— Жалко! — въздъхна облекчено Нерсес.
— Знаехте ли, че я търсим?
— Знаех.
— Кога научихте? В механата?
— По-рано. Тя ме предупреди за това.
— Значи е предполагала — заключи Линда Ло. — Тя е имала причини да се страхува и да се крие. А сега е решила да мълчи.
— Според вас…
— Аз все още нямам определено мнение — прекъсна го Линда Ло. — Вие я подслонихте вероятно… за да прекарате приятно времето си, нали?
— Въпросът ви е много деликатен.
— Да. Имам предвид, че мъжете обичат да се възползват от случая.
— Не, не е така — отвърна твърдо Нерсес Мажан.
— Благодаря — рече Линда Ло. — Ако вие действително я бяхте подслонили, за да се забавлявате с нея, всичко щеше да бъде ясно. Но доколкото ни е известно, вие не сте нощували вкъщи. Тогава защо искахте да я прикриете? Защо отказахте да дадете показания в механата? Вие, естествено, не бихте могли да се досетите, че когато ви питах последния път за нея, аз вече знаех, че са я намерили във вашата аптека.
— Мога и да не отговарям на въпросите ви! — рече Нерсес Мажан и се изправи. — Защото мисля, че ще ви бъде трудно да разберете… И на мен все още не всичко ми е ясно… Наистина защо я подслоних? Защо веднага не съобщих на полицията, когато тя призна, че я търси ПОСИЗУ? — Нерсес Мажан започна да се разхожда из стаята, спря се пред прозореца, погледна навън и добави загрижено: — Може би защото в себе си бях убеден, че момичето не е виновно. С вас не се ли е случвало същото? Вие сте жена, а женската интуиция е много по-остра и винаги по-точна. Навярно дълбоко в душата си и вие сте убедена, че Урсула е невинна.
— За мен са по-важни фактите — снизходително се усмихна Линда Ло. — Само фактите… Интуицията може да сгреши и да попречи на следователя. Отдавна съм решила да не се осланям на нея. А в случая фактите са против Урсула. Единственото признание, което е направила, и то тук, в аптеката, е следното… Мога дословно да повторя това, което е заявила на полицая: „Аз видях камериера, когато излизах от апартамента на Зенон.“ Интересни са и показанията на камериера… Тази сутрин успях да разговарям и с него. Във всеки случай Урсула е ако не последният човек, който е видял Зенон жив, то без съмнение първият, който го е намерил убит. А сега кой знае защо е решила да мълчи.
— Разбирам ви… Значи вие не сте убедена, че девойката е виновна. Тогава защо сте я арестували?
— Аз не съм и няма да бъда убедена в нищо, докато не намеря достатъчно улики и докато не се открие оръжието — рече Линда Ло, стана и се приближи до прозореца, недалеч от Нерсес.
Нестор, който все още стоеше приведен до вратата, я погледна скришом и се изсмя. Нерсес и Линда приличаха на свенливи влюбени, които се обясняват в обич, но не смеят да се погледнат. Затова всеки от тях надничаше през прозореца, говореше сякаш на себе си, без да среща очите на другия.
— Ако бяхте формулирали вашата цел по-ясно, можех да ви бъда полезен — отбеляза Нерсес Мажан.
„Ти си и умна, и прелестна. Защо си арестувала Урсула, след като мотивите за преднамерено убийство са налице при Оскар?“
Аптекарят тихо се засмя.
— Защо се смеете?
— Просто така… По-скоро се смея на себе си. Бях уверен, че полицията няма да се досети да потърси Урсула в моята аптека.
— И сте били прав. Следобед полицейските отряди претършуваха целия град и околността. Прецизно провериха всички превозни средства… Представяте ли си колко съм била отчаяна? Но на всяка цена трябваше да се срещна с Оскар. Затова от осем часа сутринта зачаках в механата. Бях уверена, че ще дойде сам. След убийството вероятността той и Урсула да скитат заедно из града бе малка. А покрай Оскар можехме да открием и момичето. Но той дойде в механата с вас. И не случайно!
— Наистина случайно отидохме там.
— Възможно е. Но само за вас.
От прозореца се виждаше дворът с оределите дървета, а в дъното се извисяваше гладката сива стена на съседната къща само с две прозорчета. Червените листа на дърветата бледнееха под ярките лъчи на слънцето. В малкия басейн насред двора цъфтяха водни лилии. Тягостно чувство обзе Нерсес Мажан.
„Защо никога не излизам да се поразходя из двора?“ — помисли си той, ала гласът на Линда Ло го стресна.
— Мислех, че познавате Урсула отдавна, и хранех големи надежди за тази наша среща.
— А не са ли по-важни мотивите на престъплението, за които тъй откровено говори Оскар?
— Мотивите ли?… Да, те са ясни. Принудена съм да се съмнявам във всичко и във всички.
— Оскар арестуван ли е?
— Не.
— Но как така? Вие сте уверена, че Урсула е невинна и… Моля, позволете ми да завърша мисълта си — изпревари я Мажан — и въпреки това сте арестували момичето, а не Оскар… Странно!
— Засега не мога да посоча категорично виновника.
— Това си е ваша работа. Но ако бях на ваше място, бих се вслушал във вътрешния си глас. Интуицията е неоценимо качество на жената.
Линда Ло се отдръпна от прозореца. Аптекарят я погледна, отправяйки тъжен поглед към двора.
— Струва ви се странно, меластър, че вместо Оскар е арестувана Урсула. Според мен в това няма нищо странно и неразбираемо. Да, Оскар е имал причини да си разчисти сметките с партньора. Но нали Урсула е била в стаята на Зенон Джабез? Дори ако засега нямаме сериозни улики срещу момичето, нима е изключено тя да е съучастница на Оскар? Колкото и смешно да изглежда това изявление в условията на Виланк, не забравяйте, че Оскар и Урсула бяха влюбени. Може Урсула да е станала негово оръдие…
— Ами да — съгласи се Нерсес Мажан, — положението на Урсула е тежко.
— И най-важното — продължи Линда Ло. — Защо Урсула не е съобщила веднага за убийството, а е предпочела да се скрие във вашата аптека? Защо мълчи и сега, щом не е съучастница в престъплението?
„Това е той… той го е убил… Но ПОСИЗУ търси мен. Убедена съм, че ме търси.“
Нерсес Мажан тръсна глава. Линда се разсмя.
— Да — рече аптекарят, — заплетена история.
— Иска ми се да вярвам, че вие сте готов да помогнете на следствието, ако се наложи.
— Меластра, бъдете уверена, че…
— Уверена?… Само фактите могат да ме убедят. Ако научите нещо ново, ето ви телефона ми… Довиждане, меластър.
Нестор, без да променя позата си, отвори вратата.
— Вие навярно се изморихте — с коварна любезност изрази загриженост Линда.
— Не, меластра — отвърна старецът. — Аз обикновено никога не се изморявам.
Нерсес Мажан боязливо погледна цилиндричната сграда на Капелата, където трябваше да влезе за решителен двубой. Не беше уверен в победата си.
Аптекарят бавно изкачи каменните стълби и се озова в луксозно обзаведено преддверие. Опипа лицето си и установи, че е забравил да се обръсне. Ядоса се.
Администраторът, който седеше зад стъклената преграда, го забеляза, скочи и плесна с ръце.
— Нерсес!…
— Добър ден! — мимоходом отвърна Нерсес Мажан.
Администраторът се показа иззад стъклената преграда, отново плесна с ръце и извика:
— Каква изненада!… И през ум не ми е минавало… Каква приятна изненада! Седни… Седни, драги! Ей
