— Как така?
— Татко се върна от дежурство… Ноел много обича разказите му за Космоса… Заведох го у дома. Не съм го пленил.
— Но-ел… Но-ел!… — започнаха да скандират момчетата от неговата група.
После едно от тях взе кофата с риба и застана пред Маджо.
— Запомни, че някой ден непременно ще те пленим — рече то. — Виж го ти!… Човекът ходил на гости, а ти… — и като се обърна гневно, плисна водата от кофата и си тръгна.
Беше нощ — топла и мрачна.
Нерсес с удоволствие си спомни Маджо Дребосъка, мургавия Ноел и самия себе си, когато беше четиринадесет-петнадесетгодишен… И искрено се упрекна, че досега е оставил в забрава този далечен, приказен и светъл свят…
„Представителите на закона не обичат да чакат!“
Нерсес Мажан се усмихна иронично и като се престори на разсеян, влезе в трапезарията.
Линда Ло се беше преоблякла и се бе преобразила в обикновена жена. И поведението й бе друго. Сякаш в трапезарията не седеше същата жена, с която преди час Нерсес се срещна в хотела. Следователката беше уморена, но имаше делови вид. Аптекарят забеляза насмешливата усмивка, която трепкаше по устните й.
— Наложи се да ви обезпокоя — рече очарователната Линда и се вторачи в хлътналите от безсъние очи на аптекаря.
— Меластра, поласкан съм от неочакваната ви визита.
Линда Ло отметна глава, за да оправи немирното кичурче, увиснало на челото й.
„Ти си красива и умна, но защо днес си спомних за Естер?!“
— Много сте любезен — отбеляза Линда тъй многозначително, че думите й можеха да се приемат като старателно прикрита ирония.
— Обзалагам се, че не сте успели да си починете след нощната ни среща — нарочно рече Нерсес Мажан, за да не й даде възможност да се съсредоточи.
— И ще спечелите.
— Дори не сте успели да закусите, защото сте били прекалено заета със следствието.
— Вие сте проницателен човек, меластър Мажан. Но аз не съм дошла да закусвам.
— Ясно. Тогава ще пийнете ли кафе?
— На всичкото отгоре сте и настойчив — рече Линда.
— Нестор! — извика Мажан.
— Да — отвърна старецът и влезе с поднос в ръка.
Той постави едната чаша на ниската масичка пред Линда, а после взе и другата от подноса, и загрижен, започна бавно да бърка кафето със стъклената пръчица.
Нестор въпросително погледна Линда Ло, после се вгледа в Нерсес Мажан. Веждите на аптекаря трепнаха и Нестор застана прав до вратата с поднос в ръка.
Линда Ло взе чашата и каза тихо:
— Искам да поговоря с вас…
Нерсес Мажан кимна утвърдително.
— Ще възразите ли, ако проведем нашия разговор в присъствието на свидетел? — попита Линда Ло, намеквайки за Нестор, който продължаваше да стои приведен до вратата.
— Щом намирате, че е удобно, моля! — отвърна невъзмутимо Нерсес, вътрешно доволен, че въпреки всичко успява да прикрие необяснимото си безпокойство от изненадващото посещение на Линда Ло.
В трапезарията се възцари мълчание и Нерсес Мажан, който не бързаше за никъде, с удоволствие предостави на Линда Ло възможността първа да го наруши.
Но тишината се задълбочаваше с всяка измината минута и на следователката й беше все по-трудно да вземе първа думата.
Линда въртеше в ръката си празната чаша, сякаш не знаеше къде да я остави. Надяваше се, че Нестор ще се приближи да я прибере. И тогава тя щеше да каже „Благодаря“. И това щеше да е повод да наруши мълчанието, смело да подхване разговора по предварително замисления план.
Нестор продължаваше да стои приведен, без да се приближава до нея.
Линда Ло сложи чашата на масичката, неочаквано рязко се обърна и срещна насмешливия поглед на Нерсес Мажан. Това трая само миг, а после лицето на Мажан пак стана безизразно и равнодушно. Ала и този миг бе достатъчен на Линда, за да разбере, че си има работа със силен противник.
— И така, значи не познавате Урсула?
Нерсес Мажан се усмихна доволно, защото Линда Ло се принуди да започне разговора без излишен увод.
— Познавам я, меластра, че как иначе! Познавам я.
— За четвърти път ви задавам този въпрос.
— Зная. Преди да дойдете при мен, вие я разпитахте, нали? Е, успяхте ли да изясните нещо? — полюбопитствува аптекарят.
— Отдавна ли я познавате?
— От вчера.
— Къде се запознахте?
— В моя салон, в аптеката. Нали знаете, че вечер поднасяме на клиентите сладолед и плодов сок? Имам много посетители. Нестор направо излиза от кожата си. Трудно се изпълняват бързи поръчки в претъпкан салон. Така ли е, Нестор?
— Да — отвърна старецът, без да вдига глава.
— Нима се запознавате с всичките си клиенти? — попита Линда Ло.
— По физиономия ги зная всички. А вчера, когато дойде Урсула… За ваше сведение тя влезе в аптеката в два часа и четири минути. По това време обикновено нямаме посетители…
— Вие запознавате ли се с всичките си клиенти? — повтори въпроса си Линда.
— Не. Това е невъзможно.
— А защо направихте изключение за нея?
— Явно не сте ме разбрали… Тя дойде в аптеката по такова време, когато обикновено нямам посетители. Клиентите се струпват само вечер. Урсула помоли да я подслоним. Търсеше сигурно кътче да се приюти. Позволете ми… Впрочем така и не мога да разбера целта на вашето посещение. Не зная с какво мога да ви бъда полезен при разследването на убийството. И то убийство на човек, чиято самоличност не е известна.
— Не се тревожете! Трупът е идентифициран. Вече изпратихме в Лета вестта за убийството на Зенон Джабез. Помолихме и за подробни сведения, които ще ни дадат възможност много по-точно да водим следствието. След два-три дни ще получим отговора. Вие можете ли да ни разкажете коя е Урсула, кога е пристигнала на Виланк, какви взаимоотношения е имала с Джабез и с Оскар?… С една дума, да ми кажете всичко, каквото знаете за нея?
— Не мога.
— Може би имате сериозни причини?
— Да.
— Интересно е да ги чуем.
— Причината е сериозна и едновременно много обикновена. Дори смешна. Там е работата, че нищо не зная за нея.
Линда Ло оглеждаше Нерсес Мажан с присвити очи.
— И въпреки това решихте да я подслоните, да й предоставите сигурно убежище?…
Аптекарят сви рамене.
— Независимо от всичко няма да е зле, ако разполагаме с някои, макар и най-общи сведения — рече Линда Ло.
— Защо не — съгласи се Нерсес. — Но първо ми кажете какъв е резултатът от разпита?
— Момичето не иска да говори.
