администраторът зачака отговор. Но Нерсес Мажан нямаше намерение да отговаря.
— Предчувствал е! — заяви администраторът. — Аз обикновено не вярвам на такива неща, но всичко стана пред очите ми… Той често идваше при мен да си говорим. Настаняваше се в това кресло, чакаше да седна срещу него, така както сега сме седнали ние с тебе, и питаше: „Какво ново по света, меластър Даниел?“, барабанеше с пръсти по масата и все се усмихваше.
— Весел ли беше? — попита Мажан.
— Той винаги се усмихваше, защото беше тъжен човек. Веселите хора почти не се усмихват — рече администраторът. — Да, тъжен човек беше: „Какво ново по света, меластър Даниел?“ — питаше той всеки път, ала не се интересуваше от отговора ми. Напоследък нарочно не му отговарях. И навярно беше по- доволен. Защото обичаше да говори само той, а другите да го слушат. Разказваше… а аз мълчаливо го слушах. Сега вече имам твърдо мнение: той по-скоро мечтаеше на глас. Срещат се и такива хора… Те вземат мечтите си за действителност.
— За какво ти говореше?
— За жените и децата на своята планета, но не бих могъл да кажа точно за какво… просто не помня. Нали ти казвам, той обичаше да го слушат. А аз пък се преструвах, че го слушам, а всъщност мислех за грижите си… Да пием, Нерсес… Какви ли не чудеса стават в този голям свят!
Виното беше доста силно. Нерсес Мажан отпи само глътка, за компания на събеседника си, чиито бузи вече пламтяха.
— Значи казваш, че той е предчувствал? — попита аптекарят.
— Точно така — потвърди администраторът, гледайки със съжаление празната бутилка. — Още вчера, някъде към обяд, преди да изтече дежурството ми, той влезе при мен, седна в креслото, но този път не попита: „Какво ново по света, меластър Даниел?“ И може би за пръв път не забарабани с пръсти по масата. „Не сте ли в настроение?“ — запитах го аз. А той се усмихна. Усмихна се като дете… ей тъй — и администраторът се опита да се засмее така, както вчера се беше усмихнал Зенон Джабез. На лицето му се появи глупава, смешна гримаса и Нерсес Мажан кимна. — Предложих му да пийнем по чашка от президентското вино. Отказа.
— Развълнуван ли беше?
— Не… Обикновено когато е развълнуван, винаги барабани с пръсти — администраторът енергично разклати празната бутилка и Нерсес Мажан безмълвно раздели с него остатъка от виното си. — А вчера той
