моето пристигане. Повярвайте ми, почти не съм се опитвал да насилвам събитията, в крайна сметка аз все още съм само човек — смехът огласил залата бе не по-малко странен от предизвикалата го шега. — Освен това не бих казал, че съвпаденията в облика на другите кралства са случайни. Просто следствията от ограниченото прилагане на постиженията на една развита култура в друга действителност, каквото е днешното време на катастрофален упадък, не могат да не доведат до аналогии с цивилизации като египетската и южноамериканската. Те са постигнали за, нека да го наречем, подозрително кратко време, изключително голям напредък в някои сфери от общественото, културното и научното развитие, за сметка на други области, което отново свидетелства за достъп до източници на информация, която води до диспропорционално развитие. Пресъхването на изворите на знания вероятно е станало и причина за изчезването на тези култури. Забележете, че в тези случаи става дума за паралелно съществуване на представители на контролна и контактна група през един продължителен период от време в един и същ географски регион, без това да доведе до изравняване в развитието.
— В такъв случай, как класифицирате етапа от развитието на човечеството до започването на реверсията? — попита Джейсън, забравил обещанието си.
— Тук става дума за така наречената C контактна група, която е наследник на част от белезите на B контактната група, но притежава една важна особеност, която я свързва с контролната, а тя е липсата на определящо влияние от страна на факторите на развитие. Имам предвид това, че постиженията на култури като древногръцката и нейните наследници почти винаги се свързват с конкретни исторически личности и събития, като често имаме свидетелства за лутането по пътя към откритието и попадане под влияние на трогателно наивни и изцяло погрешни схващания, така присъщи на човешкия път към познанието. Точно тази нейна независимост от външни въздействия определяше жизнеспособността на цивилизациите, представители на групата, изразена в последвалото им доминиране над останалите, което доведе до формирането на облика на това, което доскоро се наричаше „съвременна цивилизация“.
Последвалото тягостно мълчание беше нарушено от плахия въпрос на Джейсън:
— Смятате ли, че Господ ни е изоставил?
— По-скоро мисля, че се е побъркал — кисело усмихнат отвърна Нюпърт — и с това смятам, че е крайно време да Ви пожелая лека нощ.
Свежият утринен въздух нахлу в дробовете му и когато закрачи към машината, обръщайки се за последен път назад, той отново изпита странното, но вече добре познато усещане за празнота, с което като че ли бе започнал да свиква през седмиците на безпаметност. Когато няколко минути по-късно вече летеше по курса, издигайки се над пробуждащата се под първите лъчи безкрайна зеленина той осъзна, че всъщност това бе свежестта на новороденото, лишено от спомени и необременено със стремежи, изцяло подвластно на непосредствените си възприятия. Странно за самия него, той не се вълнуваше нито от това къде отива, нито как ще бъде посрещнат. Сега дори имаше свободен избор на посока, тъй като кралството му бе предоставило много повече гориво, отколкото можеха да очакват посрещачите му в Лонгфийлд. Въпреки това, той вече бе решил да се върне с ответната пратка на Краля, просто за да довърши започнатото.
Не това го занимаваше сега. Веселото безумие, обхващащо го при мисълта за безсмислието на всичко, постепенно започна да приема застрашителни размери и той си даде сметка, че трябва да се съсредоточи изцяло върху показанията на уредите, ако искаше да избегне сериозни неприятности. В същия миг кабината леко се разтресе, а малко по-късно на таблото замига тревожно индикаторът за повреда без възможност за локализация. Машината бързо започна да губи височина, въпреки яростните опити на Джейсън да поеме контрол над положението като включи аварийните стабилизатори. Той посегна към радиостанцията, за да поиска спешно разрешение за завръщане. За негов ужас тя заработи сама, предавайки:
— …и спокойствие. Нека всички воини останат по гарнизоните си до второ нареждане. Неподчинилите се ще бъдат екзекутирани. Всички селища преминават под прекия контрол на офицерството от кралската гвардия. Нелоялността се наказва със смърт. До всички поданици! Кралят е мъртъв. Запазете ред и спокойствие. Нека всички…
В този момент машината се вряза в изникналите зад билото на един хълм колиби.
Светлината едва се процеждаше, докато мътните петна се разбягваха във всички посоки. Въпреки мъждивината си, сега тя нахлу яростно, в схватка за надмощие с неистовата болка. Най-после всичко угасна, потъвайки в мрака на безпаметна празнота.
Студената тъмнина бавно се превърна във влажен сумрак, изместен по-късно от блясъка на връхлитащи вълни от огнена жажда, запокитващи в нови водовъртежи от лепкав мрак, които потапяха в дълбините на вечния безбрежен сковаващ мраз. Небето на този замръзнал свят на спокойствието внезапно се пропука, изливайки потоп от болезнени усещания. Постепенно целият хаос от звуци, светлини и упояващ дим започна да се разпада на съставните си части, подчинен единствено от ударите на сърцето, успяло да поднови своя ритъм.
Очите се отвориха мъчително и той се озова в задушлив полумрак, озаряван от отблясъците на огън. Въздухът бе изпълнен с монотонното мърморене на наобиколилите го туземци. Тежката миризма на тревите, поддържащи пламъка и първобитният напев отново го върнаха в състоянието на унес, от което успя да се отърси, както му се стори, след цяла вечност. Всичко наоколо бе утихнало и тъмнината бе станала плътна като стена. Постепенно очите му свикнаха с нея и той бавно обърна глава по посока на топлината. Погледът му обходи групата спящи диваци около догарящите въглени. След като отправи мислена благодарност за живота си към Всевишния, той се опита да проговори, макар да знаеше, че няма да го разберат. Просто искаше да привлече вниманието им, за да получи поне капка вода. Гърлото му успя да издаде само хриптящ звук и той се отпусна назад, готвейки се за най-трудното. Малко по малко главата му започна да се надига и застина, когато пред погледа му се откри гледката на разчлененото му тяло, нарязано с хирургическа точност по подобие на някакво чудовищно произведение на изкуството.
Диваците се събудиха, вече грабнали копията си, от раздиращия нечовешки звук, изпълнил пещерата. Той се извиси до неистов животински вой, който разтрепери цялата околност, достигайки до самото нощно небе. Само далечният, изпълнен с отчаяние зов на дивите зверове отвърна като ехо на вика, секнал едва когато сърцето на притежателя му се раздели с остатъка от тялото.
Информация за текста
© Симеон Симов
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/812]
Последна редакция: 2006-08-06 15:29:57
