предишната им среща, бе изчезнала. Всъщност човекът, влязъл в залата нямаше почти нищо общо с този, отпреди няколкото изминали часа. Черното облекло без никакви украшения беше изместило символите на властта, а и самото му изражение с оттенък на мрачно спокойствие го показваше в светлина, в която предишното му поведение изглеждаше като проява на доста странно чувство за хумор. Семейството му, за разлика от него, изглежда смяташе за нужно да се покаже в пълния си блясък, въпреки че съпругата му, както и двете му дъщери създаваха впечатление, че имат същото отношение към ритуалите в кралството като самия него. След представянето си, Джейсън постепенно започна да влиза в тон с атмосферата на предразполагащо спокойствие, възцарила се на масата и дори започна да чува отговорите си на въпросите, които заваляха от всички страни. Едва сега, когато забеляза смеха в очите на красивите жени около себе си, той се досети защо преди Кралят си бе поставил за цел да го смути умишлено. Той просто му бе дал да разбере, че цялата клоунада е едно от малкото развлечения за тези хора, принудени да поддържат стриктно дистанция от своите поданици. Странно, но Кралят изглежда вече не се забавляваше. Дори някак отсъстваше от разговора. Но в крайна сметка, след като на два пъти помоли да бъде извинен, напускайки масата, той се завърна някак по-ведър.
Дали приятните безобидни разговори или чудесната храна, обилно полята с отлежало вино, накараха Джейсън да повдигне този въпрос, но тъй или иначе в една пауза той попита:
— Бихте ли ми казали кой всъщност сте Вие?
Мълчанието продължи по-дълго от очакваното. Най-после Кралят заговори с тон, който извади на бял свят последното, което Джейсън очакваше — тъгата по нещо изгубено.
— По-интересно би било да ми разкажете какви са слуховете за това, за да мога да се опра на този, който сметна за най-близък до истината.
— Е, мисля, че Вие сте достатъчно добре осведомен и знаете, че са повече от фантастични — опита се да се пошегува Джейсън с надеждата, че не е засегнал, неизвестно защо много неприятна тема.
— Добре, щом не искате да играем тази игра ще Ви предложа друга. Аз Ви познавам. Имате ли някаква идея откъде?
— Естествено, че не — силно изненадан отвърна Джейсън. — И не виждам как бих могъл да имам.
— Напротив, можете. Днес си припомних, че дори сме се срещали за кратко. Преди около пет години.
— Повярвайте ми, не мога да си спомня.
— Приемам оправданието. Ситуацията действително беше стресова, така че нищо чудно, че не можете да си припомните детайли. Това се случи миг преди първото въздушно нападение над града. Аз трябваше да бъда новият ви преподавател по антропология, но… знаете какво се случи след това.
— Алън Нюпърт! Скандалният Алън Нюпърт! — почти извика Джейсън. — Всички очаквахме книгата Ви, която така и не можа да бъде издадена — и след малко добави — Спомням си, че само успях да прочета някои критики на Ваши лекции, от които така и не се изясняваше за какво точно става дума.
— О, далеч по-просто е отколкото изглежда. Новото в моята теория всъщност е добре забравената стара идея за двуслойната расова дивергенция. Моят принос към развитието на това схващане се свежда до разкриването на обратимостта на процеса, която се явява и доказателство за самото му съществуване.
— Доколкото си спомням, основният Ви удар срещу общоприетите теории бе това, че те на практика не приемат съществуването на интелектуалната диференциация, успоредно протекла с анатомичната.
— Може би се изразихте прекалено директно, но всъщност сте прав — усмихна се Нюпърт. — Действително, често се забравя, че в периода на активното си расообразуване, човекът вече е започвал изграждането на своята култура, така че крайните резултати от това разделение, изразени в диспропорцията в развитието на отделните култури, могат да дадат повече информация за същността на този процес, отколкото се предполага.
— Искате да кажете, че двата процеса имат идентични причини?
— Навремето нарекох тези причини с общото наименование фактори на развитие. В зависимост от степента на въздействие на тези фактори върху определена популация се определя скоростта на нейното развитие.
— А какви според Вас са основните причинители на тези процеси?
— Бих искал да ме разберете правилно — сякаш леко смутен отвърна Нюпърт. — Ние не знаем със сигурност причините за различията в развитието на расите и се опасявам, че никога няма да разберем и механизма на възникването на очевидната според мен реверсия на процеса. Трябва да се задоволим с отчитането на фактите. Наистина, има ли значение дали за посоката на своето развитие ще набедим определени природни сили, някакви мистериозни космически пришълци или самия Господ Бог?
Джейсън не отговори, замислен над спомените си за яростта, с която опонентите на неговия така и непреподавал му учител се противопоставяха на очевидното. Той имаше известна представа от теорията на Нюпърт, но показа, че почти няма такава, само за да не угаси желанието за разговор у един от последните хора, които според него имаха какво да кажат в онези последни години на възход. Нюпърт сякаш улови мислите му:
— Вероятно си спомняте, че в основата на класификацията си въведох условно понятията контролна и контактна група — продължи той — и именно тези наименования разбудиха духовете заради аналогията с експеримент, накърняващ човешкото достойнство.
— Какво точно имате предвид?
— Представете си един опит с няколко бели мишки. Какво трябва да направим, за да можем да отчетем правилно резултатите? Нужно е да отделим част от мишките така, че след завършването на експеримента да можем да ги сравним с тези, върху които е извършен опита.
— Смятате, че развитието ни е плод на целенасочен експеримент? — учудено повдигна вежди Джейсън. Това вече бе нещо ново за него.
— Вече Ви казах, че винаги съм се опитвал да работя само с факти. Така че, при това положение думи като „целенасочен“, „смисъл“ и така нататък звучат съвсем не на място. Според мен контролната група е представлявала по-голямата част от древното сравнително хомогенно човечество. Впоследствие, тя е била асимилирана в такава степен от контактната, че се е стигнало до положението, известно от края на двадесети век, когато тя е била пред изчезване, представена само от аборигените в райони като Австралия, Океания и Амазония. Смятам, че за добро или зло, бъдещето принадлежи именно на тази група. Всъщност сам виждате какво е положението. По-интересно стоят нещата с така наречената А контактна група — продължи монолога си Нюпърт. — Честно казано, нямам представа дали все още си спомняте нещо от литературата, която трябваше да прочетете като подготовка за моите лекции, но се надявам, че името „Догони“ Ви говори нещо — кимването на Джейсън дори не бе удостоено с поглед, преди Кралят да продължи. — Това африканско племе беше един от кристалните примери за контраст между примитивния бит, характерен за контролната група и поразителни теоретични познания, заложени в митологията. Самата форма, под която те предаваха информацията от поколение на поколение, предполагаше нейната недостъпност за самите й носители, което според мен означава само това, че някога те са влезли по-скоро в сблъсък, отколкото във взаимодействие с това, което вероятно е било по-развита култура или бог знае какво.
— Защо говорите за тях в минало време?
— Просто защото, за най-голямо съжаление, според новините от моите канали, сега Мали е поле, покрито с радиоактивна пепел. Предполагам, че в бъдеще все по-често ще ни се налага да свикваме с такива новости.
Джейсън понечи да попита нещо, но Кралят го прекъсна.
— Не мисля, че ще Ви направя услуга, като Ви лиша от спокоен сън, от какъвто, повярвайте ми, виждам, че силно се нуждаете.
— Прав сте, но нека да Ви задам един последен въпрос — непривична нотка на молба прозвуча в гласа на Джейсън. — Защо смятате, че целият този процес е реверсивен?
— Може би просто времето, с което разполага човечеството му пречи да осъзнае, че става дума за цикличността, специфична за развитието на всичко във Вселената — отвърна Нюпърт, — но Вашият въпрос се отнася до доказателствата ми, нали? Та само се огледайте наоколо — той направи неопределено движение с ръка. — Какво по-убедително от това? Аз изградих моите владения според устройството на древните държави от B контактната група, следвайки естествените процеси, които бяха започнали преди
