им или приличат на виещи се змии в нагорещения въздух, или
— Сестро Йона — прогърмява първата фигура и се надвесва над него, — можеш ли да ми кажеш що за нещо се е проснало на тази скала като морска звезда?
— Сестро Азия — отвръща втората фигура, — бих казала, че това е смъртен, ако смъртните могат да дойдат тук и да оцелеят, което е невъзможно. Де да можех да видя дали е мъж, което не мога, тъй като лежи по корем. Има хубава коса.
— Сестри океаниди — казва третата фигура, — да видим какъв е полът на тази морска звезда.
Огромна ръка грубо сграбчва Ахил и го преобръща. Пръсти колкото бедрата му раздират бронята му, скъсват колана и смъкват долната му дреха.
— Мъж ли е? — пита първата фигура, онази, която сестра й е нарекла Азия.
— Ако можеш да го наречеш така с тая малка пишка — казва третата фигура.
— Каквото и да е това същество, то е паднало и сломено — отбелязва женският гигант Йона.
Внезапно огромните фигури в мрака, които Ахил е взел за канари, се размърдват, разлюляват се и повтарят с нечовешки гласове:
— Паднало и сломено!
— Паднало и сломено! — потретват други, още по-далечни невидими гласове в червеникавата нощ.
Имената най-сетне застават по местата си. Хирон е учил младия Ахил на митология и теология, за да почита живите и настоящи богове. Азия и Йона са океаниди — дъщери на Океан — заедно със сестра си Пантея: второто поколение титани, родени след първоначалното съвкупление на Уран и Гея. Титаните, които управлявали в древни времена небето и земята заедно с Гея, преди отрочето от третото поколение — Зевс — да ги победи и да ги запрати в Тартара. От всички титани единствено на Океан му било разрешено да отиде в изгнание на едно по-поносимо и приятно място, заключен в друго измерение под квантовата обвивка на Илион-Земя. Боговете могат да посещават Океан, но децата му били прокудени във вонящия Тартар — Азия, Йона, Пантея и всички други титани, в това число и братът на Океан Кронос, който станал баща на Зевс, и сестра му Рея, майката на сегашния баща на боговете. Всички други мъжки потомци от брака между Уран и Гея — Кой, Крий, Хиперион и Япет, както и останалите им дъщери — Тея, Темида, Мнемозина, златоносната Феба и сладката Тетида — също били прогонени в Тартар след победата на Зевс на Олимп преди хиляди години.
Ахил си спомня всичко това от уроците при копитото на Хирон. „Страшно много ми помага това, мамка му“ — мисли си.
— Говори ли? — стреснато избоботва Пантея.
— Писука — отвръща Йона.
Трите огромни океаниди се навеждат над Ахил, за да чуят опитите му да комуникира с тях. Всеки напън е изключително болезнен за мъжеубиеца, тъй като означава вдишване и опит да се използва гибелната атмосфера. От получените звуци страничният наблюдател би предположил — при това правилно, — че в плътната като супа атмосфера, представляваща коктейл от въглероден двуокис, метан и амоняк, е останало и значително количество хелий.
— Писука като мишка, когато я стъпчеш — изсмива се Азия.
— Но писукането му донякъде прилича на опити на смачкана мишка да говори цивилизован език — прогърмява Йона.
— При това с ужасен акцент — съгласява се Пантея.
— Трябва да го отнесем при Демогоргон — казва Азия и се навежда още по-близо.
Две ръце грубо вдигат Ахил и огромните пръсти изстискват по-голямата част от амоняка, метана, въглеродния двуокис и хелия от горящите му дробове. Героят на аргивците се дави и се задъхва като риба на сухо.
— Да — съгласява се Йона. — Носи го, сестро, носи го при Демогоргон.
— Носи го при Демогоргон!!! — отекват огромните насекомоподобни фигури, следващи гигантските жени.
— Носи го при Демогоргон!!! — повтарят по-големите, не толкова различими фигури по-нататък в тъмното.
66.
Линията на айфелбана свърши на Четиридесетия паралел, на брега на някогашната държава Португалия, непосредствено на юг от Фигейра да Фош. Харман знаеше, че на триста километра на югоизток се намират модулираните силови полета Ръцете на Херкулес, които разделяха Атлантическия океан от сухия Средиземноморски басейн. Знаеше точно защо постчовеците бяха пресушили Средиземно море и за какво са го ползвали в продължение на почти две хилядолетия. Знаеше, че на триста километра на североизток от крайната точка на айфелбана има кръг от стъклена земя с диаметър стотина километра. Там преди тридесет и два века Световният халифат провел решителната битка с НЕС — над три милиона протовойникси се изсипали върху двеста хилядите обречени човешки механизирани рицари-пехотинци. Знаеше, че…
С две думи, знаеше прекалено много. И разбираше прекалено малко.
Мойра, придобилата твърдо тяло холограма Просперо и Харман с все още ужасното си главоболие стояха на горната платформа на последната кула. Харман бе приключил с возенето в кабините-вагони. Може би завинаги.
Зад тях лежаха зелените хълмове на Португалия. Пред тях се простираше Атлантическият океан с Пролома, продължаващ линията на айфелбана на запад. Денят бе чудесен — идеална температура, лек ветрец, нито едно облаче в небето — и слънчевите лъчи се отразяваха от зелените върхове на скалите, белия пясък и широките сини простори от двете страни на Пролома. Харман знаеше, че дори от върха на кулата може да вижда само на стотина километра на запад, но му се струваше, че погледът му достига до хиляда и петстотин. Проломът започваше като широк сто метра булевард с ниски синьо-зелени бордюри от двете страни и продължаваше навътре, докато не се превръщаше в пресичаща се с далечния хоризонт черна линия.
— Не очаквате сериозно да измина пеш разстоянието до Северна Америка, нали? — каза Харман.
— Очакваме сериозно да опиташ — каза Просперо.
— Защо?
Нито постчовекът, нито нечовекът му отговориха. Мойра ги поведе надолу по стълбите към платформата на асансьора. Носеше раницата и друга екипировка за прехода на Харман. Вратата на асансьора се отвори, тримата влязоха в приличащата на клетка структура и с бръмчене поеха надолу покрай железните греди.
— Ще вървя с теб ден-два — каза Мойра.
— Така ли? — изненада се Харман. — Защо?
— Помислих си, че ще се радваш на компанията ми.
Харман не знаеше какво да отговори. Все пак, докато излизаше на поляната под айфелбановата кула, каза:
— Знаеш ли, само на неколкостотин километра на югоизток е Средиземноморският басейн. Там има десетина хранилища на постчовеците, за които Сави не знаеше нищо. Знаеше за Атлантида и как да се стигне с трите стола и мълнията до пръстените, но това бе повече или по-малко жестока шега на постчовеците. Нямаше представа за аероскутерите и какво всъщност се съхранява в останалите стазисни мехури. Или поне в онези стазисни мехури, които
— Все още са там — каза Просперо.
Харман се обърна към Мойра.
— Е, походи с мен няколко дни до Средиземноморския басейн, вместо да ме пращаш на тримесечен преход през океанското дъно… преход, който може би никога не ще завърша. Ще вземем аероскутер до Ардис или някоя совалка до пръстените и ще ги накараме отново да включат захранването и факс възлите.
Мойра поклати глава.
— Уверявам те, мой млади Прометее, не искаш да вървиш към Средиземноморския басейн.
